Григор Гогов: Трюфелите станаха бизнес за милиони, а с оправдание, че са за лично ползване, не се плаща за тях

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6939644 www.24chasa.bg
Григор Гогов

Трябва да се намали с 2/3 броят на дивите свине, за да не допуснем у нас африканска чума, казва  изпълнителния директор на агенцията по горите

- Г-н Гогов, какви мерки предприемате срещу пожари в горите?

- През 2018 г. от страна на министерството и Агенцията по горите, съвместно с МВР са предприети редица превантивни действия. Направиха се проверки във всяко горско стопанство, където се подготвят оперативни планове за действия при пожари. Уведомени са и кметствата за техните задължения по подготовката на доброволните формирования и за оповестяване на населението.

Има създадена организация за незабавна реакция при възникване на горски пожари. Освен структурите на пожарната и държавните горски предприятия разполагат със специализирана противопожарна техника. В горските територии, където просеките са тесни, голям автомобил е трудноподвижен. В такива условия най-ефективни са високопроходимите специализирани автомобили на горските стопанства. Те разполагат със 74 специализирани автомобила за разузнаване и първоначална атака на горски пожари. През 2018 г. е планирано да се купят още 37 автомобила.

Вече можем да разчитаме и на

автоматизирани

системи за

наблюдение и ранно

оповестяване

за пожари,

които на този етап покриват около 12% от горските територии. Предстои разширяване на тяхната мрежа в близките няколко години и ще обхване над 70% от горите.

- Къде да сигнализират хората, когато видят горящи стърнища например?

- На телефон 112, а освен това в горските стопанства има хора, които са сезонно назначени за пожаронаблюдатели. Те имат грижа да обикалят определен район и да следят за възникване на пожар. Аз се надявам новата система да обхване цяла България, всички невралгични места, които са податливи на горски пожари. За това в програмата са определени областите с висок риск. За Кресна, Симитли и Югозападното държавно предприятие има бюджет. Надявам се, че тази система ще бъде изградена и ще има център, който да ръководи.

- Успяхте ли да овладеете ситуацията с корояда?

- През последната година беше направено много, за да бъде овладян процесът на съхнене на иглолистните култури от върхов корояд. Мобилизирани са ресурси за усвояването и експедирането на увредената от корояди и болести иглолистна дървесина. Има намаление на засегнатите площи през първото полугодие на 2018 г. в сравнение с 2017 г.

Правим в момента ревизия на местата, които са освободени от корояда. Защото сме длъжни на тези места да оставим цивилизована гора, а не да растат драки, глог, шипки. Приехме 5-годишна програма за възстановяване облика на тези гори. В Локорско до края на годината ще влезе в експлоатация фабрика за контейнерни фиданки, със закрита коренова система, които по-лесно се прихващат. Това е по-сигурният начин да се възобнови тази гора.

Изправени сме и пред други абиотични фактори като ветровала в Смолян, ледолома в Еледжик. Това са много сериозни площи, които бяха засегнати от природни бедствия. Продължаваме борбата за овладяване на гъбните заболявания.

- Това означава ли, че в другите направления оборудването е на по-добро ниво?

- Горското стопанство

в момента е на

етап от 50-те години

Разликата е, че вместо с жаги, се реже с моторни триони, което е още по-лошият вариант. Необходима е сериозна механизация - започвате от семесъбиране, производство на фиданки, третирането на площите със селектирани препарати. В областта на дърводобива на няколко места бяха изградени централни складове, използват се трактори за дърводобива, които съхраняват терена и не мачкат възобновените участъци.

- Подобрява ли се цялостното състояние на горите?

- Фактът, че горската територия на България се увеличава, означава, че хората, които се занимават с този отрасъл, мислят в положителна посока. Имаме добър запас – 680 млн. куб. м, годишен прираст от 14 млн. куб. м при годишно ползване от 8 млн. куб. м.Подобрява се възрастовата структура на гората.

Гората не е само дърва, тя пречиства въздуха, спира ерозията и свлачищата, предоставя ни дивеч, билки, гъби, плодове, дарява ни място за отдих и туризъм. Това като че ли го позабравихме в последните 15-20 г. Имаме добри традиции в събирането на билки, гъби, отглеждането на пчели. В момента се опитваме в Странджа да възродим пчеларството, заемаме се и с първична обработка на дървесина.

