Турското правителство продължава да реагира остро срещу решението на Австрия на 8 юни да затвори седем джамии в страната и започнатата проверка на разрешенията за пребиваване на 40 имами, които работят в тези джамии. Стъпката бе представена от австрийското правителство като мерки срещу "политическия ислям".
Канцлерът Себастиан Курц, който ръководи дясната Австрийска народна партия в коалиция с крайно дясната Австрийска партия на свободата, заяви, че "паралелни общности, политизиран ислям или радикални наклонности" нямат място в австрийското общество. След като пое поста през 2017 г. Курц започна да разследва редица мюсюлмански организации, "заподозрени за нарушаване" на закона за исляма от 2015 г. По силата на този закон се забранява на мюсюлманските религиозни организации да получават големи финансови средства от чужбина. Някои имами, работещи в такива организации, получават заплащане от Европейския турски ислямски съюз, който е свързан с Диянет (турската Дирекция по религиозните въпроси) и следователно са турски държавни служители.
Първата реакция на решението на Австрия да затвори джамиите, посещавани главно от турската общност, която представлява мнозинството от общо 600-те хиляди мюсюлмани в 8,8-милионна Австрия, дойде от президентския говорител Ибрахим Калън. През профила си в Туитър Калън заяви, че "решението на Австрия да затвори седем джамии и да експулсира имами е отражение на ислямофобската, расистка и дискриминативна вълна в тази страна. Това е опит да бъдат взети на мушка мюсюлманските общности в името на набиране на евтини политически точки", написа той.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган също лично критикува австрийския канцлер.
"Отправям призив към австрийския министър-председател: Все още си млад и ти е нужен опит. Неопитното ти поведение може да ти струва скъпо", каза Ердоган по адрес на 31-годишния Курц на 10 юни по време на нощта Лайлат ал Кадр, отбелязвана от мюсюлманите през свещения месец Рамазан. Президентът повтори предишно свое предупреждение, че решението на Австрия може да даде началото на "война между Кръста и Полумесеца".
Ердоган каза също, че Германия е отговорна за действията на австрийския канцлер, намеквайки, че Курц би "послушал" германците. "Отправям този призив и към целия Запад, особено Германия: Стегнете вашия човек. Иначе нещата може да излязат извън контрол. Има някои стъпки, които да предприемем, съобразно с нашите аргументи", каза той.
По-рано Ердоган бе заявил, че решението на Австрия "може да доведе до нова война между кръстоносците и Полумесеца".
Има нещо повече в исторически план, тъй като австрийците се гордеят с това, че са народът, защитил християнството в Европа, спирайки на два пъти османските орди на подстъпите към Виена през 1529 и 1683 г. Не само кафето и кроасанът останаха след турците като принос към европейската култура, но и истории, разказвани с векове.
Да бъдеш скептичен към исляма отдавна е една от основните политически мотивации на десните партии в Европа. В сегашно време това се обедини с антимигрантски политики и ксенофобия, минаващи отвъд безпокойствата за сигурността и превръщайки се в нова форма на расизъм. В ЕС има шест страни, които сега са управлявани от правителства с подобни мотивации: Австрия, Чешката република, Унгария, Полша, Холандия, а в последно време и коалиционното правителство между Движението "Пет звезди" и крайнодясната партия "Лига" в Италия.
Фактът, че се води един популистки дебат между правителства в Европа посредством религиозно ориентирани антагонизми, датиращи от векове, може да е знак за опасна ескалация в политическата ос на напрежение и трябва да се избегне.
/БТА/