Проф. Дроздстой Стоянов: В психиатрията трябва интегрирана услуга

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6967020 www.24chasa.bg

Тя най-после трябва

да стане част

от здравната система,

сега е ексцентрична

киста встрани от

другите процеси

Дроздстой Стоянов е професор по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет - Пловдив

Академик на Българската академия на науките и изкуствата

Почетен член на Американската психиатрична асоциация

Български делегат в секцията по психиатрия на Европейския съюз на медицинските специалисти

АННА БОТИНОВА

- Проф. Стоянов, по ваша инициатива започна мониторинг на психиатричната помощ у нас от ръководството на Европейското психиатрично дружество. Какво се очаква от тях?

- Това е 3-и мониторинг след 1994 и 2007 г. и първи от европейски експерти. Вторият завършва с пътна карта какво трябва да се направи. Никога политиците не са възразявали, против е била гилдията. Представителите на Европейската психиатрична асоциация вече са запознати с нормативната уредба и икономическите показатели в психиатричната помощ. Сега

правят срещи и интервюта

на живо, ще има дискусия

в петък. През октомври

трябва да представят

доклад с препоръките си

- Защо е нужна реформа в психиатрията?

- През 2001 г. здравната система беше реформирана по спорен начин. Много експерти и до днес имат резерви към справедливостта при разпределението на ресурсите и крайната икономическа ефективност, но все пак имаше реформа.

Психиатрията остана извън този процес поради множество аргументи, част от които се изричат публично, а други остават в гилдията.

Публичните аргументи са изразявани от различни поколения лидери на тази общност - не само лекарите психиатри, но и психолози, социални работници, университетски преподаватели.

Заключават се в искането на по-голямо финансиране, което не се получава, тъй като насреща трябва да се представят измерители като намаляване на заболеваемостта, инвалидността, на болничния престой и хоспитализациите. Повечето други специалности успяват да ги представят, докато психиатрията - не.

Затова и

диалогът между

професионалната

общност и управляващите

не е бил ефективен никога

Логично е, че претенцията за увеличаване на финансирането на фона на недостатъчно изяснена ефективност на услугата увисва. Налага се да давам износения пример със специалности като кардиологията и гинекологията, в които бяха инвестирани много средства за оборудване, инфраструктура и финансиране на дейността от НЗОК.

Пред институциите, в парламентарни и други комисии за техните представители не е трудно да докажат, че дейностите им са довели до възстановяване на пациента, връщане на работоспособността и т.н. Психиатрията не може да го направи, следователно няма как да изисква повече пари.

- Всички лечебни дейности се плащат чрез клинични пътеки от НЗОК. Защо психиатрията не е включена досега?

- Поради горните аргументи, както и заради факта, че психиатричните пациенти в голямата си част са неосигурени. При всички положения този контингент би бил в тежест на осигурителната система - ясно е, че когато от общо между 40 000 и 50 000 пациенти годишно вероятно под половината са изцяло осигурени, финансирането за останалите трябва да бъде поето от някого. Държавата и здравната каса имат достатъчно други пробойни за запълване.

- А за какви неофициални аргументи в гилдията говорите?

- Те идват от

4 групи в психиатричната

помощ, чиито интереси

са несъвместими

на този етап. В първата са държавните психиатрични болници, където са над половината от леглата - над 2000. Техните директори искат въвеждане на клиничните пътеки и за психиатрията. Сега им се отпускат бюджети на исторически принцип.

Настояват за колосални средства за ремонти, с каквито МЗ не разполага, а и да ги имаше, не е оправдано да ги вложи в институции от затворен тип. Поради това директорите настояват тези болници да бъдат закрити и повечето легла да се преместят в общността - в многопрофилните болници.

Техните директори на свой ред въстават, и с право, тъй като подобни клиники ще им носят само загуби.

Дори леглата да бъдат съкратени наполовина, което е нереално спрямо нуждите на контингента, пак ще се яви проблемът с финансирането на психиатричните легла с бюджети, а не за дейност.

