Средната заплата на архитект във Виена е 30-35 хил. на година

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6921355 www.24chasa.bg

Веселина Бочукова е родена на 22 януари 1992 г. в Смолян. Тя завършва езикова гимназия “Пловдив”, а след 12-и клас заминава във Виена, където в момента учи в Техническия университет и работи в архитектурно бюро:

Бих била щастлива, ако имам възможността да работя в България, но ако не съм доволна от работата си, не бих се върнала

- Кога и как реши да заминеш да учиш в Австрия?

- В Австрия заминах през 2011 г. след като завърших гимназия. Кандидатствах архитектура в България, но не ме приеха и понеже учих в езикова гимназия с немски език, опциите ми бяха немскоговорещи държави.

Виена ме привлече с разкази от познати, които вече бяха тук. Има едно твърдение, че във Виена трябва да се учат две неща – музика или архитектура. И понеже не съм много музикална, реших да заложа на архитектурата. Градът е като енциклопедия в тази област, можеш непрекъснато да се учиш от всичко наоколо, вдъхновяващо е.

- Когато замина, беше ли решила дали искаш да се върнеш в България?

- За мен е важна професионалната реализация без значение от мястото. Вече живеем в такова общество и в такова време, в което това, къде се намираш, не е водещо, пътуването е нещо много достъпно, комуникацията онлайн е суперлесна, всичко, което ти липсва, можеш да си го набавиш бързо. Това да съм в България, за мен не е фиксидея, бих била щастлива, ако имам възможността да работя в България, но ако не съм доволна от работата си, не бих се върнала.

В началото нагласата ми беше по-различна – че никога няма да се върна, но с времето това се промени, защото, колкото повече време прекарваш навън, толкова повече неща ти липсват. Осъзнах, че за важни решения в живота като реализацията не можеш да бъдеш емоционален, трябва да мислиш прагматично.

- Как протича образованието по архитектура в Австрия?

- Специалността ми е силно практически насочена, правим много проекти. Те текат цял семестър, ходиш всяка седмица на корекции и се развиват постепенно. Учим и много теория. Разликата с образованието в България е, че тук няма заверяване на семестри. Това е положително, защото сам можеш да си правиш програмата, но трябва да бъдеш много добре организиран. Плюсът е, че

можеш да пробваш

предмети от различни

специалности,

защото не мисля, че на 19 години човек знае какво иска да прави през целия си живот. Харесва ми, че преподаватели са ни практикуващи архитекти, важно е някой да може да ти каже: това е много хубаво на теория, но няма кой да инвестира в него. Нещо, което не се говори в университета, е колко струва реализацията, което е жалко. Никой не те учи как да строиш икономично и да бъдеш конкурентоспособен.

- След като завършиш университета, степен магистър ли получаваш?

- В Техническия университет трябва да завършиш първо бакалавър, след това магистър. Архитектура се преподава и в Академията по приложни изкуства, там се излиза магистър. Но и в двата случая висшето образование не ти дава титлата “архитект”, а диплома за инженер. За да придобиеш титлата “архитект”, след завършването трябва да натрупаш две години стаж. След това се явяваш на изпит за правоспособност, с който ставаш член на Камарата на архитектите и вече имаш право да проектираш и да подписваш проекти. Но не е задължително да имаш такава титла, можеш да работиш за някой друг.

- Доколко там има възможност да получиш добра реализация в тази област? По-добра ли е от тази в България и защо?

- Много е субективно, ако трябва да бъда честна, не съм особено запозната с реализацията в архитектурата в България. Но според мен разликата е, че тук имаш достъп до повече и по-разнообразни проекти, има конкурси с жури, практикуващи архитекти на високо ниво за Европа. Работа има навсякъде, ще се строи винаги.

