Ето защо там трябва да се
лобира, Европарламентът е
просто съвещателен орган
Постигнахме пълна победа с пакета “Макрон” - той няма да засегне превозвачите. Така побързаха да се похвалят български евродепутати, след като в понеделник комисията по транспорт към Европарламента гласува текстовете относно новите правила за превозите.
Според тях българските фирми няма да плащат в повечето случаи европейски командировъчни на шофьорите си, водачите ще могат да спят в камионите, няма задължително да се връщат на всеки три седмици в родината си.
На пръв поглед наистина изглежда, че сме победили и този конкурентен сектор от икономиката ни няма да бъде съсипан от новите правила.
Но погледното в детайли,
положението
не е чак толкова
розово
Защото бе гласуван текст, според който на всеки три седмици камионът трябва да има поне едно разтоварване и натоварване в държавата, в която е регистриран.
Тоест шофьорът може да не се връща, но камионът трябва. Това гласуване напомня популярния лаф у нас: “Синджирът си идва, козата я няма”. А то има за цел само с няколко думи да опише действие, което противоречи на всички известни закони на логиката, математиката, физиката, химията, икономиката, психологията и каквото още се сетите. Защото е повече от логично да се зачуди човек
как този камион
ще се върне сам,
ако шофьорът
реши да остане
Текстовете за т.нар. каботаж също не са в особена полза за българските превозвачи. Това е превоз, при който след като е доставил стоката от една държава в друга, камионът може да направи друг превоз, но в рамките на последната държава, в която е.
В комисията по транспорт бе прието, че той е разрешен в рамките на 7 дни, но в рамките на 7 дни от последното разтоварване в приемащата държава. И при условие, че престоят там не надвишава 48 часа след влизането на нейна територията. Т.е. камионът може да прави каботаж само на път за вкъщи, и то в рамките на 7 дни.
Един вид големите държави от ЕС ни казват - ще либерализираме международния транспорт, а вие трудно ще се вредите за каботаж.
Всъщност
истинското
решение ще се
вземе от
Съвета на ЕС
В него участват министрите от държавите членки по съответния ресор. Гласуването в Европарламента има значение, разбира се, но то е един вид първа цедка. А финалното гласуване ще стане в Съвета на ЕС.
Процедурата по приемането на новите правила не е много сложна. Всички обсъждания и гласувания на съвета са публични. За приемането на решения обикновено се изисква квалифицирано мнозинство - 55% от държавите. В сегашния случай при 28 страни в ЕС 16 трябва да бъдат “за”. Но има едно условие - трябва да представляват поне 65% от общото население на ЕС.
За блокирането на решение са нужни поне 4 държави, които да представляват най-малко 35% от населението на Евросъюза.
Изключение от това правило се прави за чувствителни теми като външната политика и данъчното облагане. Тогава се изисква консенсус - всички страни трябва да гласуват “за”.
Ако обаче една от двете институции отхвърли предложението, тя изготвя изменения и ги предлага на другата, която трябва да гласува отново. Ако отново не се постигне съгласие, се свиква помирителен комитет. Той се състои от равни на брой членове на двете институции. Целта му е да се постигне сближаване в позициите на двете институции и да се приеме закон. Ако за 6 седмици не се одобри общ проект, законът официално не е приет.
Ето защо е важно усилията на българската държава да бъдат насочени в лобиране в Съвета на ЕС. За да се гарантира, че интересите на превозвачите ни наистина ще бъдат защитени.
Защото може да се окаже, че приетите от парламента български предложения са били само прах в очите, а накрая е взето решение, което устройва само големите държави.