Джеймс Канг: Тръмп и Ким ще се споразумеят

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6887805 www.24chasa.bg
Джеймс Канг е политолог, гл.ас. във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, доктор по политически науки и магистър по публична администрация от СУ “Св. Климент Охридски”. Завършил е университета Кукмин в Сеул, Южна Корея. Президент на фондация “Корейски културен център” и съветник към БТПП за българо-корейски отношения. СНИМКА: Снимки: Румяна Тонева

Двамата си приличат в много отношения, но за “голяма сделка” трябват гаранции за режима и икономиката на Северна Корея, казва корейският политолог

- Г-н Канг, какво можем да очакваме от евентуална среща между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун и ще има ли въобще такава среща?

- Среща между лидерите на САЩ и Севена Корея (КНДР) ще има въпреки напрежението, породено от намесата на Китай и Япония и от факта, че Тръмп временно я отмени. За успеха на тази среща работи и корейският президент Мун Дже Ин, който беше на работна визита във Вашингтон миналата седмица, а освен това се видя изненадващо и с Ким Чен Ун в севернокорейската част на Панминчджон миналия петък. Президентът Мун прави всичко възможно да убеди севернокорейския лидер, че такава среща трябва да има за благото на Корейския полуостров. В крайна сметка Тръмп и Ким със сигурност ще се споразумеят, вече няма връщане назад.

Въпросът е каква

ще е сделката

Тръмп няколко пъти споменава за “голяма сделка”. Мисля, че Ким Чен Ун очаква преди всичко САЩ да осигурят политическото статукво в Северна Корея заедно с премахването на международните санкции. От друга страна, САЩ искат веднъж завинаги да решат въпроса, свързан с пълното ядрено разоръжаване на Северна Корея, така че тя да не може повече да е заплаха за света. Срещата ще е много важна не само в двустранен план, но и за целия регион. Важен е и въпросът за приключване на Корейската война, подписването на мирен договор и кои страни ще участват в това. Ако вземем споразумението за временно примирие от 1953 г., под него има три подписа. Единият е от името на ООН и корейската армия, другият представлява Китайската подкрепителна армия, временно организирана в помощ на Северна Корея, а на трето място е подписът на главнокомандващия на Севернокорейската народна армия - Ким Ир Сен.

- Ако днес се сключи мирен договор, кой трябва да го подпише?

- Точно там е въпросът. Защото Китайската подкрепителна армия не съществува вече. По тази причина китайците могат да бъдат включени в споразумението, но е възможно и да не бъдат. Хенри Кисинджър например съветва южнокорейското правителство да настоява за включването на Пекин.

- От кого зависи това?

- Всичко зависи от темите и хода на срещата между Тръмп и Ким.

- А ако тази среща все пак не се случи, защото имаше остри реплики от Пхенян?

- В началото на този месец тези остри реплики дойдоха заради Джон Болтън - съветник по национална сигурност на президента Тръмп, който смята, че Северна Корея трябва да бъде натисната още и освен отказ от ядрената програма трябва да бъде принудена да се откаже от всичките си оръжия за масово поразяване, както и от ракетите си с къс обсег, повдигна и въпроса за човешките права... Но всичко дойде оттам, че Джон Болтън се видя преди това с японския си колега и Северна Корея остана с впечатлението, че Япония се опитва да се намеси в играта. Но тези реплики утихнаха, когато на 10 май държавният секретар на САЩ Майк Помпео спешно посети Пхенян и се срещна с Ким, за да се споразумеят за срещата на върха. Севернокорейският лидер демонстрира добра воля, като освободи тримата задържани американски граждани и ги изпрати заедно с Помпео в САЩ. Тръмп му благодари официално за този жест и го похвали.

- Мисля, че севернокорейците се засегнаха най-много от аналогията с Кадафи.

