Цветелина Оланд: Взеха децата, без да ги питат защо не искат да са с баща си. А те плачат при него, бягат и звънят на полицията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6898765 www.24chasa.bg
През 2013 г. Цветелина получава “Икар” за цялостно творчество в цирковото изкуство. СНИМКИ: АРХИВ

15 протестни писма от приятели, преподаватели и треньори в Арендал пратени до норвежката служба

Норвежката служба за закрила на децата в град Арендал отне през април двете деца на българката Цветелина Оланд. Братът и сестрата са разделени с мотив, че си влияят едно на друго. Причината за тази мярка е отказът им да виждат бащата. Оланд помоли българската държава за помощ.

Цветелина е родена в Пловдив, дъщеря на известния цирков артист Георги Божков-Гебош. Прочутият акробат и клоун работи дълго време заедно с дъщеря си. Завършва Югозападния университет. Работи дълго време като циркова и вариететна актриса. В Норвегия е треньорка по спортна и художествена гимнастика. Децата ѝ Селина и Андреас са на 11 и 10 години

- Вие сте известна циркова артистка и треньор, част сте от стара циркова фамилия. През 2013 година получавате наградата “Икар” за цялостно творчество в цирковото изкуство за акробатиката ви.

- Да, циркова и вариететна артистка съм. Работила съм в цирк “Балкански”. Те са много добри мои приятели и са плътно до мен в този случай. Фамилия Балкански изпрати протестно писмо до Осло за това, което се случва.

- Докъде стигнахте в борбата да си върнете децата?

- Вчера бях на срещата с представители на Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Агенцията за закрила на детето, обмудсмана. Бяха близо 20 души! Аз съм приятно изненадана, че се заеха с нас, те бяха отчасти запознати и аз изложих цялата история.

- В Норвегия какво работите?

- Треньор съм. Тренирам отбора на момчетата по спортна гимнастика на Арендал. Тренирам и художествени гимнастички.

- Децата ви са художествена гимнастичка и спортен гимнастик, активно спортуват. Те продължават ли да се занимават със спорт сега, като са в приемни семейства?

- Това е другото, което не разбирам. Спряха ги. Това, че те са отделени от мен, от приятелите си, от познатите си е достатъчно лошо, но са ги спрели и от любимото им хоби. Те обожават гимнастиката, искат да се занимават с нея. Но в момента не ходят на нищо извън училище. Много пъти пращах съобщения на “Закрила на детето”, че треньорът на Андреас например е готов да ходи до дома, в който живее, и да го взема за тренировки, после да го връща... Няма отговор. Не го разбирам.

- След като взеха децата, успяхте ли да говорите с бившия си съпруг? Предполагам, че за него също не е оптималното решение това?

- В деня, в който ми взеха децата, му се обадих да кажа какво става и да го питам той какво смята да правим. Не ми отговори. След това, като обжалвах с моя адвокат решението на норвежката “Закрила на децата”, трябваше да се боря не само с тяхната позиция, но и с неговата. Според него на децата ще им е по-добре в чужди семейства, стига да не са при мен. Имаме вражда заради развода, той изпитва гняв към мен. Той смята, че така набира преднина, знае, че аз страдам от това, което се случва, и това е...

- Какви са следващите стъпки, които ще предприемете?

- Утре имам среща с посланичката ни в Осло. Тя смята, че е много важно да намерим добър адвокат. Съгласна съм. Аз имах адвокат, но явно трябва друг. 

- Видях в профила ви във фейсбук едно видеоклипче на дъщеря ви, на което тя показва уменията си по художествена гимнастика. Написала сте ѝ отдолу, че я обичате...

- Да, Селина е направила това клипче в дома на приемното семейство и го е качила във фейсбук.

- Тоест децата ви говорят с вас на български?

- Да, говорят, Селина чете и може да пише и на кирилица.

- Те обаче сега не могат вече да упражняват българския си, нямат достъп до езика.

- Да, точно така. Опасявам се, че ще забравят български, ще загубят контакта с баба си и дядо си. Дядо им е на 85 години и нямат никаква възможност за контакт вече с тях. А те много се обичат.

- Тоест не само вие, но и родителите ви нямат никаква възможност да видят или поне да чуят децата? Те нямат ли някакво право да поддържат връзка с внуците си?

- Не, нямат право дори да се чуват с тях по телефона. Това го казах и на срещата в София. Това не знам как и защо може да се смята за тяхно добро... 

