Емил Караниколов: Летището в Доброславци може да е хъб за азиатски стоки

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6947292 www.24chasa.bg
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ

 

Чакаме 500 български и над 200 китайски представители

на бизнеса на форума “16 плюс 1”, казва министърът на икономиката

Още акценти

Идеята е да привлечем в нашите индустриални

зони китайски инвеститори

Очертават се сертифицирани инвестиции за над 1 млрд. лв.

Търговията на дребно в страната ни през месец май 2018 г. се е увеличила

с 6,2%

- Г-н Караниколов, какво се очаква от срещата на върха във формата “16 плюс 1” (Китай и страните от Централна и Източна Европа)?

- Форумът е в 2 дни. В петък, пред двамата премиери - на България и Китай, ще бъдат подписани важни документи, които целят да задълбочат търговските връзки и икономическото сътрудничество между двете страни. Освен това ще подпишем и меморандум за сътрудничество с китайската страна, чрез който например да подпомогнем изкупуването на български тютюн.

- Какво цели меморандумът за тютюна?

- Насочили сме усилията си така, че да може българският тютюн да стъпи на китайския пазар. “Чайна табако” е един от най-големите производители на тютюни и тютюневи изделия, като държи около 42% от общата световна търговия. Знам, че за миналата година са имали 132 млрд. долара оборот. Целта ни е българският тютюн, който за мен е изключително качествен, да може да се купува от китайската компания.

- Оказва се, че май няма нужда да закриваме производството на тютюн?

- Ще направим всичко възможно да подпомогнем сектора и най-вече хората, които се занимават с тютюнопроизводство. Подготвили сме още един меморандум за разбирателство - между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Китайския съвет за насърчаване на международната търговия. Целта е да имаме по-добра координация, защото след няколко месеца за първи път в Шанхай ще се състои изложение само на стоки, които се внасят в Китай.

- България ще участва ли?

- Да, ще участваме, имаме покана. Това споразумение ще спомогне за по-добрата комуникация между двете институции, насочена към малкия и средния бизнес.

По време на форума ще се подпише и меморандум за разбирателство между Националната компания “Индустриални зони” и Китайския център за развитие на информационната индустрия към министерството на индустрията и информационните технологии. В тази институция е и тяхната агенция за външни инвестиции. Идеята е да привлечем в нашите индустриални зони китайски инвеститори.

- А ще дойдат ли?

- Ще дойдат. В края на юли очакваме бизнес делегация на високо равнище. Искат да разгледат индустриалната зона в Божурище и летище Доброславци. Обсъждали сме на високо ниво да се възроди летището в Доброславци, това са 3000 дка земя, има и съответната инфраструктура.

- Какво може да стане в Доброславци?

- Голям международен логистичен център за азиатски стоки, азиатски хъб. Вече бяха направени първоначални огледи от китайска страна, сега очакваме развитие с това посещение на високо ниво. Китайците разполагат с достатъчен финансов ресурс - 300 млн. долара за външни инвестиции. Лично според мен най-добрият вариант е държавата да го изгради и да го даде на оператор. За нас е важно китайските самолети да кацат тук, защото, дори да транспортират китайски стоки за Европа, няма да се върнат празни, нали?

- В събота на форума какво ще се случи?

- Най-важното в събота е, че българският бизнес ще има възможността “очи в очи” да се срещне с евентуалните си бъдещи партньори от китайска страна. Ще се проведат множество двустранни срещи, ще се подпишат споразумения, договори. Ще дам пример: една китайска фирма - Cenntro Automotive, която е световен лидер в производството на електротранспортери, ще прави завод за асемблиране, който ще влезе в експлоатация през четвъртото тримесечие на тази година. Инвестицията е за 10 млн. евро и работните места са 200 като начало.

Капацитетът ѝ надхвърля 150 000 транспортери, очаква се до края на 2019 г. да достигне 300 000. В събота ще има много проекти и споразумения. Ще има и други проекти за автомобили, включително и за автобуси. Това, което ще ви кажа, е, че българските представители на бизнеса, които са се записали за участие, са 500, а китайските са над 200.

