И футболът страда от криза на идентичността
Силно се разтревожих за Меси още преди две години, когато забелязах, че е започнал да си пуска брада. Това обикновено говори за някаква криза на идентичността. По едно време брадата му стана почти джихадистка, но сега за световното я подстрига късо, по коцкарски. Каквото и да се случва под шапката му, явно не му помага при изпълнението на наказателните удари.
Роналдо направи своя хеттрик срещу Испания гладко избръснат, но после обяви, че ще си остави “козя брадичка” до края на световното. Това за мен е сигурен признак, че повече хеттрикове няма да има. Дано тази козя брада не го превърне в козел на опущението като Меси.
Лоша поличба е
козята брада
В християнската традиция козелът е едно от въплъщенията на дявола. Според апостол Матей, в деня на Страшния съд Господ ще “отдели божиите агнеци от козлите”, като последните ще идат право в адските пламъци (Матей 25:32; 25:41). Така че, ако ще се жените, внимавайте да не ви пробутат жена с козя брадичка, която да ви напомня на Роналдо… Ако си падате по брадати жени, по-добре търсете нещо ала Кончита Вурст.
Аз по принцип не си спомням велики футболисти с бради, ако не броим Доктор Сократес - бразилеца с гениалната пета. За него обаче брадата беше нещо естествено заради името и склонността му към философстване. Пеле, Марадона, Гаринча, Боби Чарлтън, Еузебио – всички те играеха с бебешки физиономии и вкарваха като на билярд.
Напоследък футболистите не само станаха суетни като фолк певиците, но и взеха да влагат някакъв политически смисъл в окосмяването си. Вижте
например
бразилската
звезда Неймар,
който сякаш е сервирал порция спагети върху главата си. Дали с това не подкрепя президента Доналд Тръмп? Не казва, но явно много държи на скритото послание. Защо иначе ще си води личен коафьор, който работи върху прическата му по 2 часа на ден за сметка на тренировките?
Нищо чудно Меси да си пуска брадата, за да прилича на своя сънародник Че Гевара. С това той казва, че не е обикновен еснаф, който търчи по терена за пари, а в душата си е революционер. Още от времената на Маркс, Енгелс и Фройд на брадата се гледа като на призив към социална и сексуална революция. А и Барселона, където си държи бутонките Меси, е революционен град, последната крепост на социалистите и комунистите в гражданската война.
Имах един главен редактор, който искаше да прилича на Карл Маркс и успяваше. Но при него брадата беше нещо естествено, имаше си я от младини и я допълваше с лула. През 60-те години много български интелектуалци си бяха пуснали бради – едни, за да имитират Маркс, други – Хемингуей, трети – късния Ленън.
Подозирайки
идеологическа
диверсия,
през 70-те години Тодор Живков ги накара да се обръснат. После обаче един негов съветник му подшушна, че Христо Ботев също е имал брада, както и Димитър Благоев. Осъзнавайки, че така издава оеснафяването и одесняването в БКП (днес БСП), Тато възстанови човешкото право на брада.
Но после то се банализира и омръзна. В средата на 80-те брадата се институционализира. Например в БТА тогава работеха много кадри от разузнаването. Тези от военното разузнаване си пускаха бради и пушеха лули, а от ДС се задоволяваха с мустаци и пафкаха “Кемъл”.
Навръх 10 ноември мустаците си пуснаха бради, а брадите се скриха в чужбина и така се извърши промяната. После известно време брадите в синия бункер бяха символ на самата промяна, но след провала на Ф. Д. те излязоха от мода и следващите премиери се превърнаха в манекени на “Жилет”. Днес само Бойко Борисов си позволява от време на време да се явява с двудневна шума.
Но да се върнем към световния футбол. Нищо чудно превъплъщенията на Меси да са чисто комерсиални. Милионите дечица са си купили плакати, календари и фланелки с
гладко
избръснатия
Меси
И изведнъж се налага да ги заменят с Меси джихадиста. И тъкмо са се обзавели, появява се нов Меси - ала Джордж Майкъл. Някои фирми вече пускат плакати на Меси с комплект апликации – върху бръснатата физиономия могат да се слагат и свалят няколко вида окосмяване. Според мен режисьорите трябва повече да показват трибуните по време на мач. Защото футболът наистина е чудесна игра, но на национално и световно ниво истинската му цел е политическа. Политиката изисква контрол на тълпите. Вгледайте се как тези хора изпадат ту в екзалтиран възторг, ту в истерия, ту в трагично униние и горчив плач. Това са все гранични психосъстояния, възможни само при пълно изключване на разума.
Виждаме, че тълпите си боядисват физиономиите и задниците с цветовете на отбора, а на главата си слагат перуки, които имитират идиотските прически на техните герои. В един момент мернах две аржентински девойчета със залепени бради ала Меси. По едно време се разплакаха, отлепиха брадите и ги изхвърлиха.
Това, разбира се, е нищо в сравнение с драмата на този аржентински комсомолец, който за 5 години изминал 80 хиляди километра с велосипед, за да пристигне в Русия и да види как Хърватия бие любимия му отбор с 3:0.
Защо не
пристигне с
велосипед на
форума в Давос например? Или на поредната среща на Г-7? Там реално се определя съдбата на света.
Но не, съдбата на света не е интересна за широките народни маси, които ходят по стадионите. На стадиона те намират съвсем друго изживяване, което после никога не забравят, и винаги се стремят да го изпитат отново и отново, нещо повече – да го използват като модел за политическо поведение.
Стадионът възпитава народа да изпада в състояние на тълпа. Още Густав льо Бон, първият анализатор на тези явления, посочва, че
интелектът на
тълпата е равен
на интелекта на
най-глупавия
в нея
Според мен силно го надценява - в състоянието на тълпа човек изобщо изключва разсъдъчните сфери на мозъка и се превръща в гущер.
Затова българинът така се е замислил напоследък. Откакто нямаме национален отбор като за пред хората, народът отдавна не ходи по стадионите, а и защо да ходи, щом в местните дербита посредствени африканци се ритат по кокалчетата с още по-посредствени латиноамериканци. Българите са кът и по принцип не могат ни да тичат, ни да ритат. Тук-там се появява някой посредствен македонец за интелект. Ултрасите станаха досадни на самите себе си - няма я онази искра в очите, няма го този първичен зов да превземеш парламента.