Ерик Льобедел: Има леки, високомерни и солидни председателства. Вашето беше солидно

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6957975 www.24chasa.bg
СНИМКА: Пиер Петров

Франция ви подкрепя напълно за еврото, защото сте изпълнили всички критерии, казва френският посланик в София

- Ваше Превъзходителство, българското председателство на ЕС приключи наскоро. С какво България допринесе за общите европейски дела?

- Има три типа председателства на Съвета на ЕС – леки, високомерни и солидни. Очевидно българското председателство беше солидно. Това бе признато единодушно от всички европейски страни и от Франция в частност. Председателството беше успех. Защото избрахте да следвате едновременно реалистичен, прагматичен и конкретен подход. Така че резултатите ще имат значение и в бъдеще.

Председателството на България беше маркирано от два акцента, две основни теми. Единият беше стабилността в Западните Балкани и срещата на върха в София през май.

И другият, който може би мина малко по-незабележимо за широката публика, но който е много важен, е цифровизацията. Тук също имаше конкретни инициативи и конкретен напредък, като трябва да бъде отбелязан и приносът на българската еврокомисарка Мария Габриел. Бяха отворени нови глави, свързани с киберсигурността, както и с борбата с фалшивите новини. Става дума за сектори на бъдещето, към които пътят бе добре трасиран по време на българското председателство.

Приносът на България

беше централен

Преди се говореше често за синдром на периферията, а всички европейски страни осъзнаха, че да си на външната граница на ЕС, изобщо не значи, че си в периферията. Това означава да се занимаваш с централни проблеми като отношенията на ЕС с нейните съседи и като миграцията.

- Чуваме непрекъснато думата миграция. Последният Европейски съвет успя ли да се приближи към решение на този труден проблем?

- Това е също една от темите, които разкриват как действа ЕС. Преди съвета повечето хора казваха, че той ще е провал, че не е възможно да се стигне до консенсус. В същото време се стигна до решения по три основни аспекта на миграционната криза. Първо, защитата на външните граници - потвърдена бе волята за засилване на европейската гранична полиция Фронтекс, която постепенно трябва да нарасне до 10 000 души. Вторият аспект е отговорността - по-ясно разграничаване на третирането на въпроса за бежанците и третирането на въпроса за икономическите имигранти. И третата тема беше солидарността.

Това бе огромен прогрес, защото по тази точка се смяташе, че няма да има никакво разбирателство, че съперничествата между различните концепции за миграцията ще вземат връх. Но се стигна до решението за центрове за мигрантите в страни доброволци. Доколкото съм информиран за последните цифри, има 14 държави, които са съгласни да приемат такива центрове. Обсъдена бе и идеята за двустранни споразумения между ЕС и трети страни, както това се прави с известен успех с Турция. Остава един важен момент – ревизията на споразумението от Дъблин. Това изисква повече време.

- Държавният секретар по миграцията на Белгия Тео Франкен обяви, че поради липсата на консенсус реформата на Дъблинското споразумение е мъртва. Не сте ли съгласен с него?

- Не, не е така, тя не е мъртва, по нея има напредък, който ще доведе до съвсем различен режим, съвместяващ отговорността и солидарността.

- Премиерът Борисов говори за затваряне на външните граници на ЕС. Какво е вашето мнение?

- България се намира в по-особена ситуация, защото самата е външна граница на ЕС. Страната ви приема задачата за опазването на тази граница много сериозно, което значи, че има КПП-та, през които трябва да се минава и които се контролират. Именно по този начин се разбира изразът “да се затворят границите” – да се затворят границите, които не са контролни пунктове, да се попречи на нелегалните преминавания във всички посоки.

Аз посетих ГКПП Капитан Андреево и видях, че там има много позитивни и оригинални въведения, например общото управление между български, турски и гръцки митничари и полицаи. България наистина изпълнява много отговорно задачата си по охраната, което значи какво? Че тя трябва пълноценно да участва в размисъла за реформата на Шенген, който в момента функционира зле, и после

да стане част от това

обновено шенгенско

пространство

- В контекста на последния съвет какво очакват европейските партньори от гранична страна като България? Очакват ли да приеме доброволно един от тези миграционни центрове?

