Мария Габриел: Правим механизъм медиите и творците да печелят реално от това колко ги споделят

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6937710 www.24chasa.bg

С премиера постигнахме рекорд за дигитални Западни Балкани

С европейския комисар по цифровата икономика и цифровото общество разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА

- Г-жо Габриел, тези дни премиерът Борисов каза, че още ви нарича с моминската ви фамилия - Мария Неделчева, за да знаят хората, че сте българка, а не французойка.

- Гордея се, че съм българка, гордея се, че благодарение на премиера Борисов България от години отстоява европейските ценности и общия европейски подход - дори и в трудни моменти да имаш силата да кажеш, че всички ценим историята си, културното си разнообразие, идентичността си, но само ако сме заедно, можем да се справим с предизвикателствата. Каква по-голяма гордост от това?

- Той очевидно се гордее с вас като живото доказателство, че в България и на управленско ниво жените са равнопоставени.

- Добрите резултати на България станаха видими и благодарение на доверието, което жените срещат у Бойко Борисов. Като станах еврокомисар, един от първите ми въпроси беше имаме ли европейска стратегия за ролята на жените в цифровата ера. Отговорът беше “не”. Въпреки че мандатът е много ограничен във времето, в рамките на 5 месеца тази стратегия вече е факт. Миналата седмица в Брюксел направихме конференция на високо равнище, от която има много конкретен резултат - в самия ден 20 водещи компании от телекомите, от банковия сектор, от социалните мрежи и “Гугъл” подписаха декларация с ясно определени 5 приоритета какво искаме, за да постигнем повече жени при тях - от прозрачността за заплащането до менторските програми, тези гиганти се ангажираха да го направят. Само 3 дни по-късно компаниите са вече 41. Продължаваме да получаваме и от други готовност да се присъединят.

Тоест всеки силен политически момент, в който казваш: “Волята е тук. Имате нашата подкрепа, оценявам това, което правите, но нека обединим сили и да имаме ясен план как то да се случи.” Затова се радвам - стратегията вече следва план за действие, в който първият идентифициран стълб е борбата със стереотипите. Тук водеща роля имат медиите. Затова още през март се срещнах с националните регулатори на пленарното им заседание в Загреб. Сега чакам техния доклад за това какви са добрите практики в Европа, къде има законодателни пречки. България много се откроява като лидер - България и Швеция са водещите в Европа по брой жени в медийния сектор, и то на ръководни позиции. Вторият стълб на стратегията ни е

да привлечем

повече момичета

в т.нар. STEM

образование

- техническите и математическите науки, защото данните са изключително тревожни за последните години, защото тенденциите стават негативни спрямо 2011-2013 г. Днес от 1000 завършващи информационните и комуникационните технологии 24 са жени и само 6 правят кариера в сектора. А когато на този пример противопоставим Европейската седмица на кодирането през 2017 г. с 1 200 000 участници и 46% момичета, виждаме, че момичетата се интересуват в ранна възраст също толкова, колкото момчетата, но след това в университета и на пазара на труда се получава драстична разлика. Затова е много важно да се работи по менторски програми, да се даде доверие на момичетата, че сферата на технологиите не е забранена за тях.

И третият стълб е подкрепа за женското предприемачество, защото отново само 17% от европейските предприемачи в областта на технологиите са жени. В същото време стартъпи, водени само от жени, показват 63% по-положителни резултати от тези, водени само от мъже. Затова бихме искали да подкрепяме повече такива проекти, да се създаде една европейска мрежа, в която жените предприемачи да усетят подкрепата и съответно да имат и те достъп и до финансиране, и до много по-голяма мрежа от контакти, така че да реализират идеите си.

- Докъде стигна програмата, по която общините кандидатстват за безплатен интернет на публични места?

- Това, което се случи, е, че станахме жертва на успеха си. На 15 май в първите 5 секунди след отварянето на поканата за кандидатстване получихме 3500 регистрации, на 10-ата секунда те са 11 000, съответно в този момент получаваме информация за технически проблем, който е уязвимост на системата, защото не се отчита часовата разлика за различните части от ЕС, т.е. едни от кметовете са кандидатствали преди началния час в Брюксел, който е 13 ч, което е 14 ч за България, а други - след него. Те нямат никаква отговорност за това. Уязвимостта е в системата, но тъй като държим на принципа “Първи дошъл - първи обслужен” и на принципа всички да участват при еднакви условия, решихме да затворим за момента тази покана. Бързам да успокоя кметовете - през септември отново ще бъде отворена, като тези, които вече са се регистрирали, няма да има нужда да го правят отново. А нашето желание сега и това, по което работим с екипа ми, е да не останем само на тези 1000 ваучера, а ще дадем възможност за допълнително хиляди ваучери, за да може всички, които показаха интерес, да се възползват от системата. Само по себе си забавяне на процедурата няма. И при първите 1000 ваучера бе планирано те да бъдат обявени през септември. Сега нашата отговорност е системата да работи добре и през септември да има допълнително ваучери, за да могат всички, които са проявили този интерес, да участват. Все пак получихме 18 000 регистрации. Това показва невероятен интерес.

