Това показва информационното табло за правосъдието за 2018 г.
В годините на прехода, поради една или друга причина, се наложи мнението, че българската съдебна система служи по-скоро за налагането на определени политически и икономически интереси, вместо да защитава обикновения човек пред закона. Този негативен имидж не само руши доверието в системата и дори пречи на работата на съдиите, прокурорите и адвокатите, но и има последици върху чуждестранните инвестиции в страната, външнополитическата представа за България, дори и върху присъединяването към Шенгенското пространство.
Но все пак България стана член на европейското семейство, макар и с наложен Механизъм за сътрудничество и проверка. Присъединяването бе признание, че ситуацията не е толкова лоша и непоправима, както за съжаление често бива представяна. Даже напротив, то доказа, че страната спазва основните ценности на Съюза, описани в член 2 от Договора за ЕС, а именно зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и зачитането на правата на човека. Ако тези ценности не биват спазвани, ние нямаше да станем част от европейското семейство. Но къде е България 10 г. след нейното присъединяване и каква е ситуацията с функционирането и независимостта на съдебната система днес, в контекста на още 27 държави? Отговорът на този въпрос може да се намери в т. нар. Информационно табло за правосъдието, което предоставя сравнима информация за независимостта, качеството и ефективността на националните съдебни системи.
Таблото, публикувано ежегодно от 2011г. насам, се фокусира върху гражданските, търговски и административни дела и цели обменът на тази информация между държавите-членки да направи техните национални системи по-ефективни, което неминуемо ще подобри бизнес средата и ще бъде в полза на европейските граждани.
Информационното табло за 2018 г. за първи път съдържа информация, касаеща продължителността на делата във връзка с изпирането на пари и според някои експерти и организации, то трябва да бъде разширено да обхваща дори наказателните дела.
По данните от Информационното табло за 2018 г. доста лошото и много лошото възприемане на независимостта на съдилищата и съдиите сред широката общественост в България намалява и е 55%. За сравнение през 2016 г. това негативно възприятие е било 70%, а през 2017г. малко над 60%. Сред фирмите негативното усещане за независимост на съдебната система е около 53%, което също представлява спад в сравнение с 2017г. (60%) и 2017г (72%).
С други думи ставаме свидетели на една положителна тенденция през последните 3 години - подобряване на усещането за независимостта на съдебната система. Въпреки тези положителни новини,
България се нарежда
на 26-о място за
възприятие на
независимостта
сред широката общественост и на 24-о място за усещането сред бизнеса, като след нас са само страни като Словакия, Хърватия и Италия. С други думи, нужни са още усилия за подобряване на усещането за независимост на съдебната система.
Един от най-важните въпроси обаче, е дали съдебната система в своята дейност води до разрешаването на дела и до защита на интересите на гражданите пред закона.
В този контекст България се нарежда на едно от челните места в ЕС по отношение на ефективност и бързина на гражданските, търговските и административни дела. Така например страната е на
трето място по
време за решаване
на административни
дела
на първа инстанция с около 100 дни, докато във Франция и Германия тези дела отнемат повече от година да бъдат решени. По отношение на броя висящи граждански, търговски, административни и други дела на първа инстанция България има изключително добрия резултат от 1 дело на 100 души, като единствено Швеция е пред нас по този показател. В същото време обаче не всички граждански, административни, търговски и други внесени дела са решени, което поставя страната ни на 19-то място в Европейския съюз.
Важен показател е дали потребителите чувстват, че техните права са защитени. В това отношение България е сред
челните места по
продължителност
на процедурите -
средната продължителност на процедурите в периода 2013-2016 г., с която съдът може да преразгледа административно действие от страна на публичен орган на първа инстанция, е под 300 дни, което ни поставя на седмо място в ЕС. В същото време средната продължителност на вземане на административни решения от органите за защита на потребителите на първа инстанция е само около 90 дни, което ни прави пети.
За първи път през 2018 г. Информационното табло разглежда продължителността на делата, свързани с изпиране на пари, което е специфичен елемент от наказателните дела. Тук България отново е сред лидерите в Европа с под 200 дни на продължителност на делата, като пред нас са само Естония, Люксембург и Австрия.
Освен бърза и ефективна в услуга на гражданите важно е една съдебна система да бъде отворена и достъпна. В това отношение България е лидер - наличен е специален
уебпортал с
онлайн бланки,
съществува и специализирана информация за хора, които не говорят български език, за деца, за хора с увредено зрение и слух и интерактивни симулации относно достъпа до правна помощ. Съдебната власт не се притеснява и от прозрачност и връзки с медиите, като заедно с Швеция и Ирландия - държави за пример със своята прозрачност, България е втора по отношение на връзки с медиите и използване на социални медии.
За да се развива съдебната практика, както и за да бъдат информирани гражданите и бизнеса за решенията на съда, съдебните решения следва да бъдат публикувани онлайн. България го прави за всички решения на всички инстанции, което доказва още веднъж прозрачността на съдебната система. За сравнение - Белгия, Швеция и Франция не публикуват всички решения и дори понякога за адвокати е трудно да получат информация за решенията.
Мониторингът и оценката на съдебните дейности помагат да се открият недостатъците и нуждите и по този начин съдебната система да подобри своето качество. Редовната оценка, осъществявана в рамките на съда, му помага да подобри способността си да реагира на настоящи и бъдещи предизвикателства.
Тук следва да се отбележи, че мониторингът и оценката за България се правят само въз основа на индикатори като наличие на годишен доклад за дейността, брой на отложени дела и индикатори за представяне и качество.
За сравнение в други държави съдилищата биват оценявани и по наличие на редовни системи за оценка, продължителност на делата и наличие на специализирани служители.
Когато говорим за независимост на съдебната система и за нейната ефективност, е изключително важно
да се позоваваме на
личен пряк опит със
системата, а не
само на слухове
и разкази на познати.
Всяко едно дело е различно и не може да има лесна съпоставка защо за един човек съдът е решил едно, а за друг човек - друго. Тези различия не следва да се тълкуват като външна намеса върху съда, а като приложение на закона спрямо конкретния случай.
В това е и магията на правото, което прави работата на юриста интересна и разнообразна.
Сравненията с другите държави членки показват една добра картина за България и за българската съдебна система.
Вярно е, че винаги може и следва да има промени в положителна насока, но е време да фокусът на общественото и медийното внимание да се премести от единствено отрицателната към положителната картина, защото само така ще се добие истинска представа за функционирането на българската съдебна система.