Съдия Виолета Магдалинчева: Уча младите колеги да отсъждат по справедливост

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6961245 www.24chasa.bg
Виолета Магдалинчева е съдия в Софийския градски съд. Тя бе председател на състава, който осъди бандата за отвличания “Наглите”. Заради безупречната си работа по делото бе отличена с приза “Юрист на годината” през 2010 г. Тя е второ поколение съдия. Дъщеря е на бившия зам.-шеф на Върховния административен съд (ВАС), а в момента представляващ Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев. СНИМКА: Йордан Симeонов

Заведох младшите съдии на делото срещу Йоан Матев, за да видят реакции на заседания с медиен интерес, казва още Магдалинчева, която е преподавателка в НИП

- Съдия Магдалинчева, през учебната 2017/2018 г. бяхте преподавател на младши съдии в Националния институт на правосъдието (НИП). Кой е първият и най-важен урок, на който държите на ги научите?

- Първоначално обучаващите се в НИП са три категории - кандидати за младши съдии, за младши прокурори и за младши следователи. През изминалата учебна година имах удоволствието да бъда постоянен преподавател на първата група. За да станат кандидати за младши съдии, колегите преминават през тежък конкурс и демонстрират знания в условията на сериозна конкуренция. Сухата статистика показва, че за 2017 г. в конкурса за младши съдии са подали заявление 755 кандидати за 29 свободни длъжности.

При тази конкуренция в НИП започват обучението си млади юристи с отлична теоретична подготовка, нерядко с практически опит, но най-важното с огромна вътрешна мотивация. Тя ги подтиква да търсят, изискват, трансформират и използват знанията си и повярвайте - това те правят непрестанно.

Тъй като мотивацията е насочена в посока усъвършенстване на правните познания и прилагането им на практика, не мисля, че курсистите имат нужда от уроци, различни от това да ги научим да приложат знанията си в съдебната зала.

Ако приемем, че такива уроци все пак са необходими, те не следва да са единствено лекции, обучение или упражнение, а по-скоро като пример, поучение и наставление. Затова съм се опитвала да бъда не просто техен учител по право, а наставник, съветник и ментор. Стремяла съм се и надявам се да съм успяла да ги накарам да бъдат компетентни, смели, изискани и в същото време неотстъпчиви в правната си култура и в отстояването на своята позиция, която съм казвала, че никога не бива да бъде самоцел, а средство за прилагане на закона и за постигане на справедливост.

Лаская се да мисля, че съм ги учила да преодоляват професионалната елитарност и самомнение, че съм култивирала у тях чувството на смирение и съм

посадила зрънцето на

покаянието пред

грешките - своите

и чуждите

Надявам се да съм им предала и обичта към правото и професията, без която не можеш да бъдеш пълноценен съдия.

- Има ли случаи хора, преминали обучението в НИП, да се отказажат да станат съдии?

-Вече посочих, че младите колеги преминават през сериозен конкурс. Подготовката понякога отнема години. Редки са случаите, в които успешното му преминаване се случва от първия път. Ето защо курсистите имат силна мотивация да преминат успешно обучението в НИП и след финалните изпити да започнат същинската си работа като младши съдии в окръжните съдилища.

На мен лично не ми е известно непосредствено след обучението курсисти да са отказали да практикуват като младши съдии. Разбира се, по лични причини част от тях, дори и след малко години практика, пожелават да преустановят работата си като съдии.

Основанията са разнородни - някои са чисто битови и свързани с неудобството от пътуването, други са лични и се обясняват с прекомерното насищане на времето единствено с работа, защото професията изисква огромно себеотдаване, а трети се свеждат до неоправданите очаквания и до осъзнаването, че тази работа не им приляга.

- Какъв е профилът на младшите съдии, работили ли са нещо преди НИП?

- Не мисля, че е възможно да бъде изведен общ профил на курсистите. Те са разнородни и това е една от причините за сериозното професионално предизвикателство при работата с тях.

Част от кандидатите нямат практически опит и обучението в НИП е първият им досег с работата на юриста. Други

имат стаж

в различни сфери -

като адвокати,

адвокатски

сътрудници,

юрисконсулти,

разследващи

полицаи, инспектори

Немалко кандидати са работили като съдебни помощници и доколкото основната функция на съдебния помощник е да подпомага работата на съдията, не е учудващ нарастващият брой помощници, които печелят конкурсите в последните години.