- След това общините ще имат 2 г. за внедряването на безжичния интернет за всички.

- Не, имат до 2 г., тоест ако са готови с доставчика на услугата, може да го направят възможно най-бързо.

- Разкажете до какво ще доведе директивата, която в Европейската комисия изготвихте за авторските права?

- Искаме да дадем инструменти на нашите творци, автори на съдържание, на издателите да отстояват своите права спрямо гигантите и платформите, които се занимават с качване на съдържание на потребителите. Искам да бъда много ясна - по никакъв начин нашето предложение не налага нито цензура, нито данък за хиперлинковете. То не засяга правото на индивидуалния потребител да споделя информация, да използва информация. За това имаме ясно разписани изключения, отнасящи се до свободата на изразяване и правото на достъп до информация.

Но за сметка на това искаме платформите, които споделят съдържание, качено от потребител, след като то придобие голям размер, задължително да се свържат с тези, които държат правата. И които ще трябва да знаят какво се случва, да преговарят с платформите, за да могат да бъдат справедливо възнаградени за съдържанието, което са създали с таланта и креативността си. Това е изключително важно.

- Наистина в момента, без значение кой колко е споделян, творецът не усеща по никакъв начин по джоба си това, че е харесван.

- Точно затова анализираме платформите, които споделят съдържание. Трябва наистина във всеки един момент този, който държи правата, да знае неговото съдържание какъв обем на разпространение е достигнал и съответно при неуспех да може да се намеси на по-късен етап, да си отстоява правата и да има актуализиране на заплащането. Сега не е така. Тези 2 г. ще бъдат трудни, но пък нека процесът стартира. Няколко месеца се отлага гласуването в Европейския парламент.

- Цяла седмица София живя с дигитализацията. След тази конференция хората вече разбират ли по-добре, че цифровизацията засяга всяка сфера на техния живот?

- През Европейската седмица на цифровизацията и иновациите всъщност не София, а цяла Европа живя с това, че София е лидер. Показахме изключително високо ниво на организация - с дебатите, с много идеи и много конкретни действия. Благодаря на министър Московски за перфектната организация на дигиталната асамблея. Междувременно се проведоха и уебитът, и балканският хакатон - толкова много събития, които целят точно това - да покажем, че цифровизацията засяга всеки един от нас и засяга всичко, което правим във всекидневието си - от начина, по който пътуваме и имаме примера с роуминга, до начина, по който сърфираме онлайн с всички опасности, с всички придружаващи го опасности, включително феномена с онлайн фалшивите новини. И междувременно с много ясната перспектива, че този цифров единен пазар, който искаме да довършим, е позициониран спрямо хората така, че да бъдем в тяхна подкрепа - те да имат цифрови умения и да се подготвят за работните места на бъдещето. След 2 г. 90% от тях ще изискват цифрови умения. Да подготвим нашия бизнес - имаме и сега прекрасни стартъпи, иноватори. Искаме те да растат в екосистема, в която има еднакви правила за всички, прозрачност и лоялна конкуренция. Европа е лидер в определени сфери като роботиката, микро- и наноелектрониката. Искаме, инвестирайки в суперкомпютрите, в изкуствения интелект, да оставим своя отпечатък върху тези теми, а те са чисто европейска добавена стойност - че именно новите технологии вървят ръка за ръка с въпросите от социалната сфера и етичните въпроси: какви са отговорностите, какви са правилата, какви са правата, каква е прозрачността.

- Сравнено със средните за ЕС показатели, какво процентно е съотношението на цифрово грамотните българи?

- Има области, в които се позиционираме като лидери. Номер 1 сме в Европа по брой жени в информационните и комуникационните технологии. Нека да го популяризираме, за да се види какво България допринася за тази тема. Неслучайно я цитирам - често казваме, че ни липсват стотици хиляди експерти в областта на информационните и комуникационните технологии. Нашите изследвания показват, че ако има по-силно представителство на жените в тази сфера, ще съумеем до 60% от тези специалисти да бъдат европейски, да бъдат наши жени и това да даде потенциал на европейската икономика. Цифровите умения са общо предизвикателство за цяла Европа. И последните индекси показват, че

43%, или

167 милиона

европейци,

нямат основни

цифрови умения.

