Само 7% общуват с класния по мейла, 5% - с група на класа във фейсбук
Коментарът на Борислав Зюмбюлев “Масова лоботомия или организиран саботаж на рептилите” предизвика огромен интерес. Той поставя въпроса дали грешките при изпитите за гимназиите не са организиран саботаж на образователната номенклатура. Министър Красимир Вълчев има шанс да се пребори, да действа твърдо и да изчисти средното образование от чиновниците, отговорни за грешките.
Втора тема от коментара на Борислав Зюмбюлев: “Никой няма нужда от елитни училища, в които се влиза трудно. Народът има нужда от високо качество навсякъде. И независимо къде учиш - в Лясковец или в София, независимо какви са парите и амбициите на родителите, всяко дете трябва да получава равен достъп до знание. Даже ще е по-добре да изчезнат изпитите за гимназии, а да е валиден само географският принцип, както е при първи клас. А всички гимназии да станат хибриди между езикови и математически или техникуми. Всяко дете да получава висококачествена подготовка по език и математика и така да е подготвено за предизвикателствата на новото време, без да страда, че не е успяло да зазубри всичките частни уроци и да влезе в гимназия, която гарантира прием в университет.”
Как да подобрим образованието, е тема на страниците на “24 часа” от много години. Може би системата има нужда от по-голямо участие на родителите. По всички тези въпроси започнахме дискусия. Вижте днес резултатите от проучване за връзката родители - училище.
Топла ли е връзката учител-родители, или са отчуждени от училищния живот на децата си? Как общуват с децата и техните наставници? На тези и други въпроси отговаря национално представително проучване на Изследователски център “Тренд” от февруари по поръчка на евродепутата от ЕНП Асим Адемов. Проведено е сред 1000 родители на ученици между 5-и и 12-и клас.
Данните показват, че за 84% от анкетираните майки и бащи на ученици родителските срещи са форумът, на който говорят с класния ръководител и с другите учители на детето си. 41 на сто следят развитието на детето си и с телефонни разговори с учителите му. Всеки 4-и провежда конкретни срещи с учители.
Факт е обаче, че
контактът
учител-родител
чрез интернет
е пожелателен -
едва 7% от участниците в проучването декларират, че общуват с класния ръководител чрез електронна поща/мейл, а 6% чрез сайта на училището. В тази група попадат предимно родители, живеещи в столицата, показва анализът на социалнодемографските данни.
Повече от половината (57%) от родителите смятат, че отговорността за възпитанието на децата им е поделена поравно между училището и семейството. Малко над една трета -
35% декларират,
че семейството
носи по-голяма
отговорност,
а едва 7% са на мнение, че училището е с по-голяма отговорност при възпитанието на детето им.
Малко над половината от анкетираните майки и бащи споделят, че за предстоящи родителски срещи ги информира лично тяхното дете. Любопитното е, че родителите на младежи в 11-и и 12-и клас са в по-голяма степен информирани от децата си за предстоящите родителски срещи. Близо една трета (32%) пък изискват ученическия бележник на синовете и дъщерите си, за да разберат кога има родителска среща.
Проучването регистрира много слабо навлизане на интернет технологиите. Едва 3% декларират, че за родителските срещи получават мейл от класния, а 1% споменават за електронен портал на училището. Това е знак, че традиционните начини за контакт и информация за училищния живот на детето доминират.
Същевременно, по-малко от половината (46%) от родителите споделят, че винаги посещават родителските срещи. Наблюдаваме интересна динамика - при родителите с висше образование 61% са сред винаги посещаващите тези срещи. Докато при тези със средно този дял е 40%, а при тези с основно - едва 24%. Разбира се, тук може да се изведе корелацията, че родителите с по-високо образователно равнище, са и по-ангажирани с основни събития като родителските срещи на техните деца.
Около 1/5 от анкетираните майки и бащи на ученици декларират, че посещават родителските срещи рядко (14%) или никога (5%). Това означава, че са незаинтересовани от обратна връзка за развитието на тяхното дете в училище.
По-малко от половината (47%) родители провеждат разговор с тяхното дете, преди да отидат на родителска среща. Делът на родителите, които го правят е
най-нисък сред
селските жители
- 38%. В групата на родителите, които не се интересуват от децата си какво да очакват от родителската среща, а те са 17%, преобладават представители на ромския и турския етнос.
Дали родителите са ангажирани плътно с училищния живот на детето си, се проверява и с въпроса: “Вие лично колко често се информирате за училищното ежедневие на вашето дете?”. Данните показват, че под половината от родителите - 47%, се информират всеки ден, една трета (32%) - почти всеки ден, а 13% - веднъж седмично.
28% от анкетираните родители с ученик в 11-и клас и 27% от тези с ученик в 12-и клас се информират за успеха и статуса му в училище всеки ден. Тази динамика може да е заради по-голямата самостоятелност и отговорност на учащите в последните две нива на гимназиалното образование. Спрямо образователния ценз на родителите отново регистрираме по-висока степен на ангажираност при родителите висшистис (58% от тях се информират всеки ден за училищното ежедневие на децата им) и по-ниска степен (33%) при родителите с основно или по-ниско образование.