Румен Драганов: Летният сезон ще е рекорден, но градският туризъм настига морския

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6963509 www.24chasa.bg
Румен Драганов

Има институционална корупция, която не взема подкупи, а търси политически дивиденти с контролирани акции срещу “лошите” хотелиери, казва директорът на Института за анализи и оценки в туризма

Г-н Драганов, какъв летен сезон да очакваме?

- Очакваме силен летен сезон. Около 4,9 млн. ще бъдат посещенията от чужбина, което е ръст от 7,5% в сравнение със същия период на миналата година. Броят на търсещите културен туризъм в градска историческа среда се изравнява с този на търсещите морска ваканция. При първата категория престоят е по-кратък и с по-висока доходност. Това създава впечатление за бедни туристи по морето и богати в градовете. Но с навлизане на нискотарифните компании в морските дестинации ще се засили и обемът на по-платежоспособни туристи.

- Ще има ли рекорден сезон тази година?

- Определено ще имаме повече туристи и повече приходи. Разпределението в годишен план обаче ще бъде в полза на културния туризъм в градска историческа среда. България вече е целогодишна дестинация.

- Какво показват резултатите от първия летен месец- юни?

- Юни беше много дъждовен и студен. Пороите и наводненията, включително и у съседите, не трябва да отчайват никого.

- Българите завръщат ли се по родните курорти?

- Българските туристи са ключов фактор за много места у нас. Те предпочитат по-качествени услуги, индивидуализирани места за настаняване, хранене и развлечения. От морските комплекси най-предпочитани са Елените. Албена, Св. св. Константин и Елена. Те предлагат правилно позициониран комплексен продукт с прекрасна плажна ивица и чиста морска вода. Тази година курортен комплекс Елените бе удостоен и със световния сертификат “Син флаг”, който е гаранция за чиста природна среда и отлично управление.

- Променя ли се профилът на туриста - идват ли по-богати чужденци в България?

- Нискотарифните компании и дигитализацията на пазара доведоха много млади хора с престижни професии и характерния за тях лайфстайл. Чувстват се доволни от контакта с млади артистично настроени българи. Търсят традиционен продукт в традиционна среда, който да ги впечатли със своята естественост, неподправеност и чистота.

- Продължава ли практиката чужди туристи да се оплакват от условията в хотелите с цел да получат обезщетение от туроператора и така почивката им да излиза безплатна?

- Това е стара, добре работеща машина главно за туристи от Великобритания и Германия. Туроператорът е посредник между клиента и неговите юридически съветници и хотела, като

шансът хотелът

да се защити

е минимален

Съгласно законодателството в тези страни клиентът има право на обезщетение основано единствено на негово оплакване. Цялата защита се прехвърля върху доставчика на услугата - хотелиер или ресторантьор, който трябва да доказва пред съда своята теза. Това на практика е много трудно осъществимо.

В последно време имаме оттегляне на жалби от туристи вследствие на активна работа на българските защитници по такива дела, което е пробив в системата, нанесла много щети през последните години. Изследване през 2016 г. показа, че средно плащаме за рекламации близо 3,1 евро на всеки турист от Острова и 1,8 евро за всеки немски турист.

- Как се постига стабилен туристически продукт без квалифицирани кадри?

- Непрекъснатият ръст в броя на чуждестранните пристигания и на обслужените туристи показва, че бизнесът се справя успешно. През миналата година са реализирани над 11,5 млн международни пристигания, а броят на вътрешните пътувания с цел туризъм надхвърля 18,5 млн. Тези многомилионни пътувания са обслужени от българския бизнес, като заетите в туризма са били 336 хил. души.

- Защо кадрите не остават в България?

- Част от хората отиват в чужбина поради по-високо заплащане. Но не всички могат да работят при повишените изисквания. Затова основните задачи, които си поставиха Българският съюз за балнеология и спа туризъм и Националният борд по туризъм, е нивото на заплащането в хотелите на техните членове да достигне средно 1400 евро месечно през 2026 г. Стандартът за конкурентоспособност включва и конкурентни заплати, както и обучение, социална политика, допълнителни екстри към трудовото възнаграждение. Определено

заплащането на

труда ще бъде тема

на бъдещи политики

за намиране и

задържане

на персонал

Много положителен е опитът на Центъра за професионално обучение - Хотелиерска лига към “Виктория груп”, който работи с Австрия за обмен на кадри. През зимата те ще имат възможност да работят в хотели в Алпите, а през лятото на морето.

