Проф. Николай Жечев: Гладувах два деня, но печатница вече имам, пише Ботев

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6893596 www.24chasa.bg
Проф. Николай Жечев СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

“Готов съм за целта да употребя всички страшни средства освен подлостта и лъжата”, кълне се революционерът

- Вие, проф. Жечев, подготвихте издаването на личното тефтерче на Христо Ботев, което ИК “Труд” преиздаде и вече е на пазара, а Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” го пусна в дигитален вид на сайта си. Кои са най-интересните моменти в него?

- Позволете ми най-напред да изкажа благодарност на Издателска къща “Труд”, която в чест на 170-годишнината от рождението на Христо Ботев преиздаде освен неговото лично джобно тефтерче и сборник с негова публицистика.

Бележничето е ценно с това, че е сред малкото документални свидетелства за личността и делото на големия поет и революционер, стигнали до наши дни.

Започва да пише в него през август 1875 г., когато се създава новият Български революционен комитет. Тъкмо той го изпраща в Русия с мисия да търси морална и материална подкрепа за бъдещо въстание и

да доведе войводата

Филип Тотю,

за когото носи специално писмо, и други български военни специалисти, служещи в руската армия. Затова първата част от тефтерчето са записки, които показват неговия път.

Ботев пътува до Кишинев, Одеса, Николаево и други селища, където се среща с български емигранти. Един от тях е Тодор Минков, директор на южнославянския пансион там, също Георги Измирлиев и Петър Пармаков, които загиват като ръководители на Априлското въстание през 1876 г. Като Левски е описвал стриктно разходите за нощувки, храна и пътни разноски. Впрочем и двамата си приличат по огромното си чувство на отговорност към средствата, които организацията им дава за изпълнението на мисиите им.

- В част от бележничето на Ботев са изписани турски имена. Кой стои зад тях?

- Едно от турските имена, които Ботев споменава, е Чихиджик. Не е известно как то попада в тефтерчето, но подобно име срещаме и в една от дописките му за разбойници татари турци, които издевателстват над български селяни. Така че допускам тези турски имена да са свързани с някакви дописки, които той е получил.

- Четем още в тефтерчето на поета чернова на стихотворението му “Обесването на Васил Левски”.

- Това са всъщност две много ценни странички, които показват творческата лаборатория на поета. Съдържат част от черновата на стихотворението, посветено на Апостола на свободата. Свидетелстват за усилията на поета да намери най силната и подходяща дума в стиховете си. Досега не е известен друг документ от Ботев с такова съдържание.

- Какво съдържат другите две части на Ботевото тефтерче?

- В средната му част има много записки по разпространение на негови преводи и на книгите, които издава, а също и за календара. Впрочем той

издава два календара Единият е за 1875 г. с образа на Хаджи Димитър и стихотворението му, посветено на него. Другият календар, за който пише в тефтерчето си, и от който да намерят екземпляр е цел на всички негови изследователи, е за 1876 г. и е с Ботевото стихотворение за Васил Левски с неговия образ.

Тази част от бележничето съдържа доста сведения за лицата, подпомагали разпространението на Ботевите произведения, които той изпраща до свои съратници в Крайова, Болград и т.н.

Третата и съществена част от тефтерчето заема списъкът с имената на неговите четници и евентуални кандидати за четници.

- Какъв човек наднича от това малко лично бележниче? Защото неговият първи биограф Захари Стоянов го описва като бунтар с буен характер, бохем и авантюрист. Лежал е в затвора в румънския град Фокшан за разпространяване на радикални идеи, занимавал се е и с фалшификация на пари. Даже се говори, че срещу него е имало дело за побой в Румъния. Вярно ли е?

- Вижте, Ботев действително е

бунтар и експлозивна

личност

Но той е и много обаятелен и човечен, изпълнен е с доброта и отзивчивост към ближните и обикновените хора. Свидетелства за богатата му душевност освен тефтерчето са и писмата му.

Вярно е, че е с много буен нрав и вероятно по тази линия вероятно се е сблъсквал с властите. Но не това е доминиращото. Той е високо нравствена и морална личност и това изпъква особено в едно от писмата му до Иван Драсов от 1875 г. В него пише: “Аз съм готов за целта да употребя всички страшни средства освен подлостта и лъжата. Защото ние трябва да бъдем преди всичко човеци, преди да бъде българи и патриоти!”

Писмата му показват съчувствие към онеправданите, унизените, бедните. В спомените си Димитър Ночев - емигрант и негов четник, както и негови съратници, споделя, че Ботев се е отнасял към хъшовете и четниците си като с много близки хора. Работниците в печатницата разказват как Ботев е давал и последния си грош за изпадналите в беда свои приятели.

И капитанът на кораба “Радецки” - Енглендер, който наблюдава Ботев по време на десанта, се възхищава на бащинското му отношение към по-младите и неопитните. В спомените си пише:“Той милваше младите четници, напътстваше ги.”

Самият Ботев пише до приятелите си: “Онзи, който не обича родителите, децата си, семейството си, той не обича и отечеството си.”

Още в ранните си писма до Найден Геров и до Христо Георгиев, Ботев пише, че иска от тях помощ “за да чуе последната воля бащина”. Споделя, че трябва да се грижи и за семейството си. Затова не бива да приемаме повърхностно сведенията за неговия буен характер и авантюризъм.

- Животът му обаче е бил изпъстрен с несгоди, лишения и неволи.

- Наистина е така. Например в писмо до Иван Драсов от 1875 г. пише: “Тази неделя

гладувах два деня, но

печатница вече имам!”

