Григор Гогов: Трюфелите станаха бизнес за милиони, а с оправдание, че са за лично ползване, не се плаща за тях

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6939644 www.24chasa.bg
Григор Гогов

Трябва да се намали с 2/3 броят на дивите свине, за да не допуснем у нас африканска чума, казва  изпълнителния директор на агенцията по горите

- Г-н Гогов, какви мерки предприемате срещу пожари в горите?

- През 2018 г. от страна на министерството и Агенцията по горите, съвместно с МВР са предприети редица превантивни действия. Направиха се проверки във всяко горско стопанство, където се подготвят оперативни планове за действия при пожари. Уведомени са и кметствата за техните задължения по подготовката на доброволните формирования и за оповестяване на населението.

Има създадена организация за незабавна реакция при възникване на горски пожари. Освен структурите на пожарната и държавните горски предприятия разполагат със специализирана противопожарна техника. В горските територии, където просеките са тесни, голям автомобил е трудноподвижен. В такива условия най-ефективни са високопроходимите специализирани автомобили на горските стопанства. Те разполагат със 74 специализирани автомобила за разузнаване и първоначална атака на горски пожари. През 2018 г. е планирано да се купят още 37 автомобила.

Вече можем да разчитаме и на

автоматизирани

системи за

наблюдение и ранно

оповестяване

за пожари,

които на този етап покриват около 12% от горските територии. Предстои разширяване на тяхната мрежа в близките няколко години и ще обхване над 70% от горите.

- Къде да сигнализират хората, когато видят горящи стърнища например?

- На телефон 112, а освен това в горските стопанства има хора, които са сезонно назначени за пожаронаблюдатели. Те имат грижа да обикалят определен район и да следят за възникване на пожар. Аз се надявам новата система да обхване цяла България, всички невралгични места, които са податливи на горски пожари. За това в програмата са определени областите с висок риск. За Кресна, Симитли и Югозападното държавно предприятие има бюджет. Надявам се, че тази система ще бъде изградена и ще има център, който да ръководи.

- Успяхте ли да овладеете ситуацията с корояда?

- През последната година беше направено много, за да бъде овладян процесът на съхнене на иглолистните култури от върхов корояд. Мобилизирани са ресурси за усвояването и експедирането на увредената от корояди и болести иглолистна дървесина. Има намаление на засегнатите площи през първото полугодие на 2018 г. в сравнение с 2017 г.

Правим в момента ревизия на местата, които са освободени от корояда. Защото сме длъжни на тези места да оставим цивилизована гора, а не да растат драки, глог, шипки. Приехме 5-годишна програма за възстановяване облика на тези гори. В Локорско до края на годината ще влезе в експлоатация фабрика за контейнерни фиданки, със закрита коренова система, които по-лесно се прихващат. Това е по-сигурният начин да се възобнови тази гора.

Изправени сме и пред други абиотични фактори като ветровала в Смолян, ледолома в Еледжик. Това са много сериозни площи, които бяха засегнати от природни бедствия. Продължаваме борбата за овладяване на гъбните заболявания.

- Това означава ли, че в другите направления оборудването е на по-добро ниво?

- Горското стопанство

в момента е на

етап от 50-те години

Разликата е, че вместо с жаги, се реже с моторни триони, което е още по-лошият вариант. Необходима е сериозна механизация - започвате от семесъбиране, производство на фиданки, третирането на площите със селектирани препарати. В областта на дърводобива на няколко места бяха изградени централни складове, използват се трактори за дърводобива, които съхраняват терена и не мачкат възобновените участъци.

- Подобрява ли се цялостното състояние на горите?

- Фактът, че горската територия на България се увеличава, означава, че хората, които се занимават с този отрасъл, мислят в положителна посока. Имаме добър запас – 680 млн. куб. м, годишен прираст от 14 млн. куб. м при годишно ползване от 8 млн. куб. м.Подобрява се възрастовата структура на гората.

Гората не е само дърва, тя пречиства въздуха, спира ерозията и свлачищата, предоставя ни дивеч, билки, гъби, плодове, дарява ни място за отдих и туризъм. Това като че ли го позабравихме в последните 15-20 г. Имаме добри традиции в събирането на билки, гъби, отглеждането на пчели. В момента се опитваме в Странджа да възродим пчеларството, заемаме се и с първична обработка на дървесина.

