Как да се справим с бежанската криза?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6930484 www.24chasa.bg

Пари срещу мигранти може да

работи само на доброволен принцип

Как да се справим с бежанската криза?

Една седмица. Толкова време остава на германската канцлерка Ангела Меркел да намери решение на бежанската криза. В противен случай германският вътрешен министър и лидер на баварския Християн-социален съюз Хорст Зеехофер заплаши, че ще пренебрегне решенията на правителството в Берлин и ще нареди да се връщат всички бежанци, които стигнат до границата на Бавария. Де факто Зеехофер настоява да се изпълняват споразуменията от Дъблин, според които бежанците трябва да остават там, където са влезли за първи път в ЕС. Тоест в граничните държави.

Ако той изпълни заканата си, Меркел няма друг ход, освен да го уволни. Ако го уволни, Християн-социалният съюз ще излезе от управляващата коалиция и правителството ще падне. Зеехофер едва ли цели чак това. Реториката му не е насочена към свалянето на Меркел и провала на коалицията, която той изтъргува след 6 месеца преговори за съставяне на кабинет. Просто в Бавария има избори наесен и ХСС са приели антибежанската реторика като най-силното си оръжие срещу печелещата все повече гласове в Бавария популистка и антибежанска партия “Алтернатива за Германия”.

Това на пръв поглед е един дребен регионален скандал, чиито последици обаче могат да са тежки за

целия ЕС, като

вече не е

изключен дори

разпадът му

Проблемите в ултиматума на Зеехофер са поне три. Първо: Меркел няма да реши бежанския проблем за една седмица, след като той не е бил решен през последните 2 г., така че поставянето на срокове са само приказки за електората.

Второ: Дори и тя да склони да приеме неговия план срещу миграцията, включващ връщане на бежанци обратно в Австрия или Италия, той няма как да проработи, тъй като мнозинството от другите страни членки не желаят да приемат бежанци от съседките си или от Германия. И третият проблем е и най-важният: Дъблинските споразумения де факто не работят при наплив на бежанци. Системата за прием на хора, търсещи убежище в Европа, не работи от самото ѝ създаване, вече почти 20 г. Дълги години Италия, Испания и Гърция бяха оставени сами да се оправят с прииждащите от Африка и Близкия изток хора. С войната в Сирия и масовия поток от бягащи от този регион капацитетите на Италия и Гърция бяха изчерпани, те не получиха исканата солидарност под формата на квотно разпределение и просто спряха да регистрират бежанци на своя територия. Така стотици хиляди получиха картбланш да навлязат във вътрешността на континента и проблемът на граничните членки стана проблем на всички.

От 2015 г. до днес страните в ЕС имат два начина да се справят с масата хора. Да ги приемат с надеждата, че ще има квотно разпределение в целия ЕС, или да създават толкова нехуманни условия в бежанските си центрове, че бежанците сами да ги напускат.

Още в началото на кризата Меркел заяви, че Германия няма да участва в съревнованието коя страна може да е с най-неприемливи условия за бежанци. И резултатът е, че федералната република

е приела 60% от

всички бежанци

в Европа, което е повече от хората, приютени от останалите в ЕС, САЩ, Канада, Австралия заедно.

Но как може да се реши кризата с бежанците, дори и когато вече далеч не е криза? Засега се налага идеята на превръщането на

ЕС в крепост, в

която никой не

може да

проникне

Може ли да функционира това, без да съсипе европейската идея, и да се окаже катализатор за разединителните процеси в общността? Не, по простата причина, че логиката на тази отбрана съдържа в себе си именно разпада на ЕС. Първо затваряме външните граници и ако това не помогне, издигаме огради, а ако и това не помогне, пращаме гранични войски и полиция, а и ако това не помогне, затваряме вътрешните граници, следващата стъпка е отмяната на Шенген, на споразуменията от Дъблин, на договорките от европейските съвети и така стъпка по стъпка до пълно разпускане.

