Закон за правилата в този бизнес е нужен, но не трябва да пречи на конкуренцията
Да има или да няма закон за горивата? Отговорът на този въпрос е простичък - правила за петролния бизнес са нужни. А как по-сигурно да се въведат и спазват, ако не със закон. Още повече, че останалите два акцизни бранша - цигари и алкохол, отдавна имат специални закони. И те обхващат цялата верига - от производителя през дистрибутора, та до търговеца на дребно. Със съответните изисквания към всеки от тях.
А горивата вече 20 г. са оставени като че ли на самоуправление. И резултатите са видни - докато при цигарите контрабандата бе свита до 6%, то при горивата по данни на Министерството на финансите тя е 30%. А това се равнява на над 1 млрд. лева загуби за бюджета годишно. Пари, с които може да се вдигнат пенсии, социални помощи или да се оправят пътищата.
И важният въпрос сега, когато законът влиза на второ четене, е какво ще пише в него. Основната му цел е да определи правила и да се изсветли секторът, но без те да пречат на бизнеса да се развива. Проектът предвижда фирмите, които търгуват, складират или транспортират горива, да минат на регистрационен режим, да отговорят на изисквания за капитал, да предоставят банкови гаранции, а управителите им да отговарят на образователен и трудов ценз.
Но остава въпросителната как ще гласуват депутатите. Нормално е в част от тях да има страх при натискането на бутона, тъй като законът ще засегне много големи интереси и много големи пари.
Противниците на закона се оказаха доста шумни и дори крайни в изказванията си. Първо бяха земеделците, които стигнаха дотам да твърдят, че се изисквало от трактористите да имат висше образование, което е дълбоко невярно. В крайна сметка земеделските производители седнаха на преговори и се стигна до текстове, които устройват всички.
Не така стои обаче въпросът с представителите на т.нар. малки бензиностанции. Те обявиха протест, насрочен за 26 юни, защото не искат да има закон. Бензинджиите твърдят, че ще има фалит на близо 400 малки бензиностанции, които държат 15 на сто от пазара на горива в страната. И плашат, че ако законът бъде приет, горивата ще поскъпнат с 10%. Как са направени тези изчисления, изобщо не е ясно, защото търговците не посочват никаква обосновка за тях. Странен е и протестът им срещу изискванията за предоставяне на обезпечения. Построяването на една бензиностанция струва няколкостотин хиляди лева. Слагането само на една колонка е 60 000 лв. На този фон изискването за 20 000 лв. капитал, добро образование, 3 г. стаж в бранша и 20 хил. банкова гаранция струват не повече от 300-400 лв. И още 2-3 лв., за да бъде ламинирано удостоверението, че са вписани в регистъра. И тези ли разходи ще доведат до увеличение на цените с 10%. А ако някой, който е могъл да направи бензиностанция, но е в състояние да докаже едни 20 хил. лв. от този бизнес, за да има такъв капитал фирмата му, как трябва да се определи - като не особено умен бизнесмен, или като част от нежелаещите да излязат на светло.
Защото в момента всеки може да отвори бензиностанция, дори с фирма с капитал от 2 лева, а в същото време да върти бизнес за няколкостотин хиляди на година. А ако натрупа задължения към бюджета, да шитне фирмата на социално слаб или малограмотен и да не плати нито лев.
Нашите фирми купуват гориво с платен акциз и ДДС, твърдят въпросните търговци. Но само за 4 дни проверки в малки бензиностанции се оказа, че агенцията по метрология е открила близо 13 хил. литра горива с отклонения от изискванията. Ако те са купени от легални търговци и производители, как така има отклонения в качеството им. И възниква въпросът дали пък протестът на 26 юни всъщност ще покаже лицето на сивия сектор. Още повече, че в момента в България има 2800 регистрирани и 7000 нерегистрирани бензиностанции. И последните явно изключително много държат да си останат такива въпреки всички уверения, че работят легално.
Вероятно съвсем случайно и по чисто съвпадение, докато текат заканите за протести на търговци на горива, се появиха становища по предлагания закон. Според тях складодържателите и получателите на горива не трябва да имат задължение за внесен капитал от 3 млн. лв. при искане за вписване в регистъра. Трябвало да отпаднат и изискванията за обезпечения, защото това щяло да натовари бизнеса.
Посочва се още, че изискванията лицата, които търгуват на дребно, да имат дистанционна връзка с НАП, е аналогично с друг закон. И първо трябвало търговец да получи регистрация по закона за горивата и после да има дистанционна връзка с НАП. Само че за въпросното магазинче за цигари е точно обратното - първо трябва да има регистриран касов апарат, а след това получава лиценз от митниците, а не просто вписване в регистър.
На практика гласуването на тези препоръки би обезсмислило целия закон, тъй като ще отпаднат основните изисквания към търговци и производители. И ако досега бизнесът с горива е вървял без особени регулации заради недоглеждане, то гласуването на половинчат закон ще е умишлено. А този сектор не е без значение - годишно от него в хазната влизат няколко милиарда лева, а петролните компании дават около 1/3 от приходите в бюджета. Което се равнява на сума от близо 10 млрд. лева.
И не е нормално за бизнес в такива размери да няма правила, определени със закон. Че за отварянето на едно магазинче за продажба на алкохол и цигари, които са акцизни като горивата, се изискват куп документи и лиценз от митниците. Нима продажбата на горива е по-проста работа от тази на цигари.