Любо Киров: Да те излъчат един-единствен път по радио, което дори не е национално, беше голямо щастие

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6926498 www.24chasa.bg

Трябва да се спре с този измислен свят в интернет, с измислените любови, с измислената слава и звезди, които не са реципрочни на реалния живот

На 7 ноември Любо Киров представи новия си албум “Както преди” в столичен клуб. С него за първи път показа и видеото към пилотния сингъл “Още от теб”. Някои от най-популярните имена от българската музикална сцена присъстваха, за да чуят последните парчета на своя колега. Той пък ги изненада с новината, че албумът е създаден само за четири дни, което е рекордно кратък срок. За най-верните си почитатели певецът издаде тавата не само на диск, но и на винил.

- В началото на месеца представихте новия си албум “Както преди”, който сте създали за четири дни. Как успяхте да се справите за толкова кратко време?

- Истината е, че въобще нямахме план за албум. Единствено импулсът и необходимостта да направя нови парчета определиха това събиране с музикантите. Те много ми помогнаха, казвайки: “Хайде след Нова година да направим една среща и да видим какво ще излезе от това музициране.” Събрахме се по-скоро да нахвърляме някакъв базов материал, който евентуално да ползваме впоследствие. Но се оказа, че за първите два дни сме направили половината от нещата, те звучаха толкова завършено и ясно като посока, послание и аранжименти, че създадох и текстовете. Записвахме траковете през деня и през нощта. След това направихме малка пауза и отново се събрахме за още два дни. Така се появиха 8 готови парчета, записани вкъщи, целият материал се смеси в студио и се мастерира в Щатите. Създадохме албума заедно с музикантите - маестро Живко Петров и Ангел Дюлгеров. За мен е важно да не съм сам в процеса на музициране, да има взаимодействие, така всеки дава нещо от себе си. Обичам да обменям енергия с хората.

- Записали сте и барабаните.

- О, да. В този албум съм записал всички вокали, беквокали, но като чуя барабаните, се усмихвам повече, отколкото на всичко друго.

Не вярвах, че

ще останат,

мислех, че ще вземем друг барабанист да ги презапише, но когато ги чухме, решихме, че съм изсвирил точно това, което е необходимо за парчетата. Даже имаме смешка с Калин Вельов, който идва сега с мен на концертите, че съм му създал сериозна задача да извади моето свирене на барабани от албума. Харесва го изключително много и ме похвали, че съм се справил много музикантски. 

- Много често създаването на един албум отнема около година. Когато обаче времето е твърде кратко, крайният продукт ощетен ли е по някакъв начин?

- Не, смятам, че вариантът с едно парче на година е по-мъчителен емоционално. Знаеш, че имаш много неща да кажеш, но не си направил композиции, с които да изразиш нещата, които мислиш. С една песен хората не придобиват реална представа за артиста. Албумът дава много по-широко виждане, диапазонът става различен - в едното парче чуват поп и рок, в следващото - соул и фънк, в друго само рок, който е по-различен и откровен, след това идва балада само с пиано. Това изгражда по-цялостен образ. Албумът се прави, за да разкаже историята от началото до края, можеш да проследиш нишката в мисленето на артиста. Даже близките хора около нас се учудваха, като чуваха новите парчета, и казваха: “Не си представях, че можеш да изпееш такива неща”. Тях ги чуват само хората по концертите, когато импровизираме, и музикантите, когато работим. Горд съм, че се разпростряхме в много стилове, но в същото време звуча като себе си. Тук е мястото да благодаря и на прекрасния екип на “Вирджиния Рекърдс”, които издават и разпространяват “Както преди”.

- По време на представянето на албума казахте, че Принс е един от изпълнителите, който ви е вдъхновил за тези песни, кои са другите имена, които влияят върху работата ви?

- Даже промоцията беше на рождения ден на Принс, но беше случайно. Харесвам музиката от 80-те и 90-те години, този артистизъм, тази странност на Принс, Джордж Майкъл, Майкъл Джексън, на тези много комерсиални изпълнители, но в същото време пазещи музиката некомерсиална. Успяваха да имат широка публика - с хора, които ги слушат чисто консуматорски, но и с един голям таргет от сериозни музиканти, които харесват музиката им. Преплитаха джаз, фънк, соул и правеха от това поп, това много ми допада. Затова се влияя от такива музиканти, искам

да запазя тънката граница

между комерсиалното и

некомерсиалното,

но и да бъде популярно, да бъде чуто от хората. Не съм от тези, които се крият по мазетата, които казват, че правят музика за себе си, не вярвам в това.

