Вапцаров става и за чалга, и за блус, но най върви за рап

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6893620 www.24chasa.bg

“Прощално” е поздрав за вдовиците на чалга бизнесмени

Какво от това, че чалга певицата Антонина вградила в турбокючек стихотворението на Вапцаров “Прощално” (“Понякога ще идвам във съня ти …”)? Вапцаров е поет на народа, а днес народът си обича кючека и неговия пророк - Амет.

Вероятно някои интелектуалци биха предпочели Буги Барабата да изпее “Прощално” по мелодията на “Мери има малко агне”, но уви – той не пее римите на комунягите. Ако Борис Трети го бе помилвал и после Вапцаров се бе споминал в Белене, досега блусарите да са изпели цялото му творчество в мелодии от делтата на Мисисипи. Представете си как звучи в стил “Мъди Уотърс”:

“Оу-у-у-у-йея!

С живота сме вплели… (оркестърът): тъдъм - тъдъм

Здраво ръце… тъдъм - тъдъм

С живота сме счепкани

Здраво-о-о-оу-у-у- йеа!”

Яко, нали? Доколкото разбирам от изкуство, стилът на Барабата олицетворява естетиката на работническите квартали, където

бачкерите

понякога живеят

срещу затвора,

понякога – срещу тях си. За същите бачкери “с лапи челични” пише и Вапцаров, но уви – днес и той плаща за греховете на поколенията след неговото време.

Но както казах, за съжаление, народът напоследък не обича блуса, а чалгата. И кой е главният герой в днешните чалга среди? Естествено, че вдовиците на споминалите се чалга бизнесмени. Те са най-красиви, най-богати и най-достойни за възхищение във всяко едно отношение. А какво може най-силно да докосне душата на една красива вдовица? Естествено, че “Прощално” от Вапцаров.

Покойните мъже на тези вдовици не само са разстреляни като Вапцаров, но освен това са и бесени, клани, давени, хвърляни от високите етажи, живи заравяни. Четох за един, който бил гъделичкан до смърт, защото имал слабо сърце. А това бяха все хубави хора. Някои пишеха поезия. Други пък пееха. Те не бяха чужди на изкуството и днес техните осиротели музи си заслужават песента.

Пуснах си кавъра на Антонина по ютюба и не видях в него светотатство, а просто една недовършена работа.

Желание има,

няма песен

Все едно са ти дали в найлонова торбичка необелени картофи, немити моркови и глава лук – ето ти суровините, сам си сготви вечерята.

Авторът на тази сурова творба, който и да е той, не е направил никакво усилие да съчетае ритъма на “Прощално” с някаква мелодия в песен. Антонина не пее, а декламира, като че ли се явява на приемен изпит в НАФТИЗ.

Дамите от миманса пък са пременени като за “Петдесет нюанса сиво”, липсват им само камшиците. Дори не се вижда ясно имат ли силикон, нямат ли. Ни съблечени, ни облечени. Ако лирическият герой дойде да ги посети в съня им, както е при Вапцаров, едва ли ще приседне тихо, а по-скоро ще избяга ужасен.

Вдовиците, които днес държат огромно парче от българската икономика, искат прекрасна песен с мелодия, а не манджа с грозде. Например Антонина би могла да вкара думите на “Прощално” във валсов ритъм, ЕДНО-две-три, ЕДНО-две-три:

“Поня-а-а- кога ще и-и-и-двам във съня-а-а ти

като нечаа-а-кан и неи-и-и-искан гостенин.

Не ме оста-а-а-вяй ти отвън на пъ-а-а-тя –

вратите не зало-о-о-ствай…”

Звучи ли ви? Естествено. Но уви, кой пуска валсове по

дискотеките,

където

вдовиците

прекарват

самотните си

вечери?

Когато чалгата не иска да отиде при поезията, поезията трябва да отиде при чалгата. Представете си песен по текст на “Прощално”, но леко променен, та да пасне на “Чае шукарие”:

“Ша идвам у гости, не залоствай, във съня ти, под юргано…“ и така се стига до припева:

“Понякога че идвам!

(хорче) Пай се, че идем!

Във съня ти!

(хорче) Както си хъркаш!

А-а-а-а-а, а-а-а-а-й, въй въй въй…”

Ако се добави и малко чаката-раката, гуци-гуци, рътата-тътата, и ето ти завършено произведение в актуалния ориентъл стайл. Останалите думи от това стихотворение може да се подвикват откъслечно – няма как, кючекът не търпи дълги плавни изречения.

Не са ми известни много песни по Вапцаров и се чудя защо. Неговият стих е ритмичен и музикален, сам си пише мелодията. Може би причината е в съдържанието - повечето му стихове са борческо-работнически.

Слава богу, вече имаме и такъв моден жанр – нарича се рап. Има си гангстерски рап, сутеньорски рап, затворнически рап и лигав свалячески рап, с който се излага Уил Смит. Младежта у нас много си пада и затова БСП в един момент дори нае знаменития роден рапър Митьо Шамара. Отиваше й като на свинче звънче.

Представете си рап речитатив по Вапцаров, в стила на Еминем:

“Ъ-ъ! Ъ-ъ-ъ! Двамасъсдаманатема човекаиновотовреме! Ъ! Ъ! Нервира се, тропа, ропот, словесна атака, моля, запрете, аз мразя човека! Ъ! Ъ!”

(Кой е този Човек, когото дамата мрази – сетете се сами. Някои партии биха дали сериозни пари само за едно уточнение.)

“Ъ! Ъ-ъ! Някой насякъл с секира сам брат си, в затвора попаднал на хора и станал Човек! Ъ! Ъ-ъ! И батко-братко, поръчки, асфалт и шампанско в Куршевел! Ъ! Само да стъпиш на гнило – ето ти, бейби, бесило. Ъ! Ъ! Ъ! И чакай така като скот в скотобойна, въртиш се, в очите ти – ножа! Ъ! Ъ-ъ! Тя – моята – свърши, и преходът свърши, ще висна обесен, но после животът ще дойде по-хубав от песен! Ъ! Ъ! По-хубав от песен, йоу!”

Ако Митьо Шамара бе тръгнал за САЩ въоръжен с рап текстове по Вапцаров, сега щеше да е новият Тупак Шакур, вместо да кара камион. Е, едва ли щеше да е като Тупак, защото българите в САЩ още не са известни с мафията си. Но все пак можеше да пробие в местната кръчма с такова едно рап парче например:

“Ъ! Ъ! На мокрия паваж лежи, кучки,

човек, застрелян из засада. Ъ! Ъ! Убийте прасетата, полицаи!

Небето, заредено с взрив, ще падне с трясък на площада, мадафакъри.

Човекът, който там лежи във локва кръв, е моят брат

и в такованите му очи, кучки, ъ-ъ, омраза и любов горят, йо.

Извергът, шибаният стрелец, закри следите си завчас, йо!

Ти спомняш ли си тоз подлец? Това бях аз!”

Така че, не бойте се деца за утрешния ден – Вапцаров всичко е предвидил. Още преди 60-70 години той предсказва, че българите ще се разбягат по света: “Аз съм тук и там. – Навред. – Един работник от Тексас, хамалин от Алжир, поет... Навред съм аз! Навред съм аз! Как мислиш, ще ли победиш, навъсен, мръсен, зъл живот?”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,