Венсан Винел: Когато науча добре езика, ще създам песен на български

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6927624 www.24chasa.bg

Ако човек е искрен, публиката го усеща, зрението няма значение, казва музикантът с български корен, осиновен във Франция

Венсан Винел е на 22 г. Той е много известен във Франция, а и у нас с таланта и личната си история. Когато е само на 2 г., е осиновен от френско семейство, което го взема от дом за деца в Свиленград. По рождение е с нарушено зрение, което му създава трудности в училище. Още преди да проговори, започва да свири на пиано и да пее.

17-годишен свири на пианата по парижките гари. Миналата година е забелязан в чакалнята на “Сен Лазар” от човек от екипа на предаването “Най-хубавият глас на Франция” - френския еквивалент на “Гласът на България”.

Канят го да участва и той впечатлява журито с невероятния си глас. Интернет публиката му отрежда първото място. След това пише автобиографичната си книга “Да излезеш от сянката”. Членува в асоциация, която се занимава с подпомагане на осиновявания от България. Венсан изнесе своя първи концерт в България на фестивала “Франкофоли” в Благоевград.

Както “24 часа” писа, той се включи и в подкрепа на социалната кауза за равен достъп до култура и изкуство на хора в неравностойно положение чрез кампанията “Отворена зона”, като свири на пиано в подлеза на Софийския университет.

- Венсан, много звучно име имате. Как го избраха родителите ви?

- Благодаря, наистина е хубаво. Моят мениджър ми подсказва, че името е романтично. Но според мен са взели един компас, поиграли са си и са го избрали съвсем случайно. А вие как се казвате?

- Тони Маскръчка. Фамилията е сложна.

(Казва Тони, но се затруднява с фамилията. Повтаря я няколко пъти, докато я произнесе правилно - б.а.)

- Аз пък бях Атанасов. Имате страхотен касетофон, с касетка. Като дете и аз имах такъв. Навивах касетка с молив. Имах и уокмен, но се развали. А вашият още работи!

- Такива продаваха в нашата страна в годините, когато сте роден. За пети път идвате в България, как се чувствате?

- Това, което усещам, е едно много смесено чувство. Много съм щастлив да бъда тук. Доволен съм, когато се връщам почти вкъщи, към корените си.

Сред вас съм

като в едно

голямо семейство

В същото време съм много любопитен и откривам нови неща при всяко идване. Чувството, което доминира, е щастието.

- Имате зрителен проблем, музиката помага ли ви по някакъв начин да виждате и усещате света около себе си?

- Музиката няма граници. Тя помага, като привлича и събира хората. Аз обичам да съм сред хората и се чувствам добре. Правя това, което обичам. Ако човек не е честен и искрен, публиката го усеща бързо и не желае да контактува с него.

- Има ли нещо българско в страхотния ви глас?

- (Запява - б.а.) Мисля, че да, защото много често са ми казвали, че в начина, по който пея, има частични нотки, характерни за българското пеене.  

Не съм много обективен, но се доверявам на това, което ми казват. Ако хората тук разпознават някаква българска нотка, значи е вярно.

- Имате ли любим изпълнител?

- Обожавам френските песни от 80-те и 90-те години на миналия век, но обожавам и Метр Гимс.

Пораснах с

Фреди Меркюри и

Майкъл Джексън

Харесвам много изпълнители. В момента слушам Сия, но и други модерни изпълнители.

- До гласа на кой певец се доближава вашият?

- Майкъл Джексън! Не, не! Мисля, че се доближава до един артист, който все повече набира скорост - казва се Макс. Това е американски изпълнител, който започва своята кариера в ютюб.

- Каква беше първата ви реакция, когато ви кахаза, че сте осиновен?

- Когато за първи път моите родители ми съобщиха, ако трябва да бъда искрен, това не ме изненада, защото съм с доста по-матова кожа от тях. Приемам ги като своето истинско семейство - те са моите родители по сърце, а след това открих, че има държава, която се казва България.

В началото си мислех, че е страна, която съществува в приказките - като легенда. След това разбрах, че тя съществува реално.

- На кого благодарите сутрин, когато се събудите?

- Всяка сутрин

мислено благодаря

на семейството си

във Франция,

което ме е приело и подкрепило, на своите приятели.

Моят извор на вдъхновение е и България. Когато науча добре български, ще създам песен на български език.

- На 22 години сте вече доста популярен. Как се виждате след още 22?

- Мисля, че ще отида много далеч. Виждам се в следващите 22 г. как вървя и вървя напред.

Ще съм човек на действието, искам да откривам нови неща.

- Отправете 3 послания - към децата, които чакат осиновители, към тези с физически проблеми и към тези, които искат да станат известни певци.

- Първото послание към децата, лишени от родителска грижа, е да имат търпение и надежда, че наистина ще намерят семейство. Трябва да вярвате в своите мечти и да продължавате да ги следвате.

За хората с физически проблеми: мисля, че един физически проблем може да ви накара да потърсите у себе си нещо друго - някое силно качество, талант. Сигурно имате някаква дарба, развивайте я! Нека да не гледат на своите физически недостатъци като минус и да ги приемат по по-позитивен начин.

А към желаещите да станат известни певци - най-важното е много, много кураж, много работа, да не се отказват и да продължават напред.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,