Време е за 4-дневна работна седмица

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6927837 www.24chasa.bg
Финландци работят в компютризирания си офис. Родината им вероятно ще е сред първите държави, които ще намалят работната седмица и ще въведат масово базисен доход за жителите си. СНИМКА: РОЙТЕРС

Революция на роботите или ден на майстора

“Днес e четвъртък – радостно възкликва Ян. - Заминаваме с жена ми на 3-дневен уикенд.”

“Е, а петък?” – припомням му аз.

“В Норвегия почти никой не работи в петък. Хората започват да мислят къде ще идат следващия уикенд веднага щом се върнат от предишния”, казва моят норвежки приятел.

Ян не е споменавал никога досега, че в петък сънародниците му го карат по-лежерно. А сега го споделя така, сякаш да се трудиш до четвъртък, е най-нормалното нещо на света.

“Добре де, и в петък работим, но по-малко. Нали разбираш...”, опитва се да смекчи недоумението ми той.

Как да не разбирам – на тяхната географска ширина дори много от магазините в петък затварят в 5 вечерта...

В България на това му казваме ден на майстора - хората уж са на работа, но от петък сутринта започва голямото разпускане – редят програмата за почивните дни, правят резервации, търсят билети за пътуване, записват си часове за фризьор и зъболекар. Понякога дори успяват да посетят или фризьора, или зъболекаря, а понякога и двамата. Пак в петък и пак в работно време много хора пазаруват в магазините до офисите. И между всичко това се правят, че работят.

Като чувам Ян, се успокоявам, че за добро или за лошо денят на майстора не е само българско изобретение.

В Норвегия обаче могат да си позволят ден на майстора, защото имат нефт и риба. Добивът на нефт и ловът на риба поставят скандинавската страна на 3-о място по брутен вътрешен продукт на човек годишно с близо 100 000 долара. България обаче е на далечното 78-о място със скромните 7000 долара...

Въпреки това се оказва, че

има и други страни

с близко до нашето

дередже,

в които отдавна опитват да прилагат 4-дневната работна седмица. Венецуела например. През пролетта на 2016 г. президентът Мадуро съобщи, че в следващите 2 месеца страната ще премине на 4-дневна работна седмица. Като официална причина за решението бе обявена необходимостта да се спести електричество в изпадналата в енергийна криза държава. “Ще имаме по-дълга почивка в края на всяка седмица”, обяви Мадуро с надежда, че така ще реши един от големите икономически проблеми на страната.

Властите в Пекин също заявиха, че великият китайски народ скоро може да се труди 4 и половина, а не 5 дни в седмицата.

Целта е да се

стимулират

вътрешното търсене

и харченето

на повече средства в извън работно време. Първият град, където трябваше да бъде въведена по-кратката работна седмица, бе Чонгянг. Реформата трябваше да засегне 30-милионното население там.

Да последват този пример за намаляване на работната седмица като стимул на харченето и растежа, започнаха да обмислят и други китайски общини като Хъбей и Дзянси. По-късно се оказа, че намаляването на работната седмица е част от национален план.

Изглежда, и Венецуела, и Китай не са много склонни да кажат истинската причина за революционната си политика за намаляване на работните дни. Дори тази политика да не е завладяла повече страни по света, тя със сигурност е сигнал за световна тенденция. А именно – че умната техника в много отрасли започва да произвежда повече и да измества хората. С други думи,

хората започват

да стават излишни

Пол Уайзман от Асошиейтед прес изчисли неотдавна, че в “Дженерал Мотърс” сега работят само една трета от 600-те хиляди работници, които са били в компанията през 70-те години. Въпреки това произвеждат повече автомобили. Според друго негово изчисление производството на стомана в САЩ е загубило 265 000 работни места от 1997 г. досега. Въпреки това производството е скочило с 38%. “Революцията на роботите едва сега започва”, заключава Уайзман. “Когато продуктите бъдат заменени или осъвременени, роботите могат да бъдат препрограмирани доста по-лесно, отколкото може да бъдат обучени хората”, допълва той.