- Значи много бързо, до 2 г. трябва да се обучат 33% от тях, за да отговорят на потребностите на пазара на труда.

- Да, много бързо трябва да се работи в тази сфера. Затова пък имаме конкретни примери за добри практики, защото създадохме европейска коалиция за цифрови умения и работни места. За година и половина тя е предоставила информационно обучение на над 7,5 млн. европейци - далеч над 1 милион, който те си бяха поставили за цел. В България коалицията е изключително активна - имаме изключително активни учители, млади хора, които стават своеобразни посланици на тази идея. В четвъртък се срещнах с 12 такива учители от цялата страна - от Шумен през София, през Хасково, Русе, Божурище, Гълъбово.

- Като ми изброихте населените места, очевидно не се концентрирате само върху жълтите павета.

- Да, това е много важно - усилията са ни за всички населени места. Истината е, че цифровата трансформация носи риска за увеличаване на различията между отделните региони. Основен елемент, разбира се, е свързаността. И сега 76% от европейските домакинства в градските райони имат добра свързаност, но този процент пада под 40% в селските райони. Има такива, в които той е в рамките на 25-26 процента. Затова трябва да продължим да работим в посока свързаност. Имаме съвсем конкретни мерки: от програмата Wi-Fi for you до необходимостта от това с Wi-Fi да са осигурени училищата. Нека поздравя министър Вълчев за това, че и сега в България 46% от училищата имат Wi-Fi, но целта е той да обхване всички.

- Кога реално всички училища в България може да имат Wi-Fi?

- Реалистичен срок е 2-3 г. Има връзка и с програма “Цифрова Европа”, която аз предлагам в следващия бюджет на ЕС и която възлиза на 9 млрд. евро. От тях имаме 700 млн. за цифрови умения за напреднали. Искаме на европейско ниво да инвестираме в наши специалисти, които да ни помагат да разработваме продукти и да сме иноватори. Инвестираме в киберсигурност, в изкуствен интелект, в суперкомпютри, в по-добра свързаност между публичните администрации. Време е на европейско ниво да има такава програма, която да заяви амбицията ни, че Европа е лидер в цифровизацията.

- Кажете как се справихме с председателството на Съвета на ЕС.

- Несъмнено успешно председателство, изпълнено с конкретни резултати. По отношение на цифровия единен пазар това, което България отчита, е завършване на преговорите по едни от най-сложните законодателни файлове като Кодекса за електронните съобщения. Отваряме пътя към гигабайт обществото, към 5G, за да може да имаме по-координирано управление на радиочестотния спектър. Затворихме директивата за аудио-визуалните и медийните услуги - много важно за защитата на малолетните и за отговорността на платформите, а също даване на възможност медийният сектор да разполага с инструменти, при които правилата за тези, които създават съдържание, и тези, които разпространяват съдържание, да бъдат едни и същи. По отношение на киберсигурността - общ подход. Заявяваме много ясно, че това е приоритет не само за защита на личните ни данни, но и за критичната инфраструктура. Инвестиция в суперкомпютрите - България направи много мъдър избор, очертава се регионален лидер в тази тема. Искаме да изпълним със съдържание амбицията си Европа да се върне сред първите 3 световни сили до 2022-2023 г., затова вече имаме законодателна база и инструмент, който да позволи да се направи. И един своеобразен рекорд - свободното движение на нелични данни за 273 дни! 273 дни ни делят от момента на предложението на ЕК от септември 2017 г. до неговото приемане по време на българското председателство след триалози. Показва именно това, към което се опитвам да призова държавите членки и всички, които участват в този процес - че ние сме сподобни да покажем, че скорост и качество могат да вървят ръка за ръка.

Да отбележим и това, че с премиера Борисов дадохме официален старт на програмата за дигитализация на Западните Балкани. Което бе също рекорд - в рамките на 4 месеца от сключването на стратегията успяхме да стигнем до асамблеята и да превърнем идеята в конкретни проекти.

CV

МАРИЯ ГАБРИЕЛ е родена на 20 май 1979 г. Завършила е Института по политически науки в Бордо, магистър е от Докторската академия по политически науки в Бордо. Бе евродепутат от ГЕРБ/ЕНП от 2009 г. до 7 юли 2017 г., когато стана член на ЕК с ресор “Цифрова икономика и цифрово общество”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,