Отделяме за благотворителност, това е уважение към миналото
- Защо издигнахте паметника на кан Тервел в Свети Влас?
- През осми век Тервел присъединява към България областта Загора, в която влиза и днешното Черноморие. В 708 г. - на десетина км от Свети Влас - до Поморие, войските на Тервел унищожават армията на византийския император Юстиниян II.Ав 718 г. Тервел разгромява арабите край стените на Константинопол и по този начин спасява не само Византия. Това поражение не позволява на арабите да проникнат във вътрешността на Европа, затова Тервел е наричан и Спасителя на Европа.
Този факт е известен у нас, но не и на Стария континент. В Свети Влас през лятото почиват десетки хиляди туристи от ЕС и други страни - на паметника ние сме поставили табели с тази информация на английски език, за да научат те кой е един от спасителите на Европа.
- На паметника хан Тервел е с християнски символи, а той е управлявал България, преди тя да се покръсти?
- Ние сме се допитали до авторитетни историци по този въпрос. Според тях съществуват достатъчно исторически извори, които показват, че Тервел е бил християнин. На открити артефакти от Средновековието той е изобразяван с християнски символи.
Намерен е медальон с надпис: “Богородице, пази кесаря Тервел”, а титлата “кесар” се дава само на владетели християни. В “История Славяноболгарская” Паисий Хилендарски също твърди, че Тервел е първият български светец. Според редица изследователи канонизираният от църквата свети Тривелий Теоксит, почитан и от БПЦ като спасител на Европа, е българският кан Тервел. Художници от Самоковската школа рисуват образа му в църквите на Троянския и Преображенския манастир.
Доказателствата за това, че е християнин, са достатъчно.
- Разбираемо е да се строят църкви и манастири, но защо е това ваше пристрастяване към градеж на войнишки паметници и монументи на военачалници?
- Българската армия е моята слабост. Чета, изучавам миналото и смятам, че това е институцията, която е родила България и на която тя се крепи. Горд съм, че съм офицер от школата за запасни офицери в Плевен. Смятам, че армията е възможно най-добрата школа за мъжете. Държавата губи от това, че закри казармата, защото там човек се научава да се бори, да поема отговорност и да взема решения.
Успешна държава се гради с такива хора. А университети с подобна специалност няма. Фондацията ни има от много години ползотворно сътрудничество с Министерството на отбраната - под тяхното методическо ръководство строим и обновяваме паметници. Монументът на хан Тервел е венецът на тази дейност. Имаме планове за мащабни общи проекти в България и зад граница.
- Какво друго предстои в тази насока?
- До края на годината се надявам да завършим Алеята на олимпийската слава. На една от най-оживените улици в курорта Свети Влас ще поставим 50 барелефа на всичките 50 българи, които са извоювали златни медали за България. Някои от тези хора са вече покойници, голяма част са забравени, младите не ги знаят. Те не заслужават това - разнасяли са славата на България по света, затова ще поставим ликовете им на място, където ще ги виждат множество туристи и чужденци. Правим това заедно с БОК и неговия председател Стефка Костадинова.
Освен това разширихме нашия амфитеатър до 1000 места. Той вече е изцяло адаптиран към културния живот на региона. От 1 май до края на септември там се организират разнообразни културни събития - така на почиващите в нашия курорт няма да им липсва духовният живот на родното им място, а чуждите туристи ще могат да се запознаят с българското изкуство.
Амбицията ни е
да развиваме
културно-исторически
туризъм,
имаме близо 20-годишно ползотворно сътрудничество с Божидар Димитров от НИМ в тази насока. Организирали сме изложби на негови експонати по морето, за да могат туристите, които нямат възможност да отидат до София, да се запознаят с нашата история.
До края на годината ще поставим още един бронзов барелеф на национален герой на “Алеята на народите”, а когато се уточни статутът на земята и археолозите ни позволят - ще започнем строителство на нов храм - “Свети Андрей Първозвани”, в планината над Свети Влас. Всъщност ние ще използваме запазената абсида на стария манастир от Средновековието. В нашето детство ние сме играли в неговите запазени руини. Имаме мощи на свети Андрей, подарени ни от Вселенския патриарх Вартоломей Първи специално за този храм.
През Средновековието в планината, която започва от Свети Влас до нос Емине, е имало множество православни църкви, параклиси и манастири - те са били нещо като духовна лаборатория към близката митрополия в Несебър. Амбицията ни е да възстановим част от тези храмове - в тях са работили и български духовници.
Активно подпомагаме Българския център в Босилеград за възстановяването на паметника, посветен на загиналите български войни за обединението на България. В момента подготвяме две паметни плочи на български воини, загинали във воините за обединение на България в селата Просеник и Козичино.
- Благотворителната ви фондация работи вече 28 години - оценяват ли хората това, което правите?
- Едни оценяват, други отричат. По принцип никой не обича богатите хора - и ние сме под този знаменател. Цитирал съм и друг път какво пише Любен Каравелов: “България ще бъде спасена само когато чорбаджията и владиката се окачат на една върба!” Ботев също пише не един и два пъти срещу заможните българи.
