Драконът каца в София, ще снесе ли яйце?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6940952 www.24chasa.bg

Засега Пекин предпочита Сърбия пред България

Както казал Сталин, животът става все по-весел – изведнъж този юни светът бе обхванат от търговски бой с възглавници на принципа „всеки срещу всеки и всички срещу Китай“.

Затова срещата 16+1 в София (Централна и Източна Европа с Китай) на 6 и 7 юли ще бъде най-интересната от всички досега. Дори нищо да не стане, в немския и английския печат гарантирано ще й гризнат цървулите. Но ако излезе голяма новина? Да речем, че Китай пожелае да инвестира в мечтата на Бойко Борисов – например газов хъб някъде край Варна? Тогава върху клета България може да се изсипе гневът на Ахила. Или по-точно на Анхела.

Газовият хъб е просто случаен пример, може и да е АЕЦ „Белене“. Или конекторите с Гърция и Турция. Няма да е голяма изненада, защото на този етап сякаш Китай търси по целия свят инфраструктурни проекти, в които да влага пари. И обратното, САЩ и ЕС се стремят да му попречат.

За Берлин и Брюксел самият формат 16+1 е като камъче в маратонката,

тъй като го възприемат за поредния опит да се подкопае единството на ЕС. Принципът, на който стара Европа толкова държи, е „Един Китай – една Европа“. Китай трябва да преговаря или поотделно с всяка държава от ЕС, или с ЕС като цяло, но не и с отделни групи от държави.

„Ако ние не успеем да разработим единна стратегия срещу Китай, тогава Китай ще успее да раздели Европа“ – заяви през септември тогавашният външен министър на Германия Зигмар Габриел. Сигурно тази седмица ще чуем подобен коментар от новия външен министър Хайко Маас, а и самата Меркел може да ни удостои с някой язвителен коментар.

Меркел обаче няма да е права да се оплаква от формата 16+1, тъй като по принцип китайските капитали прескачат Източна Европа и се приземяват именно в Германия, Франция, Великобритания. Ако Източна Европа е интересна, то е с това, че през нея минава пътят към западната.

Едно изключение е Унгария. Тя получи сериозни инвестиции за да изгради заедно със Сърбия бърза железопътна линия Белград – Будапеща, но този проект бе блокиран от Брюксел със същите аргументи, с които и „Южен поток“ у нас – липсвало конкурентно начало при определянето на изпълнителите. Китайците дават парите, те искат да изпълнят строителството. Брюксел обаче да има открити конкурентни процедури, на които да участват и западни инвеститори, както и изпълнители.

Но това е само дребен, периферен епизод на фона на

тектоничните глобални размествания,

в които се опитва да се впише форматът 16+1. Голямата битка е кой да управлява планетата, а дружбата на Източна Европа с Китай ще бъде само един от резултатите, както вече веднъж стана резултат от Втората световна война.

Очевидно е, че Изтокът изпреварва Запада по икономическа мощ. Това означава, че там възниква и нова империя, която търси своята логистика навсякъде по света. Китай вече е най-промишлената държава на земното кълбо. Неговият БВП се е изравнил с американския по покупателна способност, а до 50-10 години ще го задмине и по номинална стойност. А след това? Пекин отрича, но според американските експерти той има съвсем конкретна програма за световно господство, наречена „Стогодишният маратон“. Маратонът започвал с победата на Мао през 1949 г. и трябва да приключи някъде през 2049 г., когато Китай окончателно ще измести САЩ като световен хегемон на суша, по вода и в Космоса. Тогава елитът на стара Европа вече ще владее перфектно китайски и ще започне да забравя английския.

Ако съдим по досегашните тенденции, това изглежда неизбежно.

