Аня Пенчева: На 20 години исках да съм лекар. Сега съм щастлива, че лекувам хората с изкуство

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6948845 www.24chasa.bg

Най-голямата заблуда за брака ни със Сашо Диков е свързана с клишетата за всеки от нас. А Ивайло и днес ми е мнооого отдаден, казва актрисата

Аня Пенчева и Ненчо Илчев в пиесата"Тя, той и още двама-трима"

- Аня, кое е най-новото творческо предизвикателство на сцената пред теб сега?

- След като в 3 поредни проекта играя актриса - “Аз плащам”, “Лунатици” и филма на Николай Волев “Извън пътя” - сега изигравам легендата за актрисите, че са обградени от много мъже и имат много бракове.

С Юлиан Вергов в постановката "Крадецът на праскови"

Ние преработихме и прекръстихме пиесата “Вечеря с приятели” на “Тя, той и още двама-трима”. “Той” са ТЕ: Тончо Токмакчиев, Сашко Кадиев, Кирил Ефремов, Ненчо Илчев и Тихомир Благоев. Легендата забърка Кирил Кирилов, а Богдан Петканин я постави на сцената.

Със Стефан Данаилов в пиесата "Жените на Джейк"

- Как се чувстваш сама сред толкова мъже в този спектакъл?

- Комфортно, на правилното място. Там ми е мястото. При това те са млади, красиви, талантливи. Чувствам се спокойна с Тончо, Сашко, Кирил, Ненчо, Тихомир, Богдан и Кирил и ето ви “Великолепната седморка”. На 16 юли играем във Фестивалния комплекс във Варна.

- Имах една много красива и секси състудентка. Преди години тя ми призна, че цял живот е искала да си говори с мъжете за кино, театър, музика, книги, както и за обикновени нормални житейски неща, но винаги веднага усещала как всички те я разсъбличали с поглед. И това я потискало. При тебе как беше?

- С мен никой не е искал да си говори за кино и театър. Не мога да кажа същото за разсъбличането с поглед. А и след впечатляващ филм или постановка обикновено мълча.

- Едно птиче ми прошепна, че напоследък опитваш и в едно друго изкуство. Вярно ли е това, или птичето ми е пробутало фалшива новина?

- Едно коте ми съсна, че

на подобни въпроси

не бива да отговарям

- Има ли нещо интересно от любовта и брака ти със Сашо Диков, което още никога не си казвала? Сега е моментът да го споделиш с читателите на “24 часа”.

- Най-голямата заблуда около брака ни със Сашо е свързана с клишетата за всеки един от нас. Разбира се, че каквото и да кажа, публиката няма как да знае какъв е той в личния си живот.

Както Сашо обича да казва, че аз съм обратното на всичко, което етикетите за мен внушават, и самият той извън работата е всичко, което Стажантът не е - тих, кротък, спокоен, грижовен, щадящ, деликатен, веселяк.

- През 1987 г. постъпваш в Народния театър. Как се чувстваше сред толкова артистични колоси? Кой те респектираше най-много?

- Усещането, което ми е останало от срещите със Славка Славова, Таня Масалитинова и Маргарита Дупаринова е желанието им да ми помогнат и да се чувствам добре. От тях ми остана заветът да приобщавам младите актьори - а приемствеността в театъра е най-важна. Всеки нов да усеща закрила и помощ. Клише е, но най-важното за един млад актьор е да се чувства поощряван.

- Ти някога ще напишеш ли мемоари?

- Пиша ги, но не мисля, че са мемоари. Нали не мислиш, че живот като моя може да мине без мемоари?

- Преди години бях главен редактор на списанието за любовта “Свети Валентин” и на корицата още на първия брой бяхте ти и Ивайло. Той си призна за съдбоносната ви среща в Народния театър и влюбването му в тебе: “Тогава само надникнах в очите й. Изведнъж видях, че бяха адски различни от очите на всички жени, които някога съм познавал...” А теб с какво те покори Ивайло?

- С постоянство и готовност да отдаде цялото си време на мен. В онези години телевизията и кариерата искаха Сашо при тях, а аз го исках при мен. И до днес Ивайло е отдаден и тоооолкова търпелив към мен, децата и цялото семейство, че...

- В киното дебютираш като швейцарката Розмари в “Тайфуни с нежни имена” по сценарий на Богомил Райнов. Как си партнираше с Коста Цонев, за когото е известно, че беше голям ценител на женската хубост?

- В киното дебютирам с “Адаптация”. (“Адаптация” е телевизионен сериал - бел. авт.) Колкото до Коста Цонев - “Тайфуни с нежни имена” е четвъртият ми филм. След това се срещнахме и в “Жребият” - той играеше Атанас Буров, който беше влюбен в мен. Аз играех актриса от един локал. Да, той е ценител на човешката красота.

Като изключим шамара,

който ми отвъртя

при първата целувка,

останалото беше безболезнено. Снимките бяха безболезнени.

- Изживяваш голяма драма при голите снимки в “Аспарух”. Защо? Как Людмил Стайков те убеди да го направиш?

- Останахме само с Людмил в шатрата и той ми каза: “Прави бяха моите асистент-режисьорки, които не искаха да се снимаш във филма”. Едната от тях беше Илка Вълчева. “И ми казваха, че е по-добре да взема една манекенка”. Като го чух, се разплаках и се съблякох. Това беше. Спомнете си, че “Хан Аспарух” излезе през 1981г., а това беше време на скрупули, теми табу и ограничения.

