Творци го гримират като холивудска звезда за свръхестествено излъчване
Ребус с повишена трудност е истинският образ на Христо Ботев. Сведенията са крайно противоречиви - от светъл блондин до класически брюнет. Негов съученик в Одеската гимназия го описва рус и синеок. Иван Вазов обаче твърди: “Той беше висок, едър - почти
исполин, с черни
пламенни очи,
с нос дълъг, римски, малко кривичък към лявата буза, челото му широко, благородно, на двата края на което под бялата кожа постоянно трепереха сини жилчици, косата му черна, щръкнала.”
Капитанът на “Радецки” е по средата. “Той беше брюнет, като южняк - пише Дагоберт Енглендер, - макар цветът на кожата му да не беше толкова тъмен, косите му бяха тъмнокестеняви, малко завити, не бяха дълги, но добре култивирани. Отделните черти на лицето бяха тънки, особено устата и носът. Очите му - много изразителни и понякога блестящи.”
През 1888 г. Захари Стоянов публикува първата биография на поета. “Трябва да ви кажа - обръща се към читателите той, - че Христо Ботйов е бил
образец на хубостта
в пълния смисъл на тая дума. Ръст класически, очи големи и черни, като на гарван, вежди пиявици, чело изпъкнало и широко, което красяло къдравата глава като венец, нос римски, брада и мустаци черни, коса къдрава, ръце бели и деликатни, гърди и плещи широки, да му се ненагледаш… От лява страна на челото му имало една жила, дебела като гайтан, която се появявала само тогава, когато той е сърдит и възбуден, когато ораторствал или декламирал някое свое стихотворение, т. е. когато чувствата тържествували над разума.”
Стоян Заимов не е съгласен. Отбелязва, че Захари не е имал щастието да познава лично Ботев и го коригира:
“Косите му не бяха черни и къдрави, както казва биографът, а “карыя” (кестеняви), при това гладки, светли и мазни.
Очите му бяха
действително
големи,
но не “черни като на гарван”, както ги рисува биографът, а бяха също като косите му “карыя”, при това малко подвижни и почти всякога спокойни, като че ли гледаха вечно върху една отдавна избрана точка. Същото очно спокойствие и малка подвижност са отличителните признаци почти на всичките велики поети (чети биографиите: Шекспир, Байрон, Пушкин, Лермонтов). Челото му беше широко, но не изпъкнало, а равно и гладко. Брада и мустаци не черни и гъсти, а кафяви и възредки. Ръцете му бяха бели, но не деликатни, а големи и кокалести, каквито са били на баща му. Знакът от лявата страна на челото му, във вид на латинско S, не е венна жила, както казва биографът, а
знак от нараняване
с острото на хурка,
когато е ходил по ризка в калоферските улици.”
“Действително - продължава Заимов, - изпъкваше дебела венна жила, когато биваше раздразнен или пък когато събираше всичкото си внимание върху разрешаването на някоя задача, но тази жила се появяваше не от дясната или от лявата страна, а по средата на челото му, каквато жила имаше Любен Каравелов, каквато е и у Петка Каравелов, каквато е имал и Жан-Жак Русо и Дантон. Тук му е мястото да забележим, че поместеният портрет в началото на книгата
не изражава
истинската
физиономия
на поета.”
За този портрет Захари Стоянов организира конкурс с трима художници, чиито имена не съобщава. Сред тях вероятно са Георги Данчов-Зографина и Димитър Панайотов. Захари отхвърля творбите им и приема за най-сполучлива работата на третия неизвестен. Гравюрата е изпълнена в Лайпциг по фотография от 1875 г.
“Тоя портрет е най-верният от всички, които ни е той оставил, затуй го и предпочетохме. Между тоя портрет и другите разликата е такава, щото съвсем си не приличат, като да не са на един човек”, аргументира се главата на журито.
“По нашему, по-вярно е нарисуван портретът на Ботева от живописеца фотограф Георги Данчев”, настоява обаче Стоян Заимов. Зографина създава няколко образа на поета, но допуска груба грешка, уловена от проф. Вера Динова-Русева:
“В тях липсва революционната романтика, патосът на епохата на Възраждането. Липсва силният вътрешен огън на Ботев, който прозира в снимките му, огнената душевност, от която са родени геройските му дела, революционната му поезия. Данчов е представил Ботев едностранно - по-скоро лиричния поет и мъдър революционер, отколкото острия сатирик и страстен бунтар. Захари Стоянов е преследвал упорито своята цел - да остави на поколенията един образ на Ботев с революционно-романтична приповдигнатост, един
лик, равен на
символ, на идея.”
Оттук насетне ликът на Христо Ботев става все по-символичен. Поколения творци се трудят с ретуша, за да постигнат свръхестествено излъчване. Решат косата, засукват мустаците, изцъклят ястребов поглед. От оригинала не остава почти нищо. Резултатът е лъскава холивудска физиономия, която вторачено гледа в бъдещето.
“Не човек, а желязо!”, по думите на негов колега поет.