- Често напоследък се говори, че уж китайците идват, а ги няма у нас. Защо?

- Всяко начало е трудно, трябва търпение, цял свят търси китайската страна за партньор. С този форум “16 плюс 1” даваме ясен сигнал, че с България може да се работи.

- За 9-10 години някакви 160 млн. евро са китайските инвестиции. Не е ли малко?

- Разбира се, че е малко. Сега обаче се надявам нещата да потръгнат. От китайска страна категорично ни увериха, че държат на България като партньор. Бях на официално посещение в Китай преди месец, впечатлен съм от икономическите им резултати.

- Какво свършихте, като бяхте в Китай?

- Основната ми задача беше да се договорят окончателно въпросите около предстоящия форум.

- Приели са ви двама министри.

- Да, бях единственият министър, който бе приет от всички колеги, които участваха в Третата министерска конференция за насърчаване на търговско-икономическото сътрудничество между Китай и държавите от Централна и Източна Европа в град Нинбо.

- Прави впечатление, че Китай стъпва на Балканите, но някак извън нас. В Сърбия кредитира инфраструктурни проекти, в Хърватия кредитира.

- И при нас също има възможности за сътрудничеството в тези области, но за това колегите ще кажат. С министъра на туризма Николина Ангелкова обсъждаме да изпратим в Пекин туристически аташе. 100 млн. туристи миналата година са излезли от Китай. Не всички са дошли в Европа, но с пакета, който сега договорихме - да се посещава за няколко дни една държава, а след това друга, мисля, че има сериозен интерес. Затова трябва да изпратим туристическо аташе, защото китайните не познават България. От 18 000 души, посетили държавата ни, мисля, че 2000 са били за туризъм. Хърватия има 35% ръст на китайски туристи.

- А как е търговският стокообмен с Китай?

- Близо 2 млрд. долара. Българският износ за Китай през последните 10 години се увеличи седем пъти и Китай се превърна в наш втори по големина експортен партньор сред страните извън ЕС.

- Какво ще продават българските фирми на китайците?

- Имат голям интерес към розовото масло. Има възможност за разширяване на българския износ за Китай и по-конкретно на продукти, с които нашата страна е известна в Азия. Пример за това са селскостопанските и хранителните продукти, етеричните масла и козметичните продукти от тях, вино и минерална вода.

По отношение на инвестициите приветстваме китайските компании, които са заинтересовани да навлязат на пазара на ЕС, да установят в България свои производствени бази и развойни центрове. Достъпът до финансиране е от съществено значение за осъществяването на успешни бизнес проекти. В тази връзка е важно сътрудничеството на Българската банка за развитие (ББР) с китайски финансови институции, като през 2017 г. ББР и Китайската банка за развитие са сключили кредитно споразумение за подкрепа на съвместни инвестиционни проекти на стойност 80 млн. евро. През миналата година ББР е договорила 50 млн. евро от “Ексим” - банката на Китай за финансиране на българския бизнес, и също така води преговори за осигуряване на финансов ресурс с Индустриалната и търговска банка на Китай след първото кредитно споразумение, сключено през 2016 г.

С цел промоция на българските продукти на китайския пазар Министерството на икономиката подготвя представителна бизнес делегация за участие в Първия китайски международен панаир за вносни стоки, който ще се проведе през ноември в Шанхай.

- Какво става в икономическите зони? Докъде стигнаха нещата в Стара Загора например?

- В Стара Загора сега общинският съвет ще направи искане с колко ще участва държавата, за да започне изграждането на инфраструктурата на индустриалната зона. Имаме вече няколко кандидати, които са ходили, едните са европейци. Надявам се в Стара Загора съвсем скоро да започне. И във Враца има вече интерес към индустриалната зона, намерихме инвеститор, харесал е вече терени.

- Какви са данните за икономиката ни?