- Има ли държавна политика за работещите в приоритетен отрасъл, за какъвто бе определен туризмът?

- Държавната политика трябва да създаде предпоставки за по-доброто управление на туристическите забележителности, но засега това не се случва. Липсват и ясни правила за създаване на национална туристическа организация, включваща браншовите, продуктовите и професионалните сдружения. Такова обединение ще съдейства за осигуряване на конкурентоспособност и устойчиво развитие на туризма, ще създаде условия за идентифициране и прозрачност в бранша и ще осигури по-добра защита на потребителите. Ако това бъде изпълнено, можем да говорим за туризма като за приоритетен отрасъл.

- На база средни цени в летните ни хотели рентабилен бизнес ли е хотелиерството?

- Липсата на политики от страна на правителството

прави хотелиерството

и ресторантьорството

слаборентабилни

Оттам идват и голяма част от бедите на инвестиралите в тези дейности, защото вместо професионализъм те срещат институционалната корупция. Тя не е като класическата - не взема подкупи, а търси политически дивиденти, като се показва като стожер на качеството. Всъщност съсипването на доброто име на работещите в туризма и неглижирането на техните ежедневни усилия работят за намаляване на рентабилността.

- Има ли натиск от чуждите туроператори за ценово позициониране на България в нисък и среден сегмент?

- Има и той се толерира от чиновничеството. Вижте декларацията на група европейски туроператори в защита на шума в курортите. И в същото време има оплаквания от техни туристи от шум. Подкрепата на чуждестранни туроператори за промени, гарантиращи им рекламации в тяхна полза, обрича българските хотелиери на много тежки дни.

- Как държавата защитава българския хотелиер?

- Не бих казал, че ежеседмичното заливанве на средствата за масово осведомяване с примери на успешни контролирани акции срещу “лошите” хотелиери и ресторантьори и непрекъснатите проверки на място от чиновници на най-високо ниво са форма на защита на българския хотелиер. Не познавам подобна практика освен през тоталитаризма.

- Как промените в Закона за туризма ще се отразят на хотелиерите в България?

- Необходимо е

формиране на единно

представителство

на браншовите, продуктовите и професионалните сдружения в комуникацията с държавата, областната администрация и общините. Както и за осъществяване на членство и представителство в международните организации на ниво ЕС и световните туристически организации. Представителите на туристическия бизнес трябва да подлежат на вписване в централен професионален регистър.

Ще бъде целесъобразно хотелите да са разделени на средни, малки и микро. Проблемът на голяма част от хотелиерите е в това, че те са малки и микропредприятия и следва да бъдат третирани по-щадящо от големите хотелски международни вериги.

При категоризацията на обекти на предприятия, представляващи големи международни вериги, ще е добре да се издава удостоверение за съответствие, когато са изградени по международни стандарти, така, както се прави например при внос на асансьори от ЕС.

- Какви са практиките в съседните държави?

- Там държавата се припознава като собственик на туристическите забележителности и подпомага всеки, който им води туристи.

- С какво българските курорти се отличават от тези в Гърция и Турция?

- Има съществена разлика и в трите дестинации. В Турция се практикува системата ол инклузив, в Гърция я отричат, там наблягат на таверните, в България е смесена система - и едното, и другото.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Как сирийчето Фирас стана достоен българин

    Как сирийчето Фирас стана достоен българин

    Дeсетгодишното сирийче Фирас най-вероятно не помни как е пристигнало в България, нито с какво местните хора в благоевградското село Краище са посрещнали неговото семейство след бягството им от войната в Сирия. Но знае едно - на добрината трябва да се отвърне с добро, а на хората в беда трябва да се подаде ръка
  • Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Разделени родители не бива да се провалят като партньори в отглеждането на синовете и дъщерите си НА Въведение Богородично отбелязахме Деня на християнското семейство. Живеем в епоха, в която ценността на семейството непрекъснато се размива и става все по-относителна. Над половината от създадените семейства се разпадат