- Доволна ли си от филмовата си кариера?

- Да, защото съм късметлийка. Снимах в първата мащабна българска продукция “Хан Аспарух”, в първата холивудска у нас - Deathstalker, в първия 80-сериен телевизионен филм - “Хотел България”. Първите неща винаги се помнят.

- Коя е мечтаната ти роля на сцената?

- Всичко, което искам да играя, го играя. Не ми се налага да мечтая.

- А в киното какво ти се играе?

- Нещо между “Свекървище”, “Наистина любов”, “Нотинг Хил” и “Хубава жена”:). Не в този ред, но със същите партньори и сюжетни линии.

- Филмът на Николай Волев “Извън пътя” задоволи ли те творчески?

- Проектът ме срещна с партньори, с които се чувствах свободна и спокойна и с режисьор с респектираща творческа биография.

Срещата ми с Деян Донков отново ме накара да си спомня за другите две роли, които съм играла с него - отново бяхме влюбени - да си спомня за Зануси, който направи “Недостъпната” в Народния театър. Динката е партньор мечта. С него човек се чувства свободен и спокен.

Но, ако трябва да отговоря буквално, единствено успехите на децата ми могат да ме задоволят творчески и житейски.

- Как преживяваш мотоциклетните състезания на сина си Ангел?

- С хапчета и операции.

- Децата ти как реагират на интервютата и признанията ти в тях?

- Нали не си мислиш, че имам тайни от децата ми? Та те са първите, на които споделям всеки мои проект, план, признание или тайна (е, освен ако не е от онези, които не са за споделяне.)

Децата ми отлично знаят, че майка им не е нито счетоводителка, която се прибира в 17,30 часа от работа, нито държавен служител, който почива в събота и неделя, нито монахиня (за хубаво или лошо).

Професията е такава - пълна с изкушения, и след 40 години в бизнеса мога да кажа, че съм видяла всичко. Но по-ценното е, че съм го разказала на Ачи и Пипи, за да го знаят от мен.

Не съм от онези жени, които се възмущават от “онези жени, които правят това или онова”. Аз съм от жените, които живеят пълноценно и в любовта си, и в работата си, и в активните, и в пасивните си периоди, и в приятелствата, и в шоколадите си.

- Как се готвиш за ролите си в театъра? Имаш ли си някакви свои иширети, с които примерно преодоляваш сценичната треска?

- Този отговор също струва скъпо. Обещавам да се обърна първо към тебе, когато ми се прииска да предам опита си и да давам уроци. Но да не забравяме, че работата с режисьора за всеки актьор е ключова.

- Камерата обича ли те?

- Когато си на 20, 30, та

дори и на 40, и си хубава

жена, камерата те обича, независимо дали го осъзнаваш, или не. С промяната в лицето идва необходимостта да приемеш промени.

Късметлийка съм, че когато те настъпиха при мен, аз имах друго освен външния ми вид, което да ми дава самочувствие, сигурност, хармония и най-вече спокойствие.

- А ти притесняваш ли се от камерата?

- Никога не съм се притеснявала от камерата, защото винаги съм приемала себе си такава, каквато съм.

Имало ли е периоди, в които ми се е искало да изглеждам по-руса, по-слаба или по-ниска (ръстът ми през годините ми е създавал проблем) - да, имало е такива моменти.

Но аз съм снимала твърде дълго и твърде много, за да съм достатъчно мъдра да осъзная една проста истина - камерата улавя всичко, независимо дали ни се иска, или не. Така че по-добре не се притеснявай - така поне ще изглеждаш по-естествен.

- Кое в личен план е твоето “време разделно”?

- Раздялата ми с близки хора и илюзии.

- А кое е най-голямото признание, което си получила през живота си?

- Гордостта в очите на родителите ми и оценката на публиката. Когато бях на 20 години, исках да ставам лекар, но и сега понякога усещането е, сякаш лекувам - като помагаме на публиката да забрави за тревогите си поне за час-два.

- Наскоро един вестник написа в заглавие: “Аня Пенчева: Лягам под ножа!”. Ставаше дума за операция за отстраняване на възли от щитовидната жлеза. Можем ли да успокоим многобройните ти почитатели, че няма нищо страшно?

- Това не са мои думи. Тук говорим за журналистическо безхаберие, защото написаното е нонсенс. Ако поредното заглавие се ровеше в личния ми живот, фабрикувайки поредната лъжа, никога нямаше да го удостоя с внимание. Тук обаче говорим за здраве.

Съгласих се да говоря открито за моето здраве и възможностите, които един апарат предлага. Основното в този апарат, който е внесен в клиника “City Clinic Св. Георги” в Монтана, е, че е еколазер. Това е първата и единствена технология за лазерно лечение под ултразвуков контрол в реално време на доброкачествени и злокачествени заболявания с различна локализация.

Термотерапията с тази технология продължава 20-30 минути без обща анастезия, не предизвиква козметични дефекти, нито оставя белези.

С този апарат са излекувани хиляди пациенти с проблеми в щитовидна жлеза, черен дроб, простата и други, и той е единствен в Югоизточна Европа. Както виждате, добре съм си научила урока и няма как да кажа, че “лягам под ножа”....

 

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,