Трябват повече инвестиции, защото това, което дава гората, трябва да се реинвестира, за да остане и за поколението след нас.

- В последните промени в Закона за лова, обявени за обществено обсъждане, е записано, че който причини пожар, ще плаща щетите по дивеча.

- Нормално е, когато причиниш щета, да носиш отговорност. При пожар щетите са не само за гората. Нарушава се цялостната екологична система, включително се нанасят щети и на дивеча.

- Отдавна се мисли за промяна на Наказателния кодекс заради бракониерите. Има ли готови текстове?

- Паралелно с измененията за лова работим върху промени на Наказателния кодекс и за по-строги наказания. Не може да имаш 130 влезли в сила наказателни постановления, да дължиш 55 хил. лв. на държавата и да продължаваш да си на свобода и да правиш нарушения. Ако си направил нарушение, но нямаш средства да платиш глобата, трябва да се потрудиш, за да знаеш, че не си безнаказан. С промените в Наказателния кодекс се цели въвеждане на задължителен труд.

За промените в Закона за горите в момента искаме мненията на цялата колегия. Променяме текстовете за страничните ползвания. В момента държавен ресурс се ползва почти безвъзмездно, защото има текст за собствената консумация. Така е с трюфелите, които се превърнаха в бизнес за милиони. Но някой отива, добива 1-2 килограма и казва, че е за собствена консумация.

- Какви мерки предлагате за справяне с африканската чума по свинете?

- Мерките са свързани с извънредни разходи за превенция, за да не се допусне болестта на територията на България. Трябва да се намали броят на дивите свине - с близо 2/3 от сега съществуващата бройка. Не става дума за масов отстрел, а за редуциране на броя.

Дивата свиня е един

от най-опасните

преносители,

придвижва се много лесно, може би само телени заграждения могат да я спрат. Затова първата крачка, която ние предприемаме, е да се намали цената на разрешителното за отстрел на дива свиня от 30 лв. на 1 лв.

Вече започна разяснителна кампания сред ловците за африканската чума по свинете. Представители на агенцията по горите и държавните горски предприятия ще проведат срещи с председателите на ловните дружинки. Болестта не е открита у нас, но са констатирани огнища на границата с Румъния, затова акцентът трябва да е върху превантивните мерки.

- Успяват ли ловците да регулират популацията на диви свине?

- За съжаление, през последните години отстрелът е под 50% от необходимото. Сега се налага завишаване на отстрела предвид екстремната ситуация, при която трябва да вземем адекватни мерки. Чумата идва от Африка през Грузия и стига в най-северните части на Европа. И знаете ли как - чрез храна. В момента се вземат най-крутите предпазни мерки по границите на България, особено където е големият туристически поток.

Агенцията по храните също взема мерки - намалява се цената на пробата за трихинелоза на 12 лв., тя ще се взема паралелно с тази за чума, която е безплатна.

Предвидили сме там, където популациите са с високи трофейни качества, да се приберат, за да се запази генофондът.

- Драстично поскъпнаха разрешителните за лов на елен. Защо се наложи това?

- Смятам, че има резон. Най-малкият трофей струва около 1000 евро. А 10-килограмов трофей от благороден елен струва около 10 000 лв. Тази година в района на Черни Лом отстреляха трофей за 81 000 лв. И за това да платиш 30 лв. отстрелна такса, не е сериозно. Ще има корекция за селекционния лов.

- Предлагате с промени в Закона за лова и опазване на дивеча затягане на контрола и по-високи санкции. Каква е причината за това?

- Според текстове в закона санкциите за бракониерство са твърде символични. Затова се опитваме сериозно да ги завишим.

- Защо разрешавате лова с лък? Той не се ли смята за по-нехуманен от останалите?

- Лов с лък е традиционен почти за целия свят. В България идват ловци, които искат да стрелят с лък и ние няма как да им разрешим. Ловът с лък е много труден и е необходимо познаване на поведението на дивеча. Интересен лов е и може би се оказва дори по-хуманен, защото при него позициите са изравнени. При този вид лов се дава равен шанс за ловеца и за дивеча.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Договорката за хляба е съвсем на място

    Договорката между земеделското министерство и големите вериги за цената на хляба е навременна и на място. Защото тук не става въпрос за намеса на държавата в дейността на частни дружества, а за джентълменско споразумение. И неговата цел е да не се позволи рязко поскъпване на хляба. Ясно е, че за увеличение на цената има основателна причина -
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,