Парламентът трябва да приеме национална стратегия за дигитално образование

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6895357 www.24chasa.bg

Четири ключа към стратегията

“24 часа” и VIVACOM в партньорство с МОН и Столична община организираха първа кръгла маса за дигиталното образование. В нея участваха министърът на образованието Красимир Вълчев, еврокомисарят по цифрова икономика и общество Мария Габриел, кметът на София Йорданка Фандъкова, основателката на Дигиталната национална коалиция Гергана Паси, зам.-председателят на парламентарната комисия по образование Милен Михов, шефката на регионалното управление на образованието в София Ваня Кастрева, директори, неправителствени организации и хора от бизнеса.

Много интересна беше презентацията на Гергана Паси, която предложи национална стратегия за дигитализиране на образованието да бъде приета от парламента.

Защо това е важно, какви да са целите и съдържанието на стратегията - ето визията на Гергана Паси.

Дигиталната реформа в образованието предложихме фактически през 2011 г., когато от страниците на вестник “24 часа” поискахме ЕК да изготви план за превръщане на всички публични места в Европа в Wi-Fi зони. На първо място сред публичните места сложихме училищата.

Първите плодове от тази инициатива се появиха през 2017 г., когато ЕК отпусна 120 млн. евро бюджет за Wi-Fi в няколко хиляди общини в ЕС за реализиране на част от това предложение. Шест години, в които България можеше да е изпреварила останалите държави и Европейската комисия.

Днес е спешно нужна Национална стратегия за дигитализиране на образованието, приета от българския парламент, със съвсем ясни, прости и лесно измерими цели:

- до 2020 г. Wi-Fi във всички училища (министърът на образованието вече лансира подобен ангажимент);

- учебниците от ученическите чанти и всички бумаги от класните стаи да бъдат заменени с таблети - за всеки ученик и учител. Всяка нова технологична стъпка трябва императивно да отменя старото хартиено решение (а не години след като електронният дневник е вече факт, хартиеният да продължава да се мъдри върху масата на учителя). Така ще спестим десетки килограми върху плещите на децата ни и ценно време на учителя срещу 300 грама електроника;

- масово и повсеместно включване в учебните програми на съдържание от National Geographic, Animal Planet, Discovery и History Channel. Така ще издухаме прашната скука от ученическите стаи и ще превърнем обучението в търсена компютърна игра, от която днес се опитваме да го ограничим.

интензивно едноседмично обучение през лятото на всеки учител от иновативен колега, който вече прилага технологиите в час и от европейски топпедагози.

Този подход може да бъде лансиран в рамките само на 12 месеца, а резултатите от него да се появат буквално година след това. И нищо не може да ни спре да превърнем образованието от досадна скука и наказание в игра и мечтано забавление. Наливането на напълно ненужни знания да заменим със създаването на умения.

Технологиите са само средство, а не крайна цел. Тяхното прилагане трябва да е подчинено на педагогиката, а не обратното. Какво ни пречи масово да въведем в час една от най-вълнуващите техники - обърнатата класна стая (flipped class room). Т.е. вместо да имаш урок в клас и върху него домашно, го правиш по обратния начин - подготвяш се у дома, като предварително се запознаваш с информация и видео, предложени от учителя, а часът се превръща в дискусия по това, което си разбрал или не си успял да разбереш по темата. Всеки ученик трябва да сподели в клас едно нещо, което е разбрал, и едно нещо, което не е успял да разбере. По този начин ангажираш повече учениците, освобождаваш така нужното време в клас и в дискусията насърчаваш учениците да мислят самостоятелно и критично.

В уроците по чужд език децата могат да се запишат как четат или говорят на глас и незабавно да го изпратят на учителите си по Google drive. В часовете по география могат да използват различни приложения с виртуална реалност, за да отидат в Рио де Жанейро или на Великата китайска стена – с тези приложения ще правят снимки и ще записват данни. Часовете по биология могат да се предшестват от семейна разходка сред природата и създаване на видео, което после ще помогне на ученика да направи своя презентация по темата.

Изобщо домашната работа в днешно време става много по-важна, от когато и да било преди.

А класната стая - място, в което експериментираш, работиш в екип и твориш.

Днес все повече учители откриват, че технологията им дава възможност да правят много повече. Те са наясно, че времето, в което те бяха монополни носители на знанието, безвъзвратно приключи в епохата на Google. Днес тяхната роля е по-сложна и по-трудна и изисква интензивна подготовка за новото време. Нужни са целенасочени действия, които да доведат до качествено издигане на обществения авторитет на българския учител. МОН вече действа в тази посока.

Наред с увеличаването на заплатите, което само по себе си не е панацея, могат да се направят куп други неща - разтоварване от ненужната бумащина, мощни и непрекъснати инвестиции в квалификация, силна позитивна дискриминация за иновативните, вкл. изпращането на най-добрите всяка година в Лондон на световното образователно изложение BETT, медийна кампания в полза на добрите учители, напр. “Стани богат” за учители.

Дигиталната национална коалиция тази година стартира два проекта, насочени към българските учители - с помощта на “Гугъл” и с подкрепата на VMWare и Америка за България и от първа ръка можем да потвърдим, че учителите на нашите деца са жадни за нови умения. Онези учители, които отказват да приемат, че класната стая през 2018 г. е различна от класната стая през 1918 г., ще бъдат с времето принудени от самата система да потърсят нова професия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    Най-после! Брюксел и Лондон постигнаха сделка за Брекзит, което дава надежда, че задаващият се хаос с излизането на Великобритания от ЕС може да бъде овладян и поставен в разумни граници и за двете преговарящи страни. И шефът на Европейската комисия Юнкер се зарадва от новината, възторжен е и премиерът Борис Джонсън
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,