- Не, защото тя изпълнява напълно задачата си на охранител на външната граница на ЕС. Преди дни се срещнах с вътрешния министър Валентин Радев и му казах до каква степен сме доволни от двустранното ни сътрудничество в тази област и г-н Радев обясни, че миграционните движения между Турция и България са под пълен контрол.

- Притеснена ли е Франция от това, което стана с коалицията в Германия?

- Германия по принцип има коалиционно правителство, нещо, което не е характерно за Франция. Начело на това правителство стои една много опитна и компетентна ръководителка – г-жа Ангела Меркел. Има коалиционен договор между мажоритарните партии, който, що се отнася до европейските въпроси, ни задоволява напълно. Трябва да напредваме заедно по отношение на всички големи предизвикателства на ЕС, които впрочем фигурират в този коалиционен договор. Някои елементи дори съвпадат с френските предложения, изразени от президента Макрон в речта му в Сорбоната и наскоро в Страсбург. Последната среща на върха Германия-Франция ни позволи да напреднем съществено със значително сближаване на позициите за миграцията, както и по въпросите за еврозоната. Това изненада дори някои наблюдатели.

- Мнозина обаче се страхуват от ефекта на доминото. Ако Германия започне да връща бежанци, Австрия каза, че също ще го направи...

- Европейският съвет в края на юни показа нещо друго. Той имаше избор между генерализирани национални опции, т.е. визията за затваряне в себе си и възможността за общ отговор и, за щастие, бе избран вторият път на общото европейско решение. Всички страни членки признаха, че става дума за проблем, който трябва приоритетно да се третира на равнището на Европа и след това на национално равнище.

- Възможно ли все пак миграционният проблем да доведе до разпадане на ЕС?

- Имате един голям български изследовател Иван Кръстев, който написа забележителна книга за съдбата на Европа, преведена и на френски. Там има следното изречение: “Миграцията ще е революцията на XXI век”. Факт е, че миграцията е огромно предизвикателство, към което трябва да се отнасяме без страсти и рационално. Но през последните седмици ние не се сблъскахме с миграционен проблем, а с политически. Защото нивото на миграционната криза е 10 пъти по-ниско от онова, което познавахме през 2015 г. А този политически проблем произлиза от две твърде раздалечени концепции, да не кажа противоположни, за Европа. Концепцията за затваряне в себе си, за страховете и една по-отворена концепция, която споделяме и ние, французите.

- Има ли шанс за сближаване?

- Това ще е истинският дебат на изборите за Европейски парламент през 2019 г. Защото днес наистина има две концепции – Европа на нациите или на европейския суверенитет. И този дебат ще премине през всички политически партии, включително в България.

- Македония и Албания получиха перспектива за започване на преговори за членство в ЕС през юни 2019 г. Франция бе сред страните, които се противопоставяха, но в крайна сметка се стигна до компромис. Защо Франция е толкова предпазлива към ново разширяване на ЕС?

- В Европа отдавна има спор за задълбочаването и разширяването. Франция винаги е била сред страните, които смятат, че Европа трябва да се задълбочи, преди да се разшири. Сегашната ситуация на голям брой предизвикателства, пред които е изправена Европа, ни кара още повече да наблягаме на задълбочаването преди разширяването. Не бива да допуснем нестабилност в момент, когато сме заплашени. Защото все пак има екзистенциална криза, застрашаваща Европа. Това може би не е най-добрият момент да се разширяваме, без да сме отговорили на тези предизвикателства. Това, което външните министри решиха по отношение на Бивша югославска република Македония, е да отворят пътя на процес, който през юни 2019 г. трябва да доведе до ангажимент за преговори. Паралелно ще върви механизъм, управляван от Европейската комисия, който трябва да покаже, че страните кандидатки вървят необратимо по пътя на реформите. Така че бе постигнат много добър компромис.

Без съмнение споразумението между Скопие и Атина за името е много позитивно. Без съмнение то бе улеснено от голямата активност на България.

Преди това сключеният

договор между София и

Скопие беше много смел Така че България заслужава големи похвали за начина, по който помогна за решаването на македонския въпрос.

- Друг проблем, който вълнува българите, е пакетът “Мобилност”, наричан у нас пакетът “Макрон”. Европарламентът го върна в транспортната комисия и процедурата започва от нулата. На какви отстъпки е готова Франция, за да се стигне до приемливо за всички решение?

