Европа губи “иранската битка” със САЩ

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6902123 www.24chasa.bg

Европейските политици не

са в състояние да платят

цената за запазването на

ядрената сделка, защото

бизнесът е с вързани ръце

ФРАНЦИЯ, Германия и Великобритания обявяват икономическа война на САЩ? Тази хипотеза бързо завладя първите страници на вестниците, след като САЩ се изтеглиха от ядреното споразумение с Техеран, възобновиха санкциите срещу режима на аятоласите и особено след като обявиха, че ще санкционират онези компании, които имат бизнес с Иран.

Предполага се, че в рамките на тази “война” между двата бряга на Атлантика европейските държави ще опитат да защитават интересите на своите фирми. Същевременно ще изпълняват исканите от Техеран гаранции, за да не се стигне до излизането и на Иран от тази мегасделка, за което настояват радикалите в отговор на заканата на Тръмп за ликвидирането на това споразумение.

По всичко изглежда, че Европа е решила да се опълчи на Америка, която налага своето законодателство, включително и въпросните санкции, насочени както срещу нарушаването на иранското ембарго от страна на американските компании, така и срещу европейските фирми.

Санкции вместо

сделки

Крайната точка на пазарлъците с Техеран бе поставена с неотдавнашното изявление на новия държавен секретар Майкъл Помпео и поставените от него 12 условия. Така Вашингтон отново официално обяви скъсването си с Иран, като истинската цел на наложените икономически санкции според Техеран е заплашването на самия режим.

И резултатите не закъсняха. Например френският гигант “Тотал” се отказа от разработката на газовото находище на Иран в Залива на стойност 5 милиарда долара. Шефът на италианската ANI съобщи, че компанията затваря офисите си в ислямската република и прекратява проекта си по разкриване нови газо-нефтени находища на нейна територия.

От своя страна компанията “Еърбъс”, която бе сключила сделка за продажба на Иран на 100 свои самолета, успя да достави едва 3 от тях, преди да бъде засегната от американските санкции. Компанията вече уведоми клиента си, че няма да е в състояние да реализира подписаната сделка. Същото се случи и с норвежката компания, специализирана в слънчева енергетика, която миналата седмица обяви оттеглянето си от Иран.

Световноизвестната фирма за морски превоз “Меркс”, както и други европейски транспортни компании също решиха да не рискуват да се окажат в прицела на санкциите на Тръмп. Пред заплахата да загубят пазара си в САЩ, всички те приеха предоставения от американската администрация

гратисен период

от 180 дни за

приключване на

иранския си

бизнес

Как да си обясним всичко това? Простото обяснение е, че за повечето от тези компании американският пазар е несравнимо по-голям от иранския. Дори онези фирми, които нямат пряк бизнес със САЩ, биха понесли пасиви от решението на Техеран да не използва долари в своите трансакции с външни бизнеспартньори. Поради същите причини европейският бизнес не се впечатли от обещанието на своите правителства, че ще защитят интересите им и ще ги предпазят от въздействието на американските санкции.

Така се стигна до ситуация, когато почти всички големи компании се оттеглиха или скоро ще се оттеглят от иранския пазар, въпреки че ще инкасират съответни загуби от това. Европейските политици не биха могли да наложат волята си върху бизнес политиките на своите национални компании пред американския натиск.

Иран също ще понесе катастрофални загуби от конфронтацията си със САЩ. Сделката с “Тотал” бе за 5 милиарда долара, но фирмата затвори представителството си в Иран, а разкри такова в САЩ.

19 трилиона

срещу 700

милиарда долара

Горните цифри добре илюстрират причината европейските и други фирми да предпочетат Вашингтон пред Техеран. Обемът на американския пазар възлиза на около 19 трилиона долара срещу 700 милиарда долара, какъвто е размерът на иранската икономика. При това специализираната американска служба за надзор над чуждите активи неотдавна наложи глоба на френската банка BNP в размер от 9 млрд. долара. Причината са трансакциите ѝ с Техеран.

С други думи, опитите на Берлин и Париж да се опълчат на Вашингтон по въпроса с иранската ядрена сделка са обречени. Нито Тръмп ще се откаже от позицията си, нито върховният вожд на Иран ще се откаже от досегашните си политики и военни намеси в съседните арабски страни.

Иран предстои да се убеди, че европейските политици не са в състояние да платят цената от запазването на ядрената сделка в условия, в които европейският бизнес е с вързани ръце. Макар и със закъснение, режимът в Техеран ще разбере, че ядреното споразумение бе обречено със смяната на караула в Белия дом. Положението на Техеран се усложнява от неуспеха му в Сирия, провала на политиката му в Ирак, загубите, инкасирани в Йемен, без да споменаваме дори за големите социално-икономически проблеми в самия Иран.

Нито Германия, нито Франция са в състояние да компенсират във военно или икономическо отношение тези загуби. Което идва да покаже, че Берлин и Париж заблуждават Техеран, че е на прав път, защитавайки ядрената сделка със Запада пред лицето на Тръмп, както и че няма никакви основания да коригира регионалната си политика.

Последиците от подобни внушения са повече хаос и военни авантюри в района на Близкия изток и Залива.

Президентът

Тръмп е прав

в едно - че ядреното споразумение е най-лошата сделка от страна на САЩ и съюзници, което налага неговото ревизиране. Дори за регион като Близкоизточния поредицата от войните и насилието, предшестващи и последващи подписването на ядреното споразумение, са безпрецедентни.

Тези последствия ще са още по-катастрофални, ако Иран реши, че великите сили вече няма да държат сметка за поведението на Техеран в региона. Сегашната израелско-иранска конфронтация в Сирия е пряко следствие от ядреното споразумение, което обещаваше да изпълни иранската хазна с авоари, като даде картбланш на иранската регионална експанзия.

Същевременно европейците смятат, че правят достатъчно по въпроса със сирийската война, раздавайки хуманитарна помощ от палатки и одеяла, както и милиарди евро на Турция, за да издържа милионите бежанци на своя територия. Европа обаче е на погрешен път.

Сирия ще продължи да генерира проблеми поради нарушения баланс на силите в региона.

Сегашната анемична европейска политика към Арабския свят насърчава американците да понесат тегобите на военните решения на възникналите кризи или те да бъдат оставени на отговорността на регионалните сили. Защото Европа не е в състояние да се мобилизира за съвместни военни действия. Ако не беше американската намеса в босненската криза, може би и до ден днешен тя щеше да трови Европа. Затова не може да разчитаме нито на германците, нито на французите, че ще предложат някакво противодействие на иранската намеса в Ирак, Сирия, Газа и Йемен.

Единствената грижа на европейците е да продават своето оръжие. Иначе отказват както да изпратят свои военни сили, да споделят разузнавателна информация и дори да предоставят логистична помощ. Единственото изключение е разполагането на символична френска военна формация в Сирия, която въобще не оказва съществено влияние върху съотношението на силите в тази държава.

В заключение - ухажването на иранския режим от страна на европейските политици е за сметка на потиснатия ирански народ, както и за сметка на народите от региона, превърнали се в цел на експанзионистичната политика на Техеран. Което предвещава нови войни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,