Бойко Василев: Истината имаше успешен бизнес модел: хартиения всекидневник

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6915255 www.24chasa.bg
БОЙКО ВАСИЛЕВ СНИМКА: Даниел Ненчев

Той определяше както радио-,  така и телевизионната журналистика

“Панорама” натиск не търпи: пазят ни марката, опитът, стабилността на екипа, казва известният тв водещ

- На 15 юни 1968 г. по Българската телевизия се появява седмѝцата - емблемата на “Панорама”, и с кратък анонс е обявен стартът на новото предаване: “Информационно-аналитичен обзор за политическите, икономическите, културните и спортните събития през съответната седмица”. 50 години оттогава без драстични промени и в съдържанието, и в облика на “Панорама”, а предаването става все по-авторитетно и гледаемо. Как става това, г-н Василев?

- Всъщност “Панорама” непрекъснато се променя. Зрителят не го забелязва, защото промените са плавни, леки и някак естествени. Може би тук се крие едно от обясненията за успеха на предаването: да направиш промяната така, че да не стреснеш. И тя да се възприеме като естествена част от живота, както расте дърво.

- Какво представлява днешната “Панорама”, как се прави, как избирате гостите, събитията, темите?

- Прави се просто: събираме се и решаваме заедно. “Панорама” е екип; ние сме първо лице, множествено число. Никой при нас не прави неща, които не иска. Разбира се, има един диктат - събитията от седмицата. Нямаме друг изход, освен да търсим най-подходящите гости, а не онези, които са ни най-симпатични или най-близки. Хората имат право да питат: защо поканихте този, а не онзи? И ние им дължим този отговор.

- Бихте ли изброили вашите най-важни събития за изминалата седмица.

- През изминалата седмица нямаше “Панорама” заради мачовете, а аз бях на снимки в Сърбия. Затова нека ви кажа нещо от балканска перспектива. Най-големите събития често стават по начина, по който се променя “Панорама”: бавно, невидимо за окото на деня, но решително, като мощно подводно течение. Изведнъж се събудихме и разбрахме, че

днешна България е

обърнала географията:

навремето бивша Югославия ни беше Запад, днес Западът сме им ние, за добро или за лошо. Това стана през последните двайсетина години с цената на нашите огромни усилия, лишения и мъчителни, но умни решения. И когато днес българските туристи отиват в Ниш, Цариброд или Белград със самочувствие, трябва да знаят, че няколко поколения го платиха скъпо. Иначе обещавам интересни срещи с ветерана политик Вук Драшкович, с Феджа от хип-хоп формацията “Белградски синдикат”, с внука на Тито - Йошка Броз, и с много историци, писатели и граждани.

- Никога досега България не е била такава важна част от световните събития и срещи, както се случи през последните няколко месеца - времето на европредседателството ни, което също поехме за първи път. Къде сме ние? Какво означава това за България?

- Европейското председателство е шанс да влезеш в новините с нещо хубаво, макар и за малко. По принцип да не си пожелаваме България да влиза честичко в новините; там се влиза като в гробище, с неприятности.

Къде сме ние? Ние сме

единствената страна -

членка на ЕС, която е

едновременно православна

и славянска

Това ни прави лесна мишена за пропаганда, но може да бъде и ценен актив. Хубаво е България да бъде адвокат за европейската интеграция на съседите. Но само да предупредя: бившите югославяни наследиха самочувствието на миниимперията. Те могат да приемат българската посредническа роля само ако бъде поднесена с такт - и ако зад нея стои силата на ЕС. Иначе романсът бързо ще свърши.

- Кои са най-тревожните проблеми в световен мащаб днес? Светът отдавна е глобално село и отдалечеността на едно събитие от нас вече не е повод то да бъде неглижирано. А и “Панорама” отдавна надскочи националните граници и показва всичко и всички важни хора по света и у нас.

- Ще ви изненадам. За мен най-тревожното събитие днес е проблемът за истината. В сравнително кратък исторически период истината имаше успешен бизнес модел: хартиения всекидневник. Той определяше както радио-, така и телевизионната журналистика.

Днес този модел е в криза, нов още няма създаден. Оттам истината става жертва на фейсбук ефекта: превръща се в “гледна точка”. Само че аз питам - три различни гледни точки дават ли непременно истината? Ами ако и трите са лъжи? Най-малкото общо кратно от три лъжи прави ли една истина? Ето затова имаме нужда от журналиста, да претегли “гледните точки”, да ги провери и да стигне най-близо. Само че в момента неговата професия девалвира, изтънява, направо изчезва. Това ме тревожи. Не защото няма да имаме хляб утре. Важно е истината да има бизнес модел - а не лъжата, както е днес.

- Влиянието на телевизията е голямо и заради това вероятно напливът от хора, желаещи да участват в “Панорама” - също. Има ли натиск - политически, икономически или друг, определени хора да участват или да не се показват някои теми? Как се справяте в подобни ситуации?