Уайзман цитира проучване на Boston Consulting Group, според което роботите ще свият разходите за труд с 22% в САЩ, с 25% в Япония и с 33% в Южна Корея.

Още през 2014 г. Международната организация на труда препоръча работната седмица да стане 4-дневна и да се почива по 3 вместо по 2 дни. Доста преди това за ползите от намалената работна седмица разпалено говориха водещи бизнесмени като съоснователя на “Гугъл” Лари Пейдж и мексиканския милиардер Карлос Слим.

Слим е

най-авангарден –

той предлага

3-дневна

работна седмица

Аргументът е горе-долу същият – технологиите създадоха излишни работни места.

Той представи за първи път своята теория през 2014 г. По думите му технологичният напредък позволява машините да работят 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, което дава възможност на хората да работят по-малко. Според Слим по-кратката работна семица ще помогне на повече хора да си намерят работа.

Милиардерът обаче предлага и нещо, което не е сигурно, че ще се хареса на мнозина – по-късно пенсиониране, при което компаниите ще могат да се възползват от опита на по-възрастни служители.

Теорията на Слим вече 13 г. се прилага в поделението на Toyota в Гьотеборг. През 2015 г. софтуерната компания Filimundus също въведе 6-часов работен ден.

Парадоксално е, че идеята за по-кратка работна седмица преминава границите безкритично, без да се отчита, че последиците от това в някои страни биха били различни от последиците в други. Ако индустриално развита държава като САЩ например, където роботите са на почит, намали работните часове на своите служители, роботите ще продължат да работят вместо тях. Така производителността на труда ще остане същата или ще се увеличи.

На пръв поглед парадоксално, но такъв ще е ефектът и в неразвити държави, където вместо с ума се работи с ръцете. Защото роботите за разлика от хората преминават границите лесно. Това значи, че в тези държави рано или късно хората ще получат и шанс, и натиск да преминат на 4-дневна работна седмица. Просто защото няма да са конкурентни на чуждестраните високи технологии, които ще ги атакуват и ще произвеждат повече, за по-кратко време, по-качествено и на по-ниска цена.

Някои обаче все още не могат да повярват в това. Когато например Комитетът по труда на руската долна камара реши да обсъди предложението на Международната организация на труда за 4-дневна работна седмица, се чуха гласове, че каквото и да покаже обсъждането, предложението ще бъде прието трудно, защото по-малкото работни дни ще забавят икономическия растеж в Русия.

Едва ли обаче дългата работна седмица и нискоквалифицираният труд могат да доведат до икономически растеж. Да не говорим, че суперроботите, създадени в развитите страни, не се нуждаят от руски визи и рано или късно ще успеят да преминат границата. Ако не я преминат, хората ще я преминат в обратна посока, привлечени от факта, че на много места по света други хора ще си пийват коктейли на брега на океана след 4-дневна работна седмица, докато роботите ще продължават да се трудят вместо тях.

През 2009 г. шведският гигант за производство на тежкотоварни автомобили “Скания” обяви, че ще въведе 4-дневна работна седмица за 12 хил. работници. Тогава честно си призна, че това става заради намалени продажби.

“Ако продажбите са намалени, то вероятно хората нямат време да купуват - би си помислил някой. – Нека им дадем още един почивен ден.”

Истината обаче е, че от “Скания” съкратиха няколкостотин временни работници. Което може да значи, че продукцията, която те създават, е ненужна, щом не може да се пласира. Но може и да значи, че

“Роботите

изядоха хората”,

ако перифразираме прочутата мисъл на Томас Мор.

Хора съкрати и другата шведска автомобилна компания - “Волво”. Тогава някои само намекнаха каква може да е истинската причина. Най-вероятно това не е голямата грижа, че преработването е лошо за здравето на хората, а желание същите тези хора да имат време да потребяват повече, защото роботите успяват да произвеждат повече. Освен че преработването е лошо за здравето, кратката работна седмица според експерти щяла да създаде повече и по-добри работни места.

Така хората стават ненужни. А когато станат ненужни, зад вратата дебне социална революция. Да, тъкмо това ни чака, ако не се реагира адекватно и своевременно.

