Никос Папас: Атина и София правят балкански дигитален хъб

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6943043 www.24chasa.bg
Никос Папас е роден на 16 юли 1976 г. в Атина. Завършва университета “Стратклайд” в Глазгоу. Работи в Шотландия като изследовател в един от университетските институти до 2008 г., когато Алексис Ципрас го кани да се завърне в Гърция и да стане част от екипа му. Става шеф на кабинета на премиера и държавен министър в първото правителство на Ципрас през 2015 г. Сега е министър на дигиталната политика, телекомуникациите и информацията на Гърция.

Решихме проблема с дълга, защото МВФ не участва, казва гръцкият министър на дигиталната политика, телекомуникациите и информацията

- Г-н министър, за какво е споразумението за дигитална политика, което подписахте в София?

- За трансграничен Балкански коридор за свързани и автоматизирани автомобили. Балканите могат да бъдат дигитален хъб за Европа. Вижте картата - след Балканите следва европейският пазар с 400 милиона души, отдолу е Северна Африка. Целият район има около 800 милиона жители, което е добра причина да работим с всички страни, за да стабилизираме ситуацията там, да създадем условия за общ просперитет и растеж. За Европа Балканите са жизненоважни за осигуряване на транспортни услуги, телекомуникации, енергийни и търговски връзки. А ако искаме да станем дигитален хъб, ни трябват сигурни комуникационни мрежи, 5G технологии, оптически кабели, специални антени, които позволяват движението на автоматизирани автомобили... Това е, което градим в момента. Имаме силната подкрепа на Европейската комисия и сме много отдадени на този проект.

- Какво следва?

- Всяка от страните поема ангажимент да изгради основата за тази бъдеща свързаност. Ние вече правим нашата мрежа, която ще бъде свързана с общата инфраструктура. България трябва да направи същото. Ние приключихме с пътната мрежа, следва само проста процедура - прокарване на оптическите кабели и антените за 5G свързаност.

- А кога трябва да приключи всичко?

- Възможно най-бързо. И не виждам никакви проблеми това да стане, особено след като имаме на наша страна Еврокомисията. Щастлив съм, защото този проект изхожда от нашата гръцка национална стратегия, която съвпада със стратегиите на съседите. Това е проект, който демонстрира по забележителен начин ролята ни в региона и Европа.

- Да поговорим за успешното излизане на Гърция от третата спасителна програма, след споразумението от 22 юни на министрите на финансите от страните от еврозоната.

- Това е много важно, защото затваряме една страница, отворена още през 2010 г. на изключително трудна ситуация, в която Гърция се намираше 8 г. След 2016 г. икономиката ни започна да се стабилизира, стъпихме на пътя на растежа. Имаме преизпълнение на заложените бюджетни цели, отбелязахме и първичен бюджетен излишък. През 2016-2017 г. имахме възможност да изплатим на нуждаещите се т.нар. социални дивиденти от този излишък. Наред с това напредваме с работата по редица големи проекти и реформи, но за да запазим устойчивото развитие, не бива да повтаряме грешки от миналото. А

една от големите

грешки бе, че не си

сътрудничихме достатъчно

със съседите.

Решаване на всички проблеми със съседите е част от нашата национална стратегия. Само така можем да постигнем целите си. А ако нашата цел е да станем хъб, няма как да го направим, ако имаме нерешени проблеми със съседите си от север и при положение че от другата страна имаме море и също така Турция.

- И в България говорим често за хъбове, но енергийни.

- Енергийните проекти също са жизненоважни. Както за България, така и за Гърция. Това повишава националния капацитет на двете страни и мисля, че можем да наречем успех и на двете правителства договорките, които имаме в този сектор. Гръцкият енергиен министър идва в България и това е допълнителен тласък на общия ни проект.

- Скоро предстои и срещата 16+1 между Китай и страните от Източна Европа, която също е важна за свързаността на Балканите.

- Китай е най-големият износител в света. Те имат нужда техните стоки да стигнат до Европа и Африка и ние можем да бъдем нужният им доверен партньор за това. В суров вариант или пък премодифицирана,

чрез нас китайската

продукция може

да стигне за ден-два

до всички възможни

точки в Европа и

Северна Афркика.

Така че имаме много работа по тази линия и огромни възможности за общ растеж в бъдеще.

- Да се върнем на мерките за опрощаване на гръцкия дълг...