Трябват повече инвестиции, защото това, което дава гората, трябва да се реинвестира, за да остане и за поколението след нас.

- В последните промени в Закона за лова, обявени за обществено обсъждане, е записано, че който причини пожар, ще плаща щетите по дивеча.

- Нормално е, когато причиниш щета, да носиш отговорност. При пожар щетите са не само за гората. Нарушава се цялостната екологична система, включително се нанасят щети и на дивеча.

- Отдавна се мисли за промяна на Наказателния кодекс заради бракониерите. Има ли готови текстове?

- Паралелно с измененията за лова работим върху промени на Наказателния кодекс и за по-строги наказания. Не може да имаш 130 влезли в сила наказателни постановления, да дължиш 55 хил. лв. на държавата и да продължаваш да си на свобода и да правиш нарушения. Ако си направил нарушение, но нямаш средства да платиш глобата, трябва да се потрудиш, за да знаеш, че не си безнаказан. С промените в Наказателния кодекс се цели въвеждане на задължителен труд.

За промените в Закона за горите в момента искаме мненията на цялата колегия. Променяме текстовете за страничните ползвания. В момента държавен ресурс се ползва почти безвъзмездно, защото има текст за собствената консумация. Така е с трюфелите, които се превърнаха в бизнес за милиони. Но някой отива, добива 1-2 килограма и казва, че е за собствена консумация.

- Какви мерки предлагате за справяне с африканската чума по свинете?

- Мерките са свързани с извънредни разходи за превенция, за да не се допусне болестта на територията на България. Трябва да се намали броят на дивите свине - с близо 2/3 от сега съществуващата бройка. Не става дума за масов отстрел, а за редуциране на броя.

Дивата свиня е един

от най-опасните

преносители,

придвижва се много лесно, може би само телени заграждения могат да я спрат. Затова първата крачка, която ние предприемаме, е да се намали цената на разрешителното за отстрел на дива свиня от 30 лв. на 1 лв.

Вече започна разяснителна кампания сред ловците за африканската чума по свинете. Представители на агенцията по горите и държавните горски предприятия ще проведат срещи с председателите на ловните дружинки. Болестта не е открита у нас, но са констатирани огнища на границата с Румъния, затова акцентът трябва да е върху превантивните мерки.

- Успяват ли ловците да регулират популацията на диви свине?

- За съжаление, през последните години отстрелът е под 50% от необходимото. Сега се налага завишаване на отстрела предвид екстремната ситуация, при която трябва да вземем адекватни мерки. Чумата идва от Африка през Грузия и стига в най-северните части на Европа. И знаете ли как - чрез храна. В момента се вземат най-крутите предпазни мерки по границите на България, особено където е големият туристически поток.

Агенцията по храните също взема мерки - намалява се цената на пробата за трихинелоза на 12 лв., тя ще се взема паралелно с тази за чума, която е безплатна.

Предвидили сме там, където популациите са с високи трофейни качества, да се приберат, за да се запази генофондът.

- Драстично поскъпнаха разрешителните за лов на елен. Защо се наложи това?

- Смятам, че има резон. Най-малкият трофей струва около 1000 евро. А 10-килограмов трофей от благороден елен струва около 10 000 лв. Тази година в района на Черни Лом отстреляха трофей за 81 000 лв. И за това да платиш 30 лв. отстрелна такса, не е сериозно. Ще има корекция за селекционния лов.

- Предлагате с промени в Закона за лова и опазване на дивеча затягане на контрола и по-високи санкции. Каква е причината за това?

- Според текстове в закона санкциите за бракониерство са твърде символични. Затова се опитваме сериозно да ги завишим.

- Защо разрешавате лова с лък? Той не се ли смята за по-нехуманен от останалите?

- Лов с лък е традиционен почти за целия свят. В България идват ловци, които искат да стрелят с лък и ние няма как да им разрешим. Ловът с лък е много труден и е необходимо познаване на поведението на дивеча. Интересен лов е и може би се оказва дори по-хуманен, защото при него позициите са изравнени. При този вид лов се дава равен шанс за ловеца и за дивеча.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,