Предвиждайки подобни последици, Германия създаде правителствената програма Курцарбайт (Kurzarbeit), която позволява на фирмите да запазят работниците си на намалено работно време. Според оценките на тамошни експерти това е начин да се спасят около 200 000 работни места. Иначе казано, вместо да бъдат уволнени 20% от хората, се намалява работното им време с 20% - от 5 на 4 дни.

Това вече го играят в Корея, където работната седмица беше намалена от 44 на 40 часа.

Има още гласове в полза на съкращаването на работната седмица – когато работят по-малко, хората ще харчат по-малко гориво и други видове енергия. За щастието и радостта от живота да не говорим.

Обаче възниква

проблем –

ами парите?

Какво ще стане с тези, чиито доходи намаляват заради съкратената работна седмица?

“Трябва да се замислим за създаването на система, която гарантира стабилен минимален доход на онези, които останат без работа”, написа в доклада си за революцията на роботите “Мицубиши”.

Финландското правителство изглежда е предвидило и тази опастност, защото още през 2015 г. започна да съставя планове за въвеждане на национален безусловен базов доход. И в края на 2016 г. експериментът бе задействан - скандинавската страна обяви, че ще дава по 800 евро на месец на някокостотин безработни.

Това едва ли е изненада. Преди време няколко холандски града също обявиха, че ще въведат базов доход следващата година. Неотдавна и Швейцария проведе референдум по темата. И макар че засега отговорът на хората бе “Не”,

базовият доход

чука на вратата

Защото, ако не успее да влезе, вратата ще бъде разбита и пометена от гладни безработни. От онези хиляди бежанци, емигранти и нискограмотни хора, които няма да има с какво да си изкарват прехраната.

Каквато и да е причината, без базисен доход и 4-дневна работна седмица – поне някъде по света - няма да мине в следващите 10 г.

Иначе революцията на роботите ще изяде децата си. Между другото, анкета, проведена от правителствената агенция във Финландия, която изготвя предложението за безусловен базов доход, показва, че 69% от хората подкрепят тази идея. Премиерът Юха Сипиля също е привърженик на плана. Затова го подкрепят повечето големи политически партии.

За хората, живеещи извън скандинавската държава обаче, планът повдига поне два въпроса – как ще заработи идеята? И по-важният - откъде да се вземат толкова много пари за толкова много хора? Според изчисленията на “Блумбърг” отпускането на 800 евро безусловен базов доход на страна с 4,9 милиона души пълнолетно население ще струва 46,7 млрд. евро годишно.

Отговорът не е много труден – ако роботите започнат да произвеждат повече, то и хората, които не работят, може да получават повече.

Това, разбира се, е тихият ужас на работодателите. Откъдето и да го погледнеш, ситуацията прилича на

трансцедентален

рекет –

и да не искат, работодателите ще бъдат принудени да се откажат от свръхпечалбите, които предвкусват с въвеждането на роботите и намаляването на работниците. Защото това е единственият начин да си купят спокойствието в страните, където живеят. Иначе има реална опасност милиони изгладнели хора, останали без работа заради революцията на роботите, да пометат заводите със същите тези роботи, които им причиняват толкова много страдание.

Финландският експеримент обаче не се харесва на мнозина. Те намират, че не е справедливо да се дава на заможните същата сума като на някого, който наистина е затруднен. А и че е противоконституционно. Защото няма конституция в света, която да не пледира за равнопоставеност на гражданите.

Ако планът за базов доход се приеме, Финландия може да се окаже първата страна, която ще го въведе масово, а не само експериментално. Преди време и в Канада бе направен подобен експеримент с добри резултати. Няколко града в Холандия също обявиха намеренията си да въведат базов доход следващата година. В Швейцария подобно предложение бе отхвърлено от парламента неотдавна, но сега въпросът отново се повдига и ще бъде поставен на референдум догодина.

Можем да се обзаложим, че в близките 5 години все в някоя от изброените държави референдумът за тотален базов доход ще мине. Иначе социалните последици може да са трагични. Особено когато някъде по света съвсем скоро официално бъде въведена 4-дневна работна седмица.

Текстът е от сп. TREND

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,