- Норвежки баба и дядо има ли, каква е тяхната позиция?

- Има, но децата не желаят да ходят при тях. Те са настроени негативно към мен и децата не толерират подобни приказки. Всъщност Селина и Андреас отказват и в момента да се виждат с баща си, доколкото разбрах...

- Децата също са разделени едно от друго. Селина е в друг град и ново училище. Какъв е аргументът за тяхната раздяла?

- Казват, че Селина, която е на 11 г. и е с година по-голяма от Андреас, влияе на брат си и затова са ги разделили. И така, всичко е опасение от влияние. Аз влияя на децата, сестрата влияе на брат си... това са аргументите. А не се обръща внимание на това дали бащата може да се грижи за тях. Защо не искат да ходят. Създал ли е връзка с тях. Той се държи грубо с тях, това е причината. След като взеха децата, в рамките на 2 дни в “Закрила на детето” в Арендал бяха пратени 15 протестни писма. От мои приятели, но и преподаватели от училището, в което преподавам, от треньорите на децата. Те са писали, че смятат отнемането за безумие, че познават децата, познават и мен, знаят какви са отношенията в дома ни... И въпреки това съдът не обърна внимание на тези писма.

- Но децата са отнети, защото според обвинението ги спирате да посещават баща си. Сега ходят ли при него?

- Не, от близък разбрах, че са отказали да идат да живеят при него и затова са пратени в приемни семейства.

- Тоест социалните приемат отказа им да го виждат? Нали това всъщност е проблемът?

- Да, те отказват да са при него. Но след като не могат да бъдат при него, не могат да бъдат и при мен – това е заключението. Аз иначе вече нямам никакъв контакт с тях. Не мога и от училището да получа информация. Нищо! Получих един-единствен имейл от “Закрила на детето”, в който ме уведомяват, че мога вече да спра да плащам телефоните им, защото те няма да ги използват. Това е единствената кореспонденция с тях.

- Добре, решено е, че има проблем в отношенията ви и те трябва да се намесят. Има ли някакви последвали мерки, агенцията занимава ли се с това да коригира грешките, които вижда, с цел да се съберат деца и майка? Някакви препоръки отправили ли са ви?

- Не. Преди година минахме през един курс за висока степен на конфликт между родители, как да се преодолява. Той беше с цел децата да се сближат с бащата, но нямаше ефект. Това беше. Миналата година от “Закрила на детето” идваха вкъщи поради обезпокоително писмо от вещото лице, в случая тя е психоложка. Започнаха да идват вкъщи. В рамките на два месеца почти през ден идваха и наблюдаваха как живеем, разговаряха с децата. Тяхното заключение беше, че няма място за притеснение и че смятат, че аз мога да се грижа за децата.

Единственото, което им се видяло необичайно, е, че децата били твърде любезни, което не било обичайно за деца. Този извод си направили, след като децата им благодарили за посещението. След това те трябваше да седят по една седмица при баща си и по една седмица при мен. Този план също претърпя крах, защото децата не искаха да стоят при него, плачеха, бягаха, даже се обаждаха на полицията. По време на делото свидетели разказаха, че пред тях той е ударил Селина така, че тя е паднала. Тя е слабо момиченце... Пада, става и плаче... Но и това не се взе под внимание. След това започваха да ни посещават, но изненадващо. Ноември и декември беше това. Април месец пристигна второ писмо от същата жена, психоложката, със същите мотиви. Че ние можем да избягаме. Макар ноември по нейна препоръка да ни бяха взели паспортите. Той и баща им искаше още преди това да ни вземе паспортите. След второто писмо дойдоха и взеха децата. Аз не мога да разбера каква е разликата между ноември и април. При едно и също писмо първо казват, че мога да се грижа за децата и не са обезпокоени, а после изведнъж идват и ги вземат. Без никакво развитие в случая, всичко си беше същото. През ноември не се притесняваха за децата, през април дойдоха и ги взеха.

- Извън тези няколко часа догодина, които са ви отпуснали, други възможности за контакт не се ли предвиждат? На рождените им дни поне?

- Не, нищо не пише за това в решението.

Протестът на 172-ма

норвежки психолози

172-ма психолози, адвокати и социални работници се подписаха под открито протестно писмо до министъра на социалните работи на Норвегия през 2015 г. Инициатор на писмото е психологът Ейнар С. Салвесен. 