- Няма пакет “Макрон”. Има позиция за преговори на 12 страни, засегнати директно от социалния дъмпинг. За 10 г. във Франция изчезнаха половината от транспортните компании. Позицията на тези 12 страни е ясна – те искат равни условия на работа в една страна и сходни заплати и условия за почивка. Това е благоприятно за всички работещи, включително българите. Но има преговори, в ЕС се търси компромис в преговорите. И аз не се съмнявам, че ние ще стигнем до компромис, до какъвто стигнахме и по отношение на Директивата за командированите работници. В по-широк смисъл става дума за солидарна Европа, за по-голямо социално сближаване, което трябва да бъде постигнато отгоре, а не отдолу.

- Франция продължава ли да подкрепя България за влизането в еврото?

- Разбира се, защото смятаме, че сте изпълнили всички критерии. Вие искате да се присъедините почти едновременно към банковия съюз и чакалнята на еврозоната - REM2. Това също е част от сближаването. Не трябва разликите между страните членки да растат, а да намаляват, а тук става дума за улесняване на икономическото сближаване.

- Предвижданията ви за отношенията между ЕС и Турция след последните избори?

- ЕС има нужда от Турция, но и Турция има нужда от ЕС. Условията на тези взаимоотношения ще бъдат определени на договорен принцип в респект на европейските ценности. Но това не пречи Турция да остане една много активна на международната сцена страна, която приютява 3 млн. бежанци на своя територия. В този смисъл споразумението за бежанците от март 2016 г., което се спазва от Турция, е за пример и

може да служи

за основа на бъдещи

споразумения

между ЕС и трети страни. Ние много се радваме на факта, че отношенията между България и Турция са много добри.

- Разрази ли се вече търговската война между Европа и САЩ след едностранното повишаване на митата върху стоманата и алуминия от страна на президента Доналд Тръмп?

- Не е започнала, но контекстът е напрегнат, защото има опит да бъдат поставени под съмнение правилата на многостранната политика. От страна на Вашингтон има много силни критики към такива организации като ООН, НАТО, СТО, ЕС. Изправени пред тези критики, ние оставаме горещи защитници на един не замръзнал, а обновен мултилатерализъм. Запазваме спокойствие и предлагаме възможности за сближаване и напредък по всички линии. По отношение на търговията ЕС има всички правомощия, така че е важно всички страни членки да останат обединени и те са обединени. Франция отговори с контрамерки на тази първа едностранна вълна, идваща от САЩ, които засегнаха някои американски продукти. Лично на мен това няма да се отрази, защото не карам “Харлей-Дейвидсън” и не пия бърбън, предпочитам ирландското и шотландското уиски, но ако говорим по-сериозно, трябва да се избегне влошаването на отношенията и достигането до търговска война. Никой няма да спечели от това. Ако американските ни приятели решат да повишат митата за автомобилите, ще им напомним, че 120 хиляди работни места в САЩ зависят от европейските производители на коли.

- Гледате ли мондиала? Сигурно сте много доволен от френския отбор.

- France is back. Включително във футбола. Френският отбор е динамичен, играе много добре тактически. Не съм футболен фен, предпочитам индивидуалните спортове. Но при френска победа в мачове от такъв мащаб човек може само да вибрира на тази вълна и да се радва. Чакам като всички мои съграждани с надежда какво ще се случи накрая. Били сме световни шампиони през 1998 г., може да стане като по Дюма - “20 години по-късно”. Казано с типичната френска скромност.

- Наближава 14 юли, националният празник на Франция. Този път каква ще е изненадата за гостите на парада?

- Винаги има изненади. Тази година темата е “Братство по оръжие” и почетните гости ще са от Азия – Япония и Сингапур. За да се подчертае европейският характер на парада, ще има също белгийски и испански военни части. Напомням също така, че 14 юли ще е в навечерието на 15 юли – финала на световното първенство по футбол.

CV

l Роден на 3 юли 1957 г.

l Завършва социология, право и политическа науки в Париж, а след това Националната висша школа по администрация (ЕNA)

l Първият му чуждестранен пост е като първи секретар в посолството на Франция в Москва

l Бил е съветник в посолството на Франция в САЩ и генерален консул в Истанбул, Турция

l Работил е в международния секретариат на НАТО като директор по управление на кризи

l Преди да дойде в България, има посланически постове към ОССЕ във Виена и във Финландия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,