- Да, казват, че Северна Корея се е обидила от думите на Джон Болтън, който говори за начина на пълното ядрено разоръжаване и че ще се вземе за пример либийският модел, което означава, че няма да има гаранция за политическата система на Северна Корея, включително и за управлението на Ким Чен Ун. Но Тръмп е решен да проведе тази среща с Ким и затова съобщи, че няма да се взема либийският модел, а ще си бъде корейски модел.

- Какво предвижда този модел?

- Политическата система на Северна Корея с лидерството на Ким, както и развитието на икономиката на страната да бъдат осигурени. С това Тръмп се опитва да успокои севернокорейския лидер, че ще има силна икономическа подкрепа от страна на САЩ. Макар че до последния момент ще има напрежение, мисля, че всичко върви към успешна среща между Тръмп и Ким

- Ким и Тръмп, изглежда, обичат изненадите и в това си приличат.

- Да, те имат еднакъв подход в много отношения. Помните какви неща си казаха задочно един на друг. Тръмп го нарече рокетмен, Ким го нарече дядка. И макар това да е само риторика, двамата жонглират добре. Освен това и двамата са решителни.

Това ще е една

среща на

характери

Освен това интересите им съвпадат. През ноември в САЩ ще има парламентарни избори и с постигане на мир в Корея Тръмп би спечелил много дивиденти. Не знам какво точно ще стане на една среща между тях, но това, което вълнува всички корейци, е да има мир.

- Оттеглянето на Тръмп от ядрената сделка с Иран не се ли разчита като негативен сигнал от Северна Корея?

- Това е различен случай. Севернокорейският елит е безразличен към бъдещето на иранската ядрена сделка и оттеглянето на САЩ от нея. Това не е проблем за Пхенян.

- Кое бе най-важното от срещата между Ким Чен Ун и южнокорейския президент Мун Дже Ин, на която бяхме свидетели миналия месец?

- Декларацията от Панминчжон, която се появи след тази среща, е много важна. Първата обща декларация датира още от 1972 г., без да има среща на върха. Тя бе дело на ръководителите на специалните служби на Северна и Южна Корея. В началото на 90-те след настъпилите промени в света и разпадането на СССР и социалистическия блок, Северна Корея разбра, че не може да разчита на Москва и търсеше някакъв изход. Така се стигна до декларацията от 1991 г. През 2000 г. се случи първата среща на високо равнище между корейския президент Ким Де Джун и Ким Чен Ир, бащата на сегашния лидер. Това бе първата в историята подобна среща, заради която всъщност корейският президент Ким Де Джун получи Нобелова награда за мир - единственият в историята кореец с такава награда. През 2007 г. бе втората среща между президента Но Му Йън и Ким Чен Ир. И двамата корейски президенти, които се срещнаха с Ким Чен Ир бяха демократи.

- Какъвто е и сегашният президент Мун Дже Ин.

- Точно така. И сега в декларацията, която той подписа с Ким Чен Ун, пише, че всичко договорено в четирите предишни документа от 1972 г. до днес, трябва да бъде изпълнено.

- Какво означава това?

- Означава, че има приемственост и този последен документ не е в противоречие с всичко договорено по-рано. Сега, разбира се, има и един много важен момент за пълното ядрено разоръжаване на Корейския полуостров.

- Това ли е най-важният момент в това споразумение?

- Решението за прекратяването на войната и преминаване към мирно споразумение е всъщност най-важният момент в декларацията. Има две ключови думи в този документ - мир и благоденствие. За да се случи това, трябва да се изпълни всичко, което е договорено.

- Ким Чен Ун ли е водещата фигура в тази игра?

- Ролята на Ким Чен Ун е изключително важна, особено неговото решение да стъпи на южнокорейска територия. Но тук има нещо повече. Мога да го нарека ситуация три в едно. Северна и Южна Корея имаха диалог по време на зимната олимпиада, бяха разменени лични писма между лидерите. А от трета страна имаме волята на Доналд Тръмп, който в началото на март прие в Белия дом г-н Джонг - съветник по национална сигурност на президента Мун. Южнокорейският президент

Мун Дже Ин е

човек на тънката

дипломация

Той има много добри контакти със САЩ, с Япония, обади се на премиера Шиндзо Абе, на Путин в Русия, на Си Дзинпин в Китай... Той търси максимална подкрепа. Затова неговата роля също е много важна. В момента доверието към него в страната е около 80%. Той е постоянен в изпълнението на ангажиментите, които е поел, и затова хората го харесват.