Във Виена това основно са жилища, тъй като градът непрекъснато расте и се развива. Нещо, което в България и

в повечето европейски

държави го няма, е

т.нар. общинско жилище

Тук всеки работещ плаща данък, който се инвестира в строителството на тези жилища. Целта им е търсенето в града да не става прекалено голямо, да не е много скъпо и да е достъпно за всеки.

Във Виена се спазва т.нар. градски облик – да не е прекалено разнообразно и кичозно строителството, което смятам, че е правилно. Жилищните сгради все пак могат да се направят по интересен начин, но обикновено целта е да станат бързо и евтино, да бъде построена възможно най-много жилищна площ. Аз примерно живея в сграда с т.нар. старо строителство, помещенията са с височина около 3 м, докато в новото всичко трябва да е според минимума – 2,50 м.

- Какво е средното заплащане в тази сфера там?

- Разликата е много голяма между това дали работиш като студент, като специализиран архитект или самостоятелно. Знам от различни бюра, в които съм работила, че архитектът или бюрото, което изпълнява проекта, взема 10% от стойността му. Средното заплащане като студент е като при останалите професии – между 10 и 15 евро на час. Средната годишна заплата за архитект с титла е 30-35 хил. евро, зависи дали ръководиш проекти, или чертаеш. Такава заплата е достатъчна, за да живееш добре.

- С какво се занимаваш в момента, свързано ли е с образованието ти?

- От 2 години работя в архитектурно бюро, което е сравнително малко, екипът ни е от 5 човека. Занимаваме се с надстрояване на вече съществуващи сгради от старото строителство – по закон с 1-2 покривни етажа. Аз чертая – нещо изпринтирано на хартия трябва да се начертае дигитално. Проектирането не е изцяло моя задача, но с времето ми дадоха възможността да давам идеи и да бъда по-самостоятелна. Работата ми е сравнително еднотипна и вече съм на етап, в който смятам, че няма повече какво да взема от нея. Но съм доволна, че

вече четвърта година

работя по специалността си,

смених 4 бюра с тотално различни проекти и работна среда. Това е начин да видиш нещата на практика. За жалост, в университета няма предмет или преподавател, който да ни е завел веднъж на строителната площадка и да ни е показал как се излива бетон.

- Как се виждаш след 10 години?

- Щастлива. И малко по-реализирана, сега още много се лутам какво точно искам да правя.

- Имаш ли любим архитектурен стил?

- Във Виена е много разпространен сецесионът. Той е близко до барока с цялата си показност и пищност, орнаментиката е заимствена от него, но конструктивно са комбинирани неща от по-модерния стил.

- Имаш ли си идол архитект или интериорен дизайнер?

- Един немного познат архитект, който много ми харесва, е Адолф Лос. Той е австриец, работил в началото на XX век. Неговият стил е иновативен за времето му, той отрича цялата пищност и натруфеност. Сградите му се наричат “къщите с прозорци без вежди”, защото няма орнаменти.

Заха Хадид ми е интересна заради това, че е жена и беше доста реализирана. Нейните проекти са много свързани с природата, водещо при нея е, че формите на сградите са органични.

- Какви проекти мечтаещ да осъществиш?

- Мечтая да има построен театър по мой проект. Много харесвам театъра и смятам, че сценографията и архитектурата могат да се комбинират.

- Какво ти липсва най-много от България?

- Отговорът ми е много банален – семейството ми. Повечето от приятелите ми вече не са в България, въпреки че вече има една тенденция на завръщане, която много ме радва. Бих си взела от България малко повече сърдечност, емпатия и интерес към хората, които те заобикалят.

- Какво би искала да пренесеш от Австрия тук?

Смешно е, но бих искала да пренеса точно обратното от Австрия – малко дистанция от околните, това да имаш респект към личния живот на останалите.

- С кое не успя да свикнеш?

Колко много бюрокрация има. Примерно от един месец чакам да ми сменят бойлера. Тук за всяко нещо ти се запазва час и нищо не става бързо и спонтанно.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,