Той е един от известните противници на системата, по която работи “Барневернет” (социалната служба за закрила на децата - б.р.). Дълги години преди това той е бил част от нея, като е наблюдвал семейства с проблеми. Напуска я заради нарастващите случаи на некомпетентни решения. Салвесен започва да съветва семейства с проблеми със социалните служби. Обвинява “Закрила на децата”, че не разполагат с достатъчно истински психолози и често преценките се правят от некомпетентни хора, а последствията са много тежки. С обвинението му се съгласяват десетки негови колеги, адвокати и хора от системата. Ето най-важното от писмото им:

“ Настоящата ситуация в норвежките служби за закрила на детето и системата предизвиква у нас дълбоки опасения. Като професионалисти и отговорни граждани считаме, че трябва да отправим ясно предупреждение: Съгласно действащите закони и практика в Норвегия неизвестен брой деца страдат поради некомпетентност и злоупотреби от страна на властите.

Като общество ние трябва да реагираме и да не приемаме повече това. Всички ние трябва да гарантираме, че децата и техните семейства не са изложени на нарушения на човешките им права, причинени от некомпетентност при вземане на решения в организациите за социално подпомагане и грижи.

Ние наблюдаваме случаи, при които “Закрила на децата” не признава очевидна злоупотреба с деца и сериозна липса на грижи в семействата. Те не действат своевременно с адекватни мерки, които биха могли да спасят децата от неприемлива житейска ситуация.

От друга страна, има случаи, когато службата изважда деца от домовете им въз основа на много слаби доказателства, характеризиращи се със спекулативно тълкуване, противоречие между оценки и заключения.

Като техен главен работодател “Закрила на децата” често ангажира едни и същи психолози при проверка на вече дадена оценка. Когато родителите обжалват решенията пред окръжните съвети, те научават, че службата е назначила същите експерти като на по-ранните етапи на производството. За експертите това са добре платени задачи и много професионалисти използват тези дела като единствен източник на доходи. Така се намираме в ситуация на сериозен конфликт на интереси, който може да представлява нарушена правна защита на уязвимите семейства.

Когато експертите дават показания в съдилищата, често виждаме, че базата на наблюденията, на която те докладват, е много слаба. Техните оценки са недостатъчни и често абстрактни. Съдиите често оставят решението да се вземе от въпросните вещи лица. В някои случаи биологичните родители разполагат с достатъчно финансови ресурси, за да назначат свои собствени експерти, за да проучат случая.

Но свидетелските показания от експерти, назначени от частни лица, не получават същия статут като тези, направени от експерти, определени от законните служби. Много често наблюдаваме, че биологичните родители, които не разполагат с достатъчно финансови ресурси, нямат шанса за справедливо изслушване, когато са изправени пред мощна законна услуга.

Семействата на имигрантите са особено уязвими - губят децата си без възможност да разберат норвежката култура, като например норвежката нулева толерантност за физическо наказание при отглеждането на деца. Много имигранти са израснали с физическо наказание през поколенията и искрено вярват, че това е в най-добрия интерес на тяхното дете.

Доверието, уважението и диалогът са най-необходимите инструменти, за да се промени това, което в Норвегия се смята за неприемливо насилие при деца. Ние наблюдаваме отблизо тази ситуация в много норвежки общини. При възпитаването на тази изрично норвежка гледна точка за добрата грижа за децата е необходима по-самокритична позиция. В същото време в Норвегия трябва да развием по-интуитивен поглед върху специфичните изрази на емоционална привързаност и внимание, тъй като в различните култури те са различни. Понякога има шокиращо несъответствие между проблема и взетите мерки.

Трудностите се усещат особено силно от семействата, които имат незначителни финансови или социални ресурси, за да инициират свой собствен юридически казус. Едно наивно вярване, което мнозина държат, е, че “Закрила на децата” защитава всички деца по най-добрия възможен начин и че проверките и балансите, вградени в системата, са адекватни. За съжаление, това засилва усещането за безсилие, което изпитват онези деца и семейства, жертва на несправедливи решения.”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Плащай! Дори да си мъртъв по шофьорска книжка

    Казват, че по времето на социализма в предприятия с опасно производство имало следния лозунг: “Бъди нащрек! Миг невнимание и после цял живот мъртъв!” Един вид - всестранна грижа за човека. В днешните демократични времена пред КАТ оказа се можеш да си “мъртъв по шофьорска книжка”. Това правило се родее само с прословутия параграф 22 от романа на
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в