Тоест той прави всичко, за да осигури печатница, в която да издава своя революционен вестник и книгите си. И изобщо тази представа за него като пройдоха е погрешна. Непримирим е непримиримост към всякаква неправда, не търпи злото. Неслучайно пише и публикува специална статия във вестника си “Дума на българския емигрант”, озаглавена “Злото”. И мисля, че с цялото си поведение и дейност, Ботев се бори да възтържествуват хуманистични добродетели и принципи като свободата, справедливостта, (правдата), истината. За тях той воюва с цялото си същество. Неслучайно “Свободата е мила, истината е свята” става мото на вестника му.

- Имал ли е Ботев лични контакти с Васил Левски? Знаем със сигурност само, че братът на Левски - Петър Кунчев е бил в Ботевата чета. Също, че в писмо до Киро Тулешков от декември 1868 г., Ботев пише, че двамата с Левски живеят в изоставена мелница в Букурещ и го описва весел и пеещ, независимо, че и двамата гладуват и студуват.

- Някои изследователи отричат, други потвърждават, че двамата революционери имат лични контакти. И че конкретно описаната в писмото на Ботев до Киро Тулешков среща в Букурещ с Дякона наистина се е състояла. Също и че писмото, което цитирахте действително отразява състоянието на взаимоотношенията им. В него Ботев

нарича Левски

“нечут характер”

Но същото това писмо показва Ботев като целеустремена личност, която гони високи цели в живота си. Преди да спомене за съжителството си с Левски, поетът пише, че трябва да държи сказка в българското читалище “Братска любов”, но е останал съвсем без средства, че дрехите му са окъсани и че го е срам да излезе на улицата. Но в написаното присъства и един типично ботевски израз: “въпреки това критическо положение, аз пак си не губя дързостта и не си изменям честното слово!” Целта му е висока - посветена е на отечеството и на народа му. Така че в писмата на Ботев се срещаме с необикновена и надарена личност. Да не говорим за публицистиката му, в която обсъжда всички животрептущи въпроси на своето време.

- Легенди се носят и досега за красотата и обаянието му. Какъв е бил любовният му живот?

- За интимния му живот до нас са достигнали само догадки от спомени на съвременници. Бил сдържан и не е споделял за чувствата си в писма до приятели и роднини. Но преди познанството му с неговата любима Венета, е известно познанството и общуването му с калоферската учителка Параскева Шушулова, която като него е завършила в Русия. Нейна съученичка е Рада Гугова - племенница на Найден Геров, който е много близък на семейството на Ботьо Петков. Тъкмо Гугова говори, че са се запознали още при завръщането им в България от учение в Русия. Някои изследователи твърдят, че “До моето първо либе” е посветено тъкмо на Шушулова. Други - че първото либе на Ботев е Минка Горанова, дъщеря на сродник на ботевия баща от Карлово. С Минка, сестра й Елисавета и брат й Богдан се познавали от малки, когато семейството на Ботьо Петков живее в Карлово. По-късно Ботев посвещава стихотворение на Минка и на брат й Богдан. Но няма

никакви данни, че Минка

и Ботев са имали

извънбрачна връзка

и незаконнородено дете, както твърдят жълти издания днес.

По-късно Минка Горанова сключва брак с богат чифликчия от Добруджа и от него им се ражда син - Сава Огнянов, който по-късно става един от най-известните български драматични артисти. По спомени на близки по-късно дъщерята на Ботев - Иванка и Сава Огнянов са се харесвали и са изпитвали чувства един към друг. Даже според роднини на семейство Ботеви, Огнянов е искал да се сгоди за Иванка, но майка й Венета не е харесвала, че е актьор. Искала е той да си продължи образованието като инжинер. В крайна сметка двамата се разделят.

По спомени на дъщерята на Сава Огнянов, Иванка Ботьова му е подарила съчинения на Ботев с посвещение. Това говори за духовно познанство и близост, но за друго няма никакви сведения.

- Спорно е и как е загинал Ботев - от ръката на свои ли (заради откраднати комитетски пари), от турски куршум ли, или се е самоубил?

- Вярно е, че

версиите за смъртта

на Ботев са много,

но нито една не почива на сигурна основа.

Ботев избира да загине в борбата за свободата на отечеството, против тиранията, против поробителите и е логично в битката срещу тях във Врачанския балкан да загине от вражески куршум. Оставил ни е огромно творчество. Оставил ни е и безсмъртен пример за саможертва, пример за покритие между думи и дела, пример от какъвто днес имаме остра необходимост. Ботев остро негодува срещу онези “спекулативни личности, за които патриотизмът е средство за прехрана, революцията средство за обогатяване, а пък свободата - средство за добиване на почести и слава”. Тъкмо против такива фалшиви мними патриотари той воюва през целия си живот. А сам той е истински борец за свобода, безкористно служил на народа си и на отечеството си. Осъжда онзи аморален обществен ред, който допуска “безмерно богати и безмерно сиромаси люде”. Затова служи за пример на българите от всяко поколение.

l Роден през 1929 г.

l Завършил е специалност “История” в СУ

l Работил е в института “Ботев - Левски”, който по-късно се слива с Института по българска история към БАН

l Хоноруван преподавател в СУ

l Автор е на научни трудове за националноосвободителното движение и за културната история на българската емиграция в Румъния

l Един от изследователите на личното тефтерче на Христо Ботев

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Политики срещу лошата демография, не само приказки

    Населението на България може да падне под 6 млн. през 2040 г. Печалният извод e на екип от Института за изследване на населението и човека при БАН. Тенденцията обаче не е от вчера и далеч не е само българска - населението на цяла Европа застарява. Да, повод е за черногледство, но то няма да реши проблема.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,