- Това са не просто удовлетворителни мерки, те правят от Гърция страната в Европа, получила най-нисък процент (като процент от БВП), що се отнася до подпомагане на финансовите й нужди - някъде около 10%. Първоначалната цел беше да сме под 15%, сега сме на 10%, което прави дълга ни устойчив, което е добре не само за страната, но и за Европа. Особено с оглед на факта, че показахме икономически капацитет да се справим с проблемите и без МВФ.

- Преди години не казахте ли, че няма място за МВФ в Европа?

- Това, което казах през 2015 г., е, че трябва да намерим европейско решение и за това не ни трябва въобще МВФ. Казах също, че това

да поканиш МВФ

в Европа, не е

европейска позиция.

Имаме и други неразбирателства с нашите основни партньори, които обаче не криехме. МВФ бе част от гръцката програма, защото други страни искаха това, не ние. Доказа се, че тази програма, която МВФ отхвърляше, проработи. МВФ не можеше да направи правилно изчисленията. Това обаче беше добър урок - ние, европейците, седнахме заедно и в дух на доверие и солидарност намерихме решение на един европейски проблем, което създаде добър пример за бъдещето.

- След като решихте проблема, променихте ли мнението си за МВФ?

- Не! Мисля, че част от решението на проблема за гръцкия дълг се дължи на факта, че МВФ не участва много в него. По време на третата програма, по отношение на участието им имахме от тяхна страна ту “да”, ту “не”, за да решат окончателно два месеца преди края на програмата, че няма да я финансират.

- Какъв ще е според вас утрешният ден на Европа? Има ли опасност от разделение и нови вътрешни съюзи?

- Европа трябва да задълбочи политическия процес и да увеличи инструментите си за създаване на общи политики, да подобри бюджетите си, да намери механизми относно бюджетните излишъци... Ако не направим това, ще станем свидетели на явления, които заплашват самия съюз. Като възхода на крайнодесните и фашистки движения, което е достатъчно притеснително. Трябва да се отървем от идеята, че всяка страна в Европа трябва да се грижи само за собствения си двор. Това не е европейски подход, иначе нямаше да имаме нужда въобще от ЕС. Ако по въпроси като миграцията, икономиката и т.н. всеки трябва да се оправя сам за себе си, тогава защо ни е да сме присъединени към съюз. Всеки ще си седи там, където е, на собствения си вътрешен пазар, ще си се оправя сам с мигрантите и другите проблеми, ще се надпреварваме едни с други, очаквайки Трета световна война.

Трябва ни по-задълбочено възприятие за нов, прогресивен федерализъм. Това мисля, че е отговорът за бъдещето. Какви други отговори можем да търсим за Европа? Иначе можем да получим само проблеми - крайнодясното е налице и много консервативни партии са ангажирани с такова решение,

нова вълна на

национализъм,

протекционизъм...

Решението на всичко

това е прогресивен

федерализъм.

Всъщност вие разговаряте с оптимистично настроен човек. Аз бях оптимист дори през юли 2015 г.

- А оптимист ли сте за споразумението между Атина и Скопие?

- Да, мисля, че това е много добър момент в дипломатическата история на двете страни и е страхотна възможност за Балканите като цяло. Този проблем би трябвало да бъде решен много отдавна. За съжаление, в Скопие имаше ръководство, което поставяше под въпрос нашата антична история, което не беше никак продуктивно. Имаше голяма промяна във външната политика на нашата съседка, както и много смела стъпка от наша страна и интензивни усилия, които доведоха до споразумение, което наистина може да промени начина, по който хората в района възприемат себе си и отношенията помежду си.

- Не мислите ли, че България е подозрително спокойна и мълчалива по отношение на въпроса с името?

- Беше много положителен факт, че

българското правителство

приветства споразумението

със Скопие и това

е силен знак,

че можем да продължим напред. Не сме подозрителни, оптимисти сме.

- Ние, българите, имахме проблеми и спорове със Скопие за езика и смятаме, че ги решихме. Сега вие решихте проблема с името, да се надяваме. Това ли е краят на тази история?

- Това не е краят на историята, а началото на съвсем нова, хубава история. Ако седнем и помислим, ще видим колко голямо поле за сътрудничество има, което може да доведе до по-добър живот за хората. А нали за това се борим. Нека не се връщаме към проблемите от миналото.

- Сигурно след много години ще се смеем на това колко глупави сме били да спорим за такива неща.

- Надявам се много по-скоро да си дадем сметка за това. Вече загубихме твърде много време. Колапсът на Източния блок бе най-големият исторически шанс за държавите на Балканите да изградят сътрудничество помежду си и заедно да се наложат на международната сцена като група страни с определени цели и задачи. Сега вече го правим, но нека не пропиляваме отново шанса си.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,