- Откъде идва този негов стремеж да се разбере със Севера?

- Той беше шеф на кабинета на президента Но Му Йън, когато бе втората среща между лидерите на Северна и Южна Корея през 2007 г. Той е част от тези усилия, знае как се случиха нещата и какво стана след това. Той бе близък приятел и на президента Но Му Йън. Навремето двамата са били адвокати, защитаващи правата на работниците. Биографията му е на човек, който винаги се е борил за това, в което вярва. А той вярва, че между Севера и Юга трябва да има мир. Но да оставим идеологията и политиката настрана - той просто е сърдечен човек. Всички видяхме кадрите от срещата му с Ким Чен Ун. Как го хвана за ръка, как топло му говореше. Като на син. Всъщност синът на Мун Дже Ин е по-голям от Ким Чен Ун. И затова той някак си с бащинско отношение подходи към севернокорейския лидер.

- Ким Чен Ун, като че ли има друг ментор. Преди и след срещата с Южна Корея той разговаря с китайския президент Си Дзинпин.

- Той си дава сметка, че няма как и не може да пренебрегне Китай, но в същото време играе много добре и умело с китайците. След като затвърди позицията си като лидер на страната за него най-важно е икономическото развитие на Северна Корея. Затова търси изход от ситуацията, тъй като санкциите към режима се затегнаха и са много по-силни отпреди.

- Той направи някои интересни икономически реформи в страната и казват, че искал да бъде нещо като севернокорейски Дън Сяопин?

- Не мисля, че се надява да бъде като Дън Сяопин, но е вярно, че има сходна идея. Да отвори страната за реформи, да стимулира инвестициите и икономическото развитие. Само че не по китайски модел, а по виетнамски. Той е по-подходящ за него. Така политическата система ще издържи и партията ще може да контролира инвестициите и пазара. Мисля, че хората, които го съветват имат точно такъв план и Южна Корея е готова да помогне за това.

- Споменахте хората, които съветват севернокорейския лидер.

- Да, това е една група, която се състои от предимно млади хора, добре образовани, живели на Запад, както и самият севернокорейски лидер. Още баща му навремето знаеше, че е много важно да докара чужди капитали в Северна Корея. Ким Чен Ун обаче избра да направи това като се възползва от усъвършенстването на ядрената програма, чиято крайна цел е да му гарантира среща с президента на САЩ.

- Защото, когато отиде да преговаря няма да изглежда като да е от позицията на по-слабата страна?

- Да, това е много важно! Пхенян достигна горната точка. Те обявиха, че имат термоядрена бомба, а ракетите им стигат до Чикаго. А сега това, което се надяват да постигнат, трябва да им гарантира икономическо развитие. Лидерът на Северна Корея показа решителност да изпълни обещанията си като започна демонтаж на ядрения полигон в Пунггери.

- Едва ли скоро можем да очакваме обединение на двете Кореи, но се говори за съединение. Какво ще рече това?

- Две държави, които имат пълноценни отношения във всички области. Разработване на общите морски зони, създаване на електроцентрали и енергийни мощности в пограничните райони, за да не бъде Северна Корея енергийно зависима от Китай и Русия. Жп линии, които свързват и с Русия, и с Китай. Въобще всичко, за което се сетите. Южна Корея иска да помага на Северна Корея да се развива нормално.

- След срещата между Ким Чен Ун и Мун Дже Ин имаше коментари, че трябва да получат Нобелова награда за мир.

- Президентът Мун Дже Ин каза, че нобелът трябва да е за Тръмп, а мирът - за Корейския полуостров.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,