Разбира се, никой в ЕС няма интерес да се стига дотам. Защо тогава политиците продължават да обсъждат подобни стратегии? По две причини. Първата са предизборните кампании. В името на регионалния временен интерес се залагат на карта общите и по-дългосрочни интереси. А втората причина е, че никой не формулира как точно да се справим по друг начин с проблема с прииждащи бежанци.

Пример за това е и едно от последните изказвания на френския президент Еманюел Макрон. Той призова европейците да останат хуманни, верни на идеите на Европа, да предлагат интеграция, да показват солидарност и все такива чудесни пожелания, които обаче не съдържат основното: как точно да стане всичко това?

При всички критики, които отнесоха страните от Вишеградската четворка, трябва да им се признае едно. И Полша, и Унгария отхвърлят идеите за общо европейско решение, защото виждат, че те са неизпълними. Колкото и популистки и антиевропейски да звучат лозунгите в Будапеща и Варшава, те съдържат в себе си истината. Няма как да функционира насилствено квотно разпределение. Кой ще гарантира, че бежанец, пратен от Германия в България, няма да се върне обратно в Германия при първа възможност? Как ще бъде контролирано това?

Завоят на Меркел, която се отказа от квотното разпределение и пледира сега за двустранни споразумения между Германия и държавите членки, е много по-разумна идея. Бежанският проблем не е общ европейски проблем, защото бежанците не желаят да останат в която и да е членка. Люксембург, Белгия или Финландия не са засегнати така, както са засегнати Италия, Гърция и Германия. Затова и този проблем може да се

реши като останалите в ЕС - с

групиране на

страни по

интереси

Онези членки, които имат актуална криза или са сред най-застрашените, трябва да се съберат и да измислят общ солидарен начин на действие. Към него те не могат да привлекат насила страни, които нямат същия проблем. Дали идеята за бежански центрове в Африка, която се проповядва в момента, е работеща? Ами тя не е нова и досега отговорът от страните там винаги е бил ясен. Не. Не и без достатъчно пари. Ако ще даваме пари на северноафрикански държави да задържат хората от сърцето на Африка, защо да не подпомогнем направо онези страни, от които бягат хората? Същото може да се предложи и в самата Европа. На доброволен принцип – пари срещу бежанци. Само ако някоя държава или дори регион прецени, че може да поеме, и то посочен от тях брой хора, а срещу това получи достатъчно пари, само тогава да има квотно разпределение. Нещо като споразумението с Турция. Турция получи най-голямата помощ, давана някога в света за бежанци – два транша по 3 млрд. евро. Тези пари отиват за бежанците, но това пак е стимул за местната икономика. Интересът на Анкара да запази споразумението с ЕС е голям и това е основната причина, поради която работи дори и във времената на сериозно влошени отношения между ЕС и Турция.

Не по-малко важно е ЕС да действа солидарно, но при обработката на молбите за бежански статут. Целта трябва да е хората да получават отговор в рамките на максимум 6 седмици – така, както успяват да го правят в Холандия. А не да се пратят в някой бежански лагер, да се изсипват пари на държавата, на чиято територия е той, и никой никога да не може да го напусне. ЕС няма нужда от свое Гуантанамо. Когато стане ясно, че в ЕС влизат на хуманитарен принцип всички, които имат нужда, но не и икономическите бежанци, тогава и броят на мигрантите рязко ще намалее.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кон за кокошка - това са заменките за едни 80 млн. лв.

    Кон за кокошка - това са заменките за едни 80 млн. лв.

    Заменките на гори - това е една от грозните метафори на прехода, за която сега държавата ще си търси 80 милиона лева. И дано да успее! Защото по времето на правителството на тройната коалиция (2007 - 2009 г.) под формата на въпросните заменки бяха раздадени уедрени безценни парцели земя все по Черноморието, а и в други курорти срещу жълти стотинки
  • Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Разделени родители не бива да се провалят като партньори в отглеждането на синовете и дъщерите си НА Въведение Богородично отбелязахме Деня на християнското семейство. Живеем в епоха, в която ценността на семейството непрекъснато се размива и става все по-относителна. Над половината от създадените семейства се разпадат