До 5 години емигрирането от България ще спре

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6952674 www.24chasa.bg
Сергей Цветарски

Дъното по раждаемост беше през 1997 г., оттогава върви нагоре,  казва председателят на НСИ Сергей Цветарски

 

- Господин Цветарски, как НСИ стигна до заключението, че към края на тази година българите ще паднат под 7 милиона? Това математически моделирана прогноза ли е и има ли вероятност да се случи наистина?

- Прогнозирането е доста сложно нещо, това е венецът на работата на всеки статистик. Изисква голям опит, и то аналитичен, както и предвиждане на множество фактори.

Върху броя на населението влияят много неща и само част от тях са чисто демографски събития: раждане, смърт. Всичи се фокусират върху тях. Но в България има сравнително висока раждаемост или поне не е ниска.

Все по-голяма роля играе

миграцията,

която е много

динамична

Раждаемостта и смъртността на населението са относително константни фактори, които се променят много малко във времето.

- Как хваща НСИ данните за вътрешната и външната миграция на населението?

- Данните за вътрешната миграция се публикуват на сайта на НСИ по области и дори по общини. Те се взимат от системата ЕСГРАОН и МВР. Вътрешната миграция е много важно нещо, защото, без да я знаем, ние не можем да разпределим населението по региони. Хората се движат. Навремето статистиката бе спокойно нещо, защото външната миграция беше нула, а хората в страната живееха относително немобилно.

Сега имаме завръщащи се българи, заселващи се в България чужденци и, разбира се – напускащи България българи.

- Според последния годишник на НСИ завръщащите се в България българи бяха около 25 хил. за една година, а напускащите я – около 35 хил. Има ли според вас шансове тези 10 хил. българи, за които излиза, че напускат България, да намалеят още повече?

- Това е т.нар. нетна миграция. През последните години тя непрекъснато намалява, което е добре. Приближаваме се към нулирането на този баланс.

Въпрос на хипотези е, но ако говоря като експерт, а не като председател на НСИ – очаква се в близките години този баланс да стане положителен. Т.е.

колкото човека

напускат

България,

толкова и да се

връщат

Но зависи от мерките и политиките, които предприемаме тук в страната.

- След колко години очаквате да стане това?

- Съвсем наскоро се занимавах с този въпрос и смятам, че това може да се случи още в близките 5 години. Но подчертавам – това зависи от привлекателността на България като място за живеене и от устойчивостта на тази привлекателност. Тези процеси се управляват значително по-лесно, отколкото раждаемостта. И са изцяло в ръцете на хората, които създават тази среда.

- Защо раждаемостта и смъртността да не могат да бъдат управлявани? И защо за последните 30 години по-ниска раждаемост е имало само в средата на 90-те?

- Просто това са неща, свързани с конкретната личност на човека. Едни хора са се посветили на потреблението на благата и радостта на живота, други взимат по-лесно трудното решение да станат родители.

Правили сме изследвания, за да установим какъв е според българина

идеалният брой

деца в едно

семейство

- числото се 2,3. Това е прекрасно, но колко от тези хора реализират тази мечта?

По-ниска от сегашната раждаемост в България имаше през 1997 г. Това беше дъното на кризата и хората реагираха с временно отлагане на тези лични планове. След 2000 г. раждаемостта започна да се повишава и от 1,2 промила през 1997 г. сега вече е 1,6 промила.

- А според вас може ли да се направи нещо срещу влошаващата се възрастова структура на населението? Делът на хората над 65 години непрекъснато се увеличава за сметка на младите.

- Ще продължи да се увеличава делът на възрастните главно по две причини. Едната е ниската раждаемост след Втората световна война не само у нас, а в цяла Европа. Вие сте чували за бейби бума след войната, но това е траело само няколко години, твърде кратко. Сега хората, родени тогава, са към 70-годишни. След тяхното поколение идва едно спадане на раждаемостта, което продължава до ден днешен.

Вторият фактор е миграцията. Да работи и живее в друга държава, отива човек в активна възраст - между 20 и 40 години. Излизането на такива хора от държавата отваря дупка във възрастовата структура на населението. Ако този процес продължава твърде дълго, се създават проблеми.

В страните от стара Европа решават този въпрос

с внос на

имигранти,

иначе раждаемостта там е още по-ниска и от българската.

Третият фактор е смъртността, но той не е чак толкова съществен. Средната продължителеност на живота непрекъснато се увеличава. Преди десетилетия хората са умирали средно на 65 години, сега умират на над 70 години, а в страните от Западна Европа дори малко над 80 години. Това също увеличава дела на най-възрастните хора.

- Колко според вас ще струва следващото преброяване на населението, което трябва да е през 2021 г., и кога точно ще се проведе то?

- Не са правени все още калкулации, но за ориентир мога да посоча, че преброяването от 2011 г. струваше 27,5 млн. лв. - по-евтино от едни избори.

Преброяванията на населението и жилищния фонд се правят по европейски регламент на всеки 10 години и стойността им зависи от много фактори - дали ще възприемем преброяване с преброители, които в най-добрия случай ще са поне към 40 хил. човека, или ще минем към изцяло електронно преброяване. Или ще приемем да е смесено, както беше през 2011 г. Припомням ви, че тогава

42% от българите

предпочетоха да

попълнят

анкетните карти

през интернет,

а през 2011 г. само 45% от домакинствата у нас имаха достъп до интернет. Сега имат 68%. Електронното преброяване ще излезе значително по-евтино. Но ние не искаме да предрешаваме нещата - започваме обществени консултации за текстовете на закона за преброяването, защото всяко преброяване се прави с отделен закон.

- Кога точно предлагате да се прави?

- Имаме три различни предложения: януари-февруари 2021 г., май или ноември. Причината е, че тогава ще има парламентарни и президентски избори и трябва да се вмъкнем във времето между тях.

- Ще има ли въпроси за етническа принадлежност, вероизповедание и майчин език?

- Това също не можем да предрешаваме, въпреки че тази информация е ценна за нас. Най-малкото в Закона за вероизповеданията е посочено, че определени въпроси се решават според данните от последното преброяване на населението. Но на такива въпроси се отговаря само доброволно.

- Новият европейски регламент за личните данни няма ли да позволи на някои хора да откажат да дадат данни за себе си?

- Няма да ни попречи - статистиката е една от дерогациите на този регламент, така че никой не може да откаже да попълни анкетите с такъв мотив.

- В графата за пол колко възможности за отговор ще има?

- Според мен трябва да е с два възможни отговора, но това също ще бъде предмет на обществено обсъждане. Законопроектът ни трябва да е готов през октомври 2018 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вместо да режат заплати, депутатите да даряват

    Цели 543 лева - с толкова да се намалят заплатите на депутатите. Идеята е на лидера на БСП Корнелия Нинова, а аргументите ѝ - че е “неморално, несправедливо и сбъркано да си увеличаваме заплатите в момент, когато хората протестират срещу ниските си доходи”.  Дотук добре, но веднага идва противоречието.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,