Планът на САЩ при Обама беше „меко задушаване“ –

изолация на Китай чрез тихоокеанския и трансатлантическия договор за свободна търговия. Но това бе нож с две остриета, защото ако САЩ направи общ пазар с целия свят без Китай, ще остане съвсем без национална промишленост. Всички заводи ще се изнесат там, където трудът е евтин. Затова Тръмп се отказа от „мекото задушаване“ и избра добрия стар протекционизъм, плюс лека промяна на регионалните конфликти, така че по-плътно да прекъсват пътищата на Китай към света. Например блокадата на Иран отрязва пътя на Китай към Близкия изток. Войната в Афганистан също издига стена. Индия и без това е в непримирим спор с Пекин, а конфликтите в Южнокитайско море създават лоши отношения с Индонезия, Филипините, Виетнам. Единственият проблем е сближаването на Пекин с Русия. Вероятно затова Тръмп така държи да се разбере с Путин, но старата външнополитическа върхушка не му позволява.

От своят страна, миналата година Китай обяви своята глобалната китайска инициативата „Един пояс – един път“. Става дума нещо като „Пътя на коприната“, но на стероиди. На първо време Китай смята да инвестира в „Пояса и пътя“ около 124 милиарда долара, но в по-далечно бъдеще се говори 1-2 и дори 8-10 трилиона. Става дума стотици пристанища, ж. п. линии, магистрали в целия свят. Никоя друга държава не може да си позволи подобни мащабни инвестиции, нито дори САЩ. И не защото САЩ нямат подобен потенциал, а защото американската държава няма такива права и възможности.

„Поясът и пътят“ не е само един, а поне 5-8 копринени пътища, които минават ту през Северния ледовит океан, ту през Казахстан и Русия, ту през Пакистан и Бангладеш, както и през десетки южни пристанища. Посоките им са във всички посоки. Единственото кътче, което не е застрашено от нов копринен път, май е Антарктида. Засега.

Засега обаче реално действа пътят през Казахстан, Русия и Полша до пристанището Дуисбург в Германия. Останалите са или още проекти, или са блокирани от другите големи глобални играчи и най-вече от САЩ. Затова Китай планира наведнъж много начинания с надеждата един по един да се отпушат.

България не бе поканена миналата година на форума в Пекин, където бе обявена миналата година инициативата „Един пояс – един път). За по-малките играчи имаме „субрегионални“ формати, като например 16+1, в който участват Китай говори наведнъж с Бългаpия, Албания, Босна и Херцоговина, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения.

Въпреки че уж сме разположени стратегически, засега китайските инвестиции в „Пояса и пътя“ не минават през България. Много

по-сериозен партньор е западната ни съседка, Сърбия.

Китай отпусна на Белград пари за нов мост над Дунава, нова електроцентрала и най-вече за новата скоростна железопътна линия, която ще свърже Белград с Будапеща и ще струва около 3 милиарда евро. Линията е дълга 350 километра и включва отделно трасе за товарните превози. Както е известно, китайската компания „Коско“ купи пристанището в Пирея и от там през Сърбия и Унгария смята да прокара новия „път на коприната“ към по-тлъстите части на Европа. Освен това, Китай ще финансира и магистрала до черногорския град Бар на стойност 600 милиона долара. Изобщо Пекин явно си има предпочитания към Белград още от времето, когато американските умни ракети удариха китайското посолство в сръбската столица.

Китайската любов към Сърбия е в пълна хармония с геостратегическата ориентация на Москва, която избра бившата Югославия за свой предпочитан партньор още преди 1989 година. Но това е отделна тема. Може да се каже, че сблъсъкът с Вашингтон насила вкара Москва в прегръдките на Пекин и те съвсем естествено вече съгласуват политиките си.

Като става дума за китайски инвестиции, засега България може да се похвали с новия логистичен център и павилион за електронна търговия със селскостопански продукти край Пловдив, който ще обслужва износа към Китай. Това засега е доста скромно начинание в сравнение с мащабите на „Пояса и пътя“, а ни не води до никакво развитие на технологиите.

Но това не трябва да ни отчайва, тъй като китайската стратегия е дългосрочна. Там се мисли не с десетилетия, а със столетия. От българската гледна точка мястото на Пътя на коприната е през Босфора и после през Пловдив и София, както може би е било някъде преди времената на Мохамед.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,