Чудил съм се защо е този 150-
годишен “конфликт” между
т.нар. революционери и
чорбаджии в нашата история,
първите правилно се изучават в учебниците, но защо е този негативизъм срещу вторите, нали те са темелът на България?
И досега това отношение продължава да е в сила. Не че няма защо богатите да бъдат мразени. Особено през последните 28 години, в които преходът трайно демонизира и окарикатури образа на предприемача.
Но това става не заради почтения бизнес, а заради симбиозата между политика и бизнес, която генерира печалби за случайни хора, получили по-литическо рамо. Нещата трябва да се разграничават, това е трудно и не се прави.
- Негативното отношение може ли да разколебае вашата благотворителна дейност?
- Покойният ни баща казваше: “Направи добро и го хвърли в морето", така че нямада получите големи думи от мен. През 1989-а решихме, че ще отделяме от всяка печалба за благотворителност. Правим го досега и бизнесът върви. Това е уважение към миналото, може би вече има частица суеверие, навик, знам ли… Това ми носи удовлетворение, своеобразен егоизъм е. Не страдам от манията, че вършим нещо значимо - обикновено направеното се оценява поне след 50-60 г. Само дистанцията на времето може да каже дали човек е крачил успешно по пътя на живота, или е бягал на място. А с увеличението на броя на годините все повече неща оти ват под графата “Суета сует”.
- Как виждате края на туристическия сезон сега - в неговото начало?
- Погледнете старите вестници. Лятото винаги започва с оплаквания, че сезонът е по-слаб от предишния, и всяка година завършва с повече туристи и увеличени приходи. Традицията подсказва, че може би и тази година ще приключи така. Положително е, че за туризма се говори и пише много - истината се ражда в спора, а тя е нужна за този бизнес, от който печелят всички. Защото
България има
отлични природни
условия за морски
и зимен туризъм
Няма горещини и влажност като в повечето световни летни курорти, храната е вкусна и евтина. Разполагаме с нова почивна база - качествени комплекси, хотели, ресторанти - едни от най-хубавите в ЕС.
Плажовете са добри, има и със “Син флаг”, всичко работи с пълна пара. Повишаващият се брой на туристите увеличава и работните места - наемаме хора от чужбина, нарастват постъпленията от данъци и такси. Би трябвало и държавата, и ние от бизнеса да сме доволни.
- Вие лично доволен ли сте?
- Ако съм недоволен от нещо, търся начини да се поправя. Но има неща, които са грижа на държавата - инфраструктура и нормативна база.
В това отношение също се работи - новият път до Слънчев бряг със сигурност ще подпомогне туризма в района. Тези, които критикуват строителството на пътища и инфраструктура, не са прави - те подпомагат бизнеса, а основно той прави отчисления за държавната хазна. Ако имаме добра инфраструктура и повече нови пречиствателни станции по морето, летният туризъм ще тръгне още по-силно, това са очакванията ни в дългосрочен план.
- Повечето българи смятат, че т.нар. преход е неуспешен, а вашата дейност съвпада по време с него - каква е оценката ви?
- Не съм уверен, че мнението ми е меродавно, но от моята камбанария виждам хубави неща. България единствена на Балканите премина безкръвно т.нар. преход - често забравяме или подценяваме това. Знаете какво стана в остатъчна Югославия, в Румъния. Нашият народ бе достатъчно мъдър да не окървави държавата и в момента тя управлява най-елитния световен клуб - ЕС.
В средата на 1989 г., когато стартирахме нашия бизнес, това не е фигурирало и в най-смелите ми мечти. Държавата постига важни стратегически цели, данъците ни са едни от най-ниските в Европа - това в обозримо бъдеще би трябвало да се усети.
Що се отнася до "малките" неща, които всекидневно вгорчават живота ни - дали ще ги помним след 5-6 години? Ако отговорът е "не", ги подминавам.
CV
Йордан Динев е предприемач с мащабни частни инвестиции - в сферата на туризма, в изграждането на сухопътна туристическа и морска инфраструктура, в селското стопанство и т.н. Заедно с брат си Динко Динев създават “Диневи Ризорт” - Свети Влас. Курортното селище е със собствена инфраструктура - туристически комплекси, яхтено пристанище, улици, площади, градини, медицински центрове, заведения, храмове, амфитеатър, художествени галерии, спортни съоръжения. То е изградено без помощта на държавата, изцяло върху частни земи и със собствени средства. По този модел, опитвайки да развива луксозен и културно-исторически туризъм, компанията е построила хиляди апартаменти по Черноморието в България и Румъния, в Пампорово и в София.
Йордан Динев е и един от големите ктитори на БПЦ през последните 25 години. Фондация “Българска памет - Братя Диневи”, на която е съпредседател, строи и подпомага православни храмове, войнишки паметници, културни съоръжения. Най-известни сред тях са възстановеният средновековен манастир “Свети Власий” в едноименния град, църквата “Възнесение Господне” в новозагорското село Дядово, войнишкият паметник в Карлово, посветен на загиналите военни в борбата срещу световния тероризъм, амфитеатърът в Свети Влас, “Алея на народите” с бюстове на национални герои от различни държави, нови параклиси, паметници на български национални герои.