Българите искат в Шенген и еврозоната, но не си дават лева

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6935793 www.24chasa.bg
Българите искат в Шенген и еврозоната, но не си дават лева

За въвеждането на

еврото са 42% от

привържениците на

ГЕРБ и 12% от тези

на БСП, показва

изследване на Институт

“Отворено общество”

- София

Мнозинството български граждани подкрепят членството в ЕС и евентуалното присъединяване на страната към Шенгенското пространство и еврозоната, но са против замяната на националната валута – българския лев, с еврото. Това показват данните от национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от Институт “Отворено общество” - София, през април тази година.

Близо две трети от анкетираните пълнолетни граждани (61%) заявяват, че ако днес трябваше да решават, биха подкрепили членството на страната в ЕС, докато против членството се обявяват едва 16%. Въпреки намалението спрямо пика на подкрепа за членството от 70% през 2013 г. тенденцията спрямо 2016 г. е повишаване на подкрепата с 4% и намаление с 7% на дела на несъгласните с членството.

Близо 45% оценяват

положително членството в

ЕС досега

и само 16% го оценяват негативно. Повечето възможности за пътуване в чужбина (50%), работа (48%) и образование (33%) се възприемат като трите най-големи предимства на членството в ЕС. Тези предпочитания се запазват почти непроменени през годините, но например очакването ЕС да “въведе правила и законност” пада от второ място сред предимствата на членството през 2008 г. до 7-о място през 2018 г.

През 2018 г. близо 57% от анкетираните заявяват, че не биха подкрепили партия, която иска излизане на България от ЕС, а 15% са склонни да го направят. За сравнение, през 2016 г. готовност да гласуват за партия, която иска излизането на България от ЕС, заявяват 20% от анкетираните.

По отношение на по-нататъшната интеграция на България в европейските структури половината от запитаните (50%) заявяват, че подкрепят членството на страната в Шенген, а 18% са против. Подкрепата за членството пада с близо 17% спрямо 2011 г., а несъгласието се увеличава три пъти от само 6% преди 7 години до 18% през пролетта на тази година.

В рамките на проучването 42% от анкетираните заявяват, че подкрепят евентуалното членство на България в еврозоната, несъгласни са 24% от запитаните, а без мнение са 33%.

В същото време на въпрос дали подкрепят замяната на българския лев с еврото

само 22% от анкетираните

дават положителен

отговор,

56% заявяват, че са против, а без мнение по въпроса са 21% от анкетираните.

Близо половината (45%) от анкетираните, които заявяват, че подкрепят членството на България в еврозоната, изразяват несъгласие с това левът да бъде заменен с еврото.

“Част от гражданите вероятно не си дават сметка, че членството в еврозоната е свързано със замяна на лева с еврото, и са склонни на абстрактно ниво да одобрят всичко “европейско”, но не приемат практическото му приложение в страната”, казва Марин Лесенски, програмен директор в Институт “Отворено общество” - София, и автор на анализа на данните от проучването.

За последните 5 г. подкрепата за замяна на лева с еврото се е увеличила от 16% през 2013 г. до 22% през 2018 г. Противниците на подобна промяна са намалели от 67% през 2013 г. до 56% през 2018-а.

Привържениците на ГЕРБ са разделени по въпроса за замяната на еврото с лева. Сред тях

42% заявяват

подкрепа

за подобна замяна, 45% са против, а 13% не могат да преценят. Сред привържениците на останалите основни политически сили в страната противниците на въвеждането на еврото са ясно мнозинство. Сред привържениците на БСП едва 12% подкрепят замяна на лева с еврото, 61% са против, а 28% не могат да преценят.

По-младите (70% от тези до 29 г.) и по-образованите (70% от анкетираните с висше образование) са по-склонни да подкрепят членството в ЕС, а и еврозоната и Шенген, докато сред по-възрастните – над 60 г., и с по-ниско образование, тези с начално или по-ниско образование подкрепата е по-ниска (съответно 53% и 24%), като сред тях има и значителен дял на хора без мнение (съответно 26% и 60%).

Според електоралните предпочитания

привържениците

на ГЕРБ са

най-склонни да

подкрепят

членството в ЕС (82%),

еврозоната (62%) и Шенген (65%), докато тези на БСП са най-малко склонни на това (50% за членство в ЕС, 33% за еврозоната и 37% за Шенген). Сред привържениците на БСП има и сравнително най-голям дял на хора без мнение по тези въпроси (29% за членство в ЕС, 41% за еврозоната и 41% за Шенген).

Данните са от национално представително изследване, проведено сред населението над 18 г. през април 2018 г., по метода на интервю лице в лице. При планирани 1200 интервюта са осъществени 1179. Максималната стохастична грешка е ±2,8%. Изследването е осъществено и финансирано от Институт “Отворено общество” - София. Данните са обобщени в анализ, озаглавен “Обществено мнение в България през 2018: членството в ЕС и по-нататъшната интеграция”.

  • Защо са важни “зелените коридори”

    Защо са важни “зелените коридори”

    “Зелените коридори” за ваксинация са другото име на хаоса, заяви разпалено един микробиолог, кандидат за депутат. Друг отговорен политик със замах ги определи като провал на плана за ваксиниране. С две думи - някои се опитват да превърнат “зелените коридори” и въобще поставянето на ваксините в удобна политическа боксова круша
  • Депутатът от ГЕРБ Георги Марков

    Георги Марков: Виктор Орбан напуска ЕНП

    Трите милиона избиратели на Виктор Орбан са във възторг. Партията „ФИДЕС” напуска неолибералното и олевяло ЕНП (Европейската народна партия). Това ЕНП не е онова ЕНП. ЕНП-то на великия обединител на Германия Хелмут Кол, на Жак Ширак, на Хосе Мария Аснар, на Едмунд Щойбер. Това не е ЕНП-то, което, водено от Мартенс и Орбан - като негов