Тази разнолика като познания и практическа подготовка аудитория е сериозно предизвикателство за преподавателите на НИП. Поради това към всеки от курсистите се изисква метод на работа, съобразен с индивидуалните му особености и интереси с цел максимално развитие на положителните качества.

- А има ли прилики между тях?

- Най-напред обичайно са на възраст между 27 - 35 г. Сходни са и в мотивацията си на практика да прилагат съдийската професия. Подобни са в характерната за младостта емоционалност и нетърпение, а също и в непримиримостта си с несправедливостта. Обичливи са, но също така и разсъдливи, разумни, със самосъзнание и дух. Всичко това прави от разностранната на пръв поглед човешка маса една бляскава по ума и качеството си аудитория, която е изключително изискваща към това, което получава като познание.

- Вие и вашите курсисти посещавахте редовно делото срещу Йоан Матев за убийството в Борисовата градина, какви бяха коментарите ви след заседанията?

- Имахме възможността да следим заседанията по мерките за неотклонение на досъдебната фаза на процеса, а също и разпоредителното заседание. Коментарите ни бяха строго професионални и свързани с практически проблеми - как се произнася съдът по обоснованото предположение, без да създаде основания за отвод в същинския процес, как се изчисляват максимално допустимите срокове за задържане на досъдебното производство, когато обвиняемият е бил привлечен за престъпление, извършено от него като непълнолетен,

какво би трябвало

да бъде поведението

на съдията и на

съдебния състав

по дела с медиен

интерес,

как се осигурява достъпа на журналисти в зала, публичен ли следва да е процесът, ако непълнолетният обвиняем е навършил пълнолетие, и други въпроси, които са повече с практическа и по-малко с теоретична насоченост.

В рамките на обучението винаги съм използвала възможността колегите да посещават съдебни процеси. Това е най-удачният, бърз и даващ плодове начин те да усъвършенстват познанията си.

- Редно ли е съдия на 25 г. да правораздава?

- Трудно ми е да отговоря еднозначно. Младостта е време, в което се трупа житейски опит и знания, добива се мъдрост. Мъдростта обаче се предопределя не само от годините, а от опита, който си имал и от прозорливостта, която е следвало да проявиш в житейския си път. Неслучайно нито една религия или философско течение не поставя знак за равенство между мъдростта и старостта. Не е задължително двете да вървят ръка за ръка. Поради това на 25 г. е възможно да имаш разум, интуиция, прозорливост и знание за това кое е добро и правилно много повече отколкото, ако си на 40 например.

Дали е правилно да бъдеш съдия на 25 г., не зная, но със сигурност не е незаконно, а щом е позволено, очевидно е разрешено и вероятно има основание да се случва.

Младият човек носи със себе си особен заряд на емоционалност и справедливост, който може да бъде по-ценен от години опит. Освен това, трябва да е ясно, че попадането в професията на такава възраст е по-скоро изключение, отколкото правило. За да станеш съдия, се минава през задължително деветмесечно обучение в НИП и двугодишен период като младши съдия в окръжните съдилища.

- Като съдия в Софийския градски съд вие гледахте на първа инстанция делото “Наглите” с младши съдия. Той как се справи? Беше ли разтревожен, че му се пада такъв тежък процес?

- Поради тежките наказания за престъпленията, за които беше внесен обвинителен акт в съда, процесът се разглеждаше в т.нар. разширен състав. Той включва двама професионални съдии и трима съдебни заседатели. Един от професионалните съдии действително беше колега младши съдия. Пред мен тревога не е демонстрирал, още по-малко страх или некомпетентност. Напротив, подготовката му за делото беше наравно с моята, участието му в съвещанията - напълно адекватно, а изразената правна позиция - съвпадаща с мнението на мнозинството.

У този колега съзрях невероятна професионална подкрепа и отдаденост. За щастие, той продължава да е съдия, вече не младши, с онази всеотдайност, която ме впечатли тогава. Желая на всички именно това - да не губят плам и да не забравят, че подписът под съдебния акт остава завинаги като написано на ръка изображение на името им или като петно. Оттук насетне те избират кой път да поемат.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Гъвкавост за горивата

    Горивата през зимата да са без биодобавка - така може да поевтинеят на дребно с близо 10 ст. Това са обсъждали на среща вицепремиерът Томислав Дончев и компаниите от Българската петролна и газова асоциация. Когато поскъпването на горивата се превръща в проблем, явно трябва гъвкавост. Но по какъв начин?
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,