Музиката се прави, за да бъде чута, да бъде диалогирана с някого, голям егоизъм е да ползваш музиката само за себе си. Изкуството е дадено, за да зареждаш и другите хора около себе си, а радостта ти е, като виждаш реакцията им.

- На музикалната сцена се появиха много нови имена, и то в различни стилове, имате ли любимци?

- Харесвам новите музиканти, но те не са много в тази вълна, която залива комерсиалния пазар. Харесвам момичета и момчета, звучащи абсолютно на европейско и световно ниво, сред тях са “Фънки Миракъл”, “Сол Бемол”. Съвсем младо поколение, от което идват и ми казват: “Ние сме израснали с твоята музика”. Това ме кара да се чувствам по-зрял, отколкото ми се иска. (Смее се.) Но през последните 16 години, те са били деца, сега са на двайсетина години. Радвам се, че точно този модел музика, който правят, е повлиян по някакъв начин от моето присъствие на българската сцена. Ако давам искрица и мотивация на младите хора, задачата ми е изпълнена. Харесвам също Рут Колева, Михаела Маринова, Прея... има доста имена, които не са в стил хип-хоп, рап, граничещ с попфолк. 

- Сега има много повече музиканти, отколкото, когато вие започвахте, по-трудно ли е за новите имена да пробият?

- Днес много бързо можеш да бъдеш чут и видян, защото имаш всякаква трибуна. На нас ни костваше 15-16 години, за да разберат хората, че съществуваме, поради липсата на интернет и телевизиите, в този си вариант, в който са днес. Мнозина подценяват музикалните формати, но мисля, че много хора, които стават, успяват да се възползват от тази трибуна и се развиват нататък. За нас това не съществуваше. В средата на 90-те години сме се радвали като малки деца, че някой някъде е пуснал един път наша авторска песен. Да те излъчат един-единствен път по радио, което дори не е национално, беше голямо щастие. А сега за 6 месеца можеш да се превърнеш в звезда, друг е въпросът дали можеш да издържиш и да защитиш това положение. Музикантът трябва да използва всяка една трибуна, която му се дава.

- Помните ли първия път, когато се чухте по радиото?

- Имахме една банда, която се казваше “Мистър Уайт”. Като пуснаха първата ни авторска песен, не можех да повярвам, че звуча в радиоефира. Кембъла ни беше поканил в студиото и я пусна. Парчето беше и по Националното радио,

това осмисли

целия ми живот,

прави те нужен, чут, превръща се в стимул да продължиш да правиш нови неща. Никога желанието да се прави музика при нас не е било от финансови подбуди. Искахме да бъдем като онези, от които сме се учили, да бъдем чути, както ние сме слушали големите имена. Със сегашния албум се чувствам по този начин. Но сега сме в позицията да можем да го представим по-добре, да бъде чут, използваме всички дадености, за да бъдем по-бързо разпознати. В момента албумът се продава изключително добре. Хората постват и ти веднага разбираш каква е реакцията им, едно време нямаше как да разбереш какво мислят за албума ти, трябваше да ги срещнеш на някой концерт, за да видиш какъв отзвук има. Днес виждаш коментари, лайкове, мнения. 

- Кои бяха най-трудните ви моменти, като стартирахте?

- На няколко пъти през годините имаше такива периоди с изпадане в дупка - пробиването с групата в началото, раздялата с нея и започването на соловата ми кариера. Това бяха периоди, продължаващи по една-две години, когато трябваше да преосмислям и пренареждам себе си. Да оцелявам в някакви моменти чисто финансово. Да решавам дали да правя компромиси, за да мога да оцелея, да правя избори, които не бяха много лесни. Реших, че ще продължа да се занимавам с това, което най-много харесвам, и ще пазя детската мечта и ентусиазъм да приличам на онези, които толкова много са ми въздействали. Да съм солов изпълнител, който има големи концерти. Мисля, че го направих, сега все повече и повече моите участия са на големи концерти.

