Нужен е по-строг контрол на проверяващите в системата на здравеопазването
Да се засили и оптимизира контролът не само на болниците, но и на проверяващите ги хора, пациентите да имат повече самоинициатива по отношение на профилактиката и самоучастие в доплащането за лечението им, управляващите да се обединят и да следват една линия, ако искат да се възстанови загубеният медицински персонал в системата на здравеопазването.
Тези основни мерки за справяне с част от проблемите в здравната система очерта д-р Мирослав Ненков, анестезиолог във ВМА и бивш зам. здравен министър.
Не сме наясно за какво отиват здравните осигуровки, посочиха на първо място нашите читатели.
“Всеки човек, ако е достатъчно активен, може да разбере какво точно включва като обем на здравеопазване това, за което си плаща. Информация има на сайта на здравната каса, вписана е и в Закона за здравното осигуряване. Винаги има от какво да се оплачем, както и да поискаме още не само в системата на здравеопазване, но трябва да се съобразяваме с някои реалности”, категоричен е д-р Ненков.
Според него и в провинцията, и в големите градове достъпността до здравеопазване е много по-добра, отколкото във Великобритания, например, където пациентите могат да чакат и 3 седмици за гинеколог.
“За парите, които всеки един от нас отделя, получаваме съвсем прилично здравеопазване. Повече харчим за цигари например, отколкото за здравеопазване, но не се оплакваме от качеството на цигарите”, допълни д-р Ненков.
Контролът на харчовете на болниците е другият проблем, който вълнува пациентите.
“Факт е, че част от парите за здравеопазване не отиват за това, а изтичат по други канали, но затова има хора, които да ги спрат”, казва д-р Ненков. Липсата на адекватен контрол през годините обаче е довел до проблемите на болниците, които се открояват напоследък - фалити, недостиг на средства, персонал и т.н. Според анестезиолога, контролът не само трябва да се засили, но и да се оптимизира по западен образец - всеки един контрольор,
който би
взел
подкуп,
да рискува
пенсията,
добрата си заплата и доброто обществено положение. Тук, ако контрольорът вземе 20 лв. от проверявания, нищо не се случва. Неглижиращото отношение към контролиращите органи води до проблеми, казва д-р Мирослав Ненков.
Доплащането за лечение също се открои като проблем сред читателите. Съучастие на пациентите в заплащането на лечението им трябва да има, казва още д-р Ненков.
“Този дефект, който нанесе мракобесният комунистически режим, е, че направи хората да смятат, че лекарите или здравната система им е длъжна, което не е така. Ние като данъкоплатци плащаме малко за здравеопазване. Когато дойде време да ползваме тези си права, ползваме толкова, колкото сме платили. Няма как да очакваш с парите, които си внасял,
да бъдеш
излекуван
като в
Германия Най-ценното притежание на всеки от нас е здравето ни, а ние сме готови да инвестираме най-малко в него”, казва анестезиологът.
Има го обаче и другия проблем. Една голяма част от средствата ги открадват недобросъвестни хора, не са малко и хората, които не внасят здравни осигуровки, и на трето място - държавата също не изплаща своите задължения към здравната каса. Така се появява обективен недостиг на пари в системата на здравеопазване.
“За парите, които влизат в системата обаче, не получаваме лошо здравеопазване”, казва д-р Ненков.
Недостига на лекари и медицински сестри отбелязват пациентите като проблем години наред.
“В загубата на висш и среден медицински персонал вече е изгубено толкова много, че
ще трябват
години да бъде
компенсирано
това
Има хора в нашата страна, които могат да направят дългогодишен план за възстановяване на загубения персонал, но това може да бъде постигнато, само ако сегашното и всяко следващо правителство следват една линия, което не е възможно”, категоричен е бившият зам. здравен министър.
По отношение на профилактиката пък, където 8 на сто от пациентите виждат проблем, хората трябва да знаят, че това е въпрос на двустранна култура - на медицинския персонал и на пациентите, обръща внимание д-р Ненков.
“За контрола на заболяването си отговаря всеки сам. Не може пациентите да бъдат задължавани. Дори и да го направим, ако например извикаме всички диабетици да се прегледат от 2-о до 10-о число на месеца, тогава хората пак ще бъдат недоволни, защото няма да е удобно времето за тях например”, обяснява още анестезиологът.