- Не познавам страна, в която публичните личности да не искат да се показват по телевизията тогава, когато имаш най-малък повод да ги търсиш. “Панорама” обаче натиск не търпи: пазят ни марката, опитът, стабилността на екипа. Освен това днешният формат на предаването не е удобен за пиар: тук не можеш просто “да си кажеш”; не само водещият, но и друг събеседник може да ти каже нещо в лицето. Затова на нас най-силните политици рядко ни отказват: тъкмо в “Панорама” те могат да покажат силата си.

- Цензура ли е от страна на някой политик, ако откаже да влезе в студиото по важен за обществото ни въпрос?

- Не. Става дума за обикновен страх. Или неумение на журналиста да покани госта си както трябва. Но и това не е чисто нашенски проблем. Медийното изобилие изкушава да избереш най-“лесната” трибуна. Това също е фейсбук ефект: изстрелваш си посланието, без да ти пречат, все едно си написал статус. Както казах обаче, силните не правят така. Затова са силни.

- Колкото и динамична медия да е телевизията, особено с днешните технологични новости, зрителят е по-скоро консервативен и не обича резките промени. Как “Панорама” се съобразява със зрителските очаквания и нагласи?

- През годините разбрах, че зрителят очаква от “Панорама” не просто сблъсък, а смисъл. Затова и ни вярва.

- Наближава лятната ваканция, когато е времето, в което екипите обикновено измислят нещо ново за предаването си. Какви ще са новините около “Панорама” наесен, ще има ли нещо по-различно?

- Да, ще има. И когато свикнете с него, ще помислите, че го е имало винаги.

- Защо “Панорама” се превърна в уникален формат за българския ефир? Тя е създадена по подобие на английско коментарно предаване.

- Днес “Панорама” на Би Би Си е разследващ формат на запис; това показва колко сме се отдалечили от праобраза. А се превърна във феномен благодарение на Иван Гарелов и неговата роля през първите, най-трудните 10 години на прехода. Тогава телевизията с национален обхват беше една, а правилата се ковяха в движение. Всъщност Иван изкова правилата - не само за “Панорама”, но и за българската политическа телевизия въобще. Днес ги приемаме за даденост, но към 1990 г. те въобще не бяха очевидни. Например опозицията винаги да бъде на екран;

да не се ругае друг човек

на лична основа,

особено когато го няма в студиото; да се репликира неистината още в ефир. И пак ще ви върна към бивша Югославия. Една от причините България да не се срути в конфликти и дори война е, че българската телевизия се опитваше да спазва базисни правила и ценности. Историята няма да пропусне това въпреки обичайната неблагодарност на съвременниците. Въпросът е ние да не забравим, че е имало правила.

- Знаете ли какъв е бил замисълът на създателите - създател на предаването е Александър Бешков, то тръгва по времето, когато директор на телевизията е Леда Милева? Какво от тях е останало запазено през годините?

- Не мога да знам какво е имало в главите на създателите, защото “Панорама” е две години по-възрастна от мен самия. Но е останал интересът към света. Въпреки че ние, българските журналисти, сякаш насила провинциализирахме един от най-отворените народи на Балканите, “Панорама” винаги ще напомня, че светът е важен и че всичко е свързано.

- Кои са най-важните моменти в дългата история на “Панорама”?

- В журналистиката най-важното е това, което предстои. Отнасям се с най-дълбоко уважение и почит към онези, чиито сенки са вградени в “Панорама”. Но за да бъдем достойни за тях, трябва да мислим за бъдещето. И непрекъснато да задаваме неудобните въпроси първо на себе си. Стремим ли се към истината? Вредим ли на хората заради собствената си суета? Подмазваме ли се на силните за сметка на слабите? Защото

големите проблеми на

българската журналистика

започват с доброволното

слугуване на лъжата

и със също така доброволното, дори ентусиазираното подмазване.

- Едни от най-известните тв журналисти са работили за “Панорама”. Коя е по-важната страна на предаването - да е инкубатор на кадри или да е магнит за качествени журналисти?

- “Панорама” винаги е била школа. Шегата на Гарелов бе: “Магнаурската школа”. Аз го разбирам така: не са важни само журналистическите ти умения, а цялостното ти поведение като личност. Не можеш да използваш ефира за себе си, не можеш да се превръщаш в политически запалянко или икономически лобист, не можеш да се държиш лековато спрямо големите проблеми, не можеш да поддаваш на натиск или изкушения. Така че това не е толкова школа за журналисти, колкото за характери.

- С кои сте работили вие, кой е бил ваш учител или кой ви е напътствал? Кого вие сте научили?

- От Иван Гарелов съм научил много. И не защото ме е поучавал. Човек учи от реалните ситуации, поведение, реакции. На хората, с които съм работил, съм дал всичко от себе си. Но никого няма да нарека свой ученик.