- През първото тримесечие на годишна база данните показват нарастване на равнището на БВП в България - с 3,6%, при 2,4% за ЕС. Бруто образуването на основен капитал нараства със 7 на сто, като за този период бруто капиталообразуването е на стойност 4,4 млрд. лв. През май 2018 г. бизнес климатът в страната продължава да се подобрява, общият показател се повишава с 2,1 пункта спрямо април и достига нов дългосрочен максимум (33,1%) от 2009 г. насам. Безработицата в България през май падна на 5%. Хубаво е, че подписахме междуправителствените договори за внос на кадри, което е краткосрочно решавате на проблема. Най-важно е дуалното обучение и преквалификация. Там, където са индустриалните зони, ще правим и центрове за преквалификация.

Данните от Евростат показват, че България е на четвърто място в ЕС по ръст на търговията на дребно. Обемът на търговията на дребно в страната ни през месец май 2018 г. се е увеличил с 6,2% в сравнение със същия период през 2017 г.

- Ще приключи ли с спадът в инвестициите?

- Очаква се ръст от 2,7% на чуждестранните инвестиции. По-оптимистични са прогнозите за ръста на трайните и устойчивите инвестиции, а не само на финансовите потоци - 10,1% през 2018 г. и 6,6% през следващата година. Това дава повод за умерен оптимизъм за развитието на търговските и инвестиционните взаимоотношения с чужбина. От началото на 2018 г. само по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени 10 сертификата. Общо предвидените инвестиции възлизат на над 600 млн. лв. и се очаква разкриване на над 1000 работни места. Шест от проектите се във високотехнологични производства и услуги.

В процес на сертифициране са още над 20 проекта за близо 400 млн. лв., които се очаква да разкрият още 2000 работни места. Така че се очертават над 1 млрд. лв. вложения.

- Какви са основните отрасли, в които се правят инвестиции през тази година? Какъв актуален интерес за нови инвестиции има от конкретни държави?

- Има тенденция на повишаване на инвеститорския интерес особено в производството. Само за последния месец бяхме свидетели на нова инвестиция за над 36 млн. лв. в индустриална зона “Божурище”. Производственото предприятие, което отвори врати, е на компанията “Мултивак” - лидер в опаковъчните решения.

Лидepът в пpoизвoдcтвoтo нa климaтични cиcтeми “Бер Хела Термоконтрол” (ВНТС), кoйтo e дocтaвчик зa вoдeщи aвтoмoбилни пpoизвoдитeли, също пoтвъpди, чe плaниpa дa paзшиpи зaвoдa cи в икoнoмичecкa зoнa “Coфия - Бoжypищe”. Германската компания “Леони”, пак в автомобилната индустрия, ще инвестира в региона на Плевен 60 млн. лева в ново производствено предприятие, което ще разкрие над 2000 нови работни места. Направихме първа копка на още едно предприятие, свързано с автомобилната индустрия - “Фарба” - Турция, а эинвестицията е за 80 млн. лева.

- Каква е прогнозата за българския износ през 2018 г.? В кои страни е най-голям?

- Очакванията за ръста на износа през 2018 и 2019 г. са за близо 5%. През периода януари - април 2018 г. за трети страни и ЕС са изнесени стоки за 16,633 млрд. лв. и в сравнение със същия период на предходната година износът се увеличава с 3,5% Сред държавите от ЕС основните ни търговски партньори са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Белгия и Франция, които формират 2/3 от износа. Германия запазва водещата си позиция с ръст от 11,7% за миналата година.

Основни търговски партньори на България от групата на т.нар. трети страни са Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия, Македония и Египет, на които се падат над 50% от износа ни. Преизчислен в левове за шестте водещи държави от тази група, той отчита ръст през 2017 г. Турция остава основният ни търговски партньор извън ЕС с отчетен ръст от 10% при износа. 

cv

Роден на 3 юни 1980 г. в София

Магистър по право от УНСС с допълнителна квалификация в областта “Финансов мениджмънт”

От 2004 до 2010 г. е юрисконсулт в дирекция “Правно и нормативно обслужване” в Столична община

 От 12.01.2010 до 27.05.2010 г. е шеф на административна дирекция в Областна администрация - София

 От 2010 до 2017 г. е изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол

 Министър на икономиката от 4 май 2017 г.

 Владее английски език

 Семеен, с две деца

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,