Не съм вярвал,

че ще стигна дотук,

мислех, че ще имам тук-таме някое голямо събитие. В България е скъпо да се прави сериозен концерт, но билетите помагат това да се случи. Колкото повече хора дойдат, толкова по-голяма продукция правя. Първия път предварително бях разпределил един бюджет за сцената и осветлението, но като видях, че билетите се разпродават и вече не е нужно да се притеснявам дали ще платя всички разходи, започнах да добавям повече звук и повече осветление. С приходите от билетите, които си купуваха хората, аз правех продукцията да изглежда още по-добре за тях. Би било кофти да продаваш скъпи билети и хората да отидат и да видят скучен концерт. На такова събитие разбираш точно какъв е един артист, там той говори, общува с публиката в личен план между песните. Те са и огромна емоция за мен, такъв взрив, който ми държи влага година след това.

- Пуснахте албума и на винил, а вие имате ли грамофон вкъщи?

- Да, купих си го заради предния албум, който пуснахме също на плоча. Идеята за дисковете и винилите е по-скоро колекционерска. Те са за хората, които искат да прочетат текстовете в книжката, да притежават албума като колекционерска придобивка. Иначе всички мои приятели, които ползват интелигентно музикалните платформи за стрийминг, веднага успяват да слушат албума, защото са абонирани за тях. Дискът остава едно бижу, сувенир в добрия смисъл на думата, само за големите маниаци. Но е хубаво, че сега хората веднага могат да чуят албума навсякъде в мрежата. 

- А какво е наблюдението ви за винилите, в световен мащаб това е мода. Как е тук?

- Има такава мода, тя е за меломаните, за диджеите, за хората, които наистина имат отношение към звука. Хвърля се много труд да направиш сериозен звук и меломаните оценяват това.

Винилът звучи

по различен начин

от дигиталния запис. Понеже знам, че имам такъв таргет, именно за тях са тези плочи. И виждам, че има голям интерес. В изкривените, смазани формати като МР3, които масово се теглят пиратски, качеството няма нищо общо с оригинала. Хората могат да се забавляват с тях, но те нямат специално музикантско отношение. Вече толкова са свикнали да слушат лоши записи и като им пуснеш мастериран звук, който звучи меко, не го харесват. Има обаче хора, които ценят добрия звук, и те никак не са малко.

- Какъв компромис сте склонен да направите в името на музиката? Много от младите изпълнители търсят провокацията, за да пробият.

- Просто бързат, между другото това не е само българско поведение. У нас копират световни изпълнители в определени стилове. Но навън е същото като тук, но в по-голям мащаб, те също прегарят и животът им не е много по-различен. Онези еднодневки обаче успяват да направят доста пари за краткото време, през което са на върха, докато мащабът на България не го позволява и накрая крахът е пълен. На финала нашите

хем са се изложили, хем

не са изкарали нищо

Оценката за един артист са купените билети от хората, които идват да те слушат. Вече мина модата на тази лека хитрост с купуването на гледания в ютюб от младите хора. Съветвам ги следното нещо - милионите гледания нямат никаква реципрочност на продадените билети за концерт. Ако имате два милиона гледания, бих се радвал да продадете 2 хиляди билета. На базата на интереса към концертите би трябвало да бъдат правени награди за изпълнители, за музика, за албуми. Когато отделяш от бюджета си, за да подкрепиш някого, това означава, че наистина го харесваш много. Интересно е, че за дадена песен има например половин милион гледания, а отдолу само 17 коментара. Разбира се, че някой купува тези гледания. Смисълът е да има реален брой гледания от истински хора, които са готови на следващия ден да дойдат на концерт. По някакъв начин е сладко това с многото посещения, но може и да те обиди, когато разбереш, че няма 200 човека, които да искат да дойдат на твой концерт. Затова трябва да се спре с този измислен свят в интернет, с измислените любови в интернет, с измислената слава и звезди, които не са реципрочни на реалния живот.

- Какво ви чака това лято?

- В момента тече националното ми турне. От август месец предстоят концерти във Варна, Бургас, Русе, Велико Търново и много други градове. Също така

направихме смела крачка и запазихме дата за концерт в “Арена Армеец”,

но подробностите ще обявя през септември.

- Не ви ли се е искало да продуцирате млади творци?

- Вече го правим донякъде. Скоро ще разберете за проект на млад изпълнител, това е музика от ново поколение, но по вкуса, който ние имаме. Казва се Иван Иванов и през 2011 г. представи страната ни на детската Евровизия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,