- “Защо, бе, едно нещо да ви оставя да направите сами” - това е ваша укорителна реплика към екипа, заснета по време на запис. Какво се случва зад кадър в предаването?

- Въпросната реплика най-вероятно е полушега. Ние така си работим. Зад кадър е доста весело. Най-забавното е, когато пишем т.нар. “анонс”, в четвъртък следобед. Често измисляме пародийни заглавия на собствените си материали - и понякога се притеснявам, че някой майтап ще се промъкне в ефир. Няма да забравя как в студиото влезе покойният гений сред актьорите Любиша Самарджич и изигра, че все едно се обажда на премиера Борисов. Мнозина се вързаха.

- Какъв е вашият път до “Панорама” - вие започвате да водите предаването през 2000 г.?

- Започнах следването си във Факултета по журналистика на СУ през 1989 г. През 1990-а вече всички участвахме някъде, такова бе времето. Година-две по-късно репортерствах в “По света и у нас”, спечелих и конкурс за Студентска програма “Ку-ку”, където също работих. През септември 1993 г. Иван Гарелов ми направи предложение, което не можах да откажа - и започнах в “Панорама”. Същата година вече отразявах избори в Сърбия, на другата - войната в Босна, на 24 години. Тогава кариерите бяха бързи.

- Какво променихте като водещ? Какво искате да промените в бъдеще?

- Всичко, което променихме, го направихме заедно - ние, екипът на “Панорама”. Сегашният ни формат е уникален. В него властта, опозицията и гражданското общество седят заедно в студиото. Всеки има своите десетина минути - и всеки може да репликира другия, както и репортажите. Така никой няма последна дума. И на никого не му хрумва, че ще се договаря за “специално” третиране. Както може да си представите, това се прави доста трудно. Но е честно спрямо събеседниците и зрителя.

- Правили сте интервюта с много значими световни личности. Политиците или интелектуалците говорят повече? Кои интервюта запомнихте?

- Най-много говорят балканските политици и интелектуалци. Затова се шегувам, че

преходът ще свърши,

когато събеседниците у нас

започнат да отговарят

по 40 секунди

Най-много напрежение са ми донесли две интервюта - с президента на САЩ Джордж Буш и с Умберто Еко. Първият - заради огромната отговорност, и то не към собствената кариера, а към България. Вторият - защото е много трудно да интервюираш човек, когото обожаваш. Спомням си, че от чиста любов към провокацията го попитах какво му е направил писателят Хорхе Луис Борхес, та го е изобразил в отец Хорхе в Бургос в “Името на розата”. Еко подскочи: “Защо мислите така? Аз обожавам Борхес”. Но въпреки това не съжалявам, че го попитах. Обожанието е най-лошият съветник на интервюиращия.

- Как станахте герой в роман на Дейвид Балдачи?

- Не станах герой, а повод. През 2011 г. интервюирахме Балдачи, мина чудесно. После прочетох в “Дойче веле”, че той използвал интервюто като повод да въведе българина супергерой Мечо в своя роман “Забравените”. Българите положителни герои са такава рядкост в световната литература, че се радвам за Мечо. Той е честен, точен, силен, може да пие и да се бие. Какво повече искате?

- Владеете няколко чужди езика съвсем свободно. Кога и как ги научихте?

- Започнах да уча английски като дете, руски като ученик, немски в софийската Немска гимназия, испански в университета, сръбски и хърватски - по местата, по които работех, без специални уроци. В началото бе смешно, защото знаех как да кажа на сръбски “говорител на Изпълнителния съвет на партията”, но не и “лъжица”. После научих и това. Към езиците ме тласна чистото любопитство. То е едно от качествата, които са ми носили най-много радост и най-много проблеми.

- За какво мечтаете?

- Да имам силата да постъпвам, както трябва.

CV

В петък, 15 юни, “Панорама” навърши 50 години, откакто е в ефира на БНТ. Предаването тръгва на 15 юни 1968 г. по Българската телевизия. Като негови водещи се редуват Александър Алексиев, Димитри Иванов, Радослав Велев и Димитър Джаров.

Следва второ поколение водещи - Тома Томов, Николай Конакчиев, Васил Марков и Александър Бешков. Иван Гарелов идва през 1979 г. и става водещ, след като се връща от Камбоджа и Виетнам с документални филми.

Бойко Василев поема “Панорама” през 2000 г. Той е с 2 години по-малък от предаването, но това не му пречи да е един от най-интелигентните, образовани и талантливи журналисти в него.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Когато партийните кавги изместят смисления дебат

    България, оказа се, е сложила прът в колелата на Истанбулската конвенция на европейско равнище. Защото, когато една от държавите изрази несъгласие и няма единодушие, няма как ЕС да прилага конвенцията. Все пак различни държави, които вече са я ратифицирали, могат да си я прилагат.  Така че не бива да се правят трагедии - около Истанбулската
  • Колко струва човешкият живот

    Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.