Извън големите градове състоянието на психиатричните стационари е катастрофално. Втората група са ръководителите на университетските психиатрични клиники, които обаче управляват само 300 легла. Те поемат случаи предимно в острата фаза, след което пациентите поемат към психиатричните болници - просто е невъзможно да бъдат вкарани в ремисия само за 20 дни. Освен това университетските клиники не приемат пациентите по съдебно разпореждане, които стоят на стационар между 3 и 6 месеца. Иначе биха фалирали.

Те се финансират по една методика - изключително завоалиран и сложен документ, от който става ясно само, че

държавата дава по 36 лв.

на ден за пациент

Та тези структури се интересуват от увеличение на парите по методиката, но не и от въвеждане на пазарния принцип на финансиране чрез пътеки.

 - Къде стои частният сектор в психиатричната помощ?

- Включва се в 3-ата група - специалисти, или в частния сектор със самостоятелни практики, или в т.нар. центрове за психично здраве - бившите диспансери.

Тези 12 центъра имат изключително усложнен статут в последните години. Някои дълго бяха на общинско финансиране, но общините са абдикирали през 2012 г.

Те са на държавна издръжка и имат допълнителни приходи от експертна дейност. Като цяло те са по-добре финансово. Повечето имат стационар, а

поне 5 са малки

болници с по над

100 легла

От една страна, те трябва да осигуряват голяма част от грижите за психично болните в общността с цел предотвратяване на боледуване, по-добро качество на живота и т.н.

От друга обаче, те са едно доста оборотно клинично звено, което служи като преходна база или за задължителното лечение, постановено от съда, като тези пациенти пак отиват в държавните психиатрии, или за към университетските клиники.

В центровете имат друг тип проблеми. В амбулаториите касата финансира скъпоструващите лекарства, отделно плаща преглед при специалист 18 лв. Да, но при преглед на гинеколог или кардиолог отделно се плащат инструментални изследвания и вероятно накрая се стига до 80-90 лв. В психиатрията това е изключено. Затова част от работещите в ЦПЗ и особено амбулаторните психиатри искат остойностяване на всяка дейност -

да се отдели прегледът от

психологическите тестове,

интервюта, инструментални

изследвания, психологично

консултиране, терапия

и т.н. Така ще се осигурява адекватна амбулаторна грижа, което е критично важно за психично болните. Да не говорим за социалните дейности, които пък са само по проекти.

- Описвате ситуацията “орел, рак и щука”. Имат ли пресечна точка тези интереси?

- Единствената е: “Искаме повече пари”, но отговорът е винаги: “Първо дайте реформирана система с количествени маркери за ефективност”.

- Могат ли европейските експерти да предложат адекватно решение? От какво се нуждае българската психиатрична помощ?

- Ако знаех изчерпателно от какво има нужда системата, нямаше да инициирам експертизата на европейските колеги.

Не съм привърженик на нито една от описаните групи у нас. Работил съм в държавна психиатрия, сега съм амбулаторен лекар. При всички случаи трябва да се осигури интегрирано обслужване на психиатричните пациенти.

Започва се от превенция на високорисковото население, каквато има в Западна Европа, за да се предотврати разгръщането на психиатрично заболяване в пълен мащаб.

Осигурява се и болничната, и извънболничната грижа за пациентите и всичко да бъде една система. Може да има различни начини за финансиране на всяка от тези части, не е задължително да е по клинична пътека, но пътят на пациента трябва да е пределно ясен.

Сега той се губи между институциите.

Отделен проблем е липсата

на регистър за

криминалните прояви

на психично болните

Факт е, че може да се водиш душевно здрав в София и да имаш регистрация в Русе например, без държавата да знае. Срещу регистъра възразяват малка група съдебни психиатри, явно си имат причини.

Преди всичко психиатричната помощ трябва да бъде интегрирана в самата здравна система, защото сега стои като ексцентрична киста встрани от другите процеси.

- Има ли такава ситуация в други европейски страни и как е решена?

- Имало е в доста страни, но реформата е била направена преди повече от 20 г. Преструктурирали са чрез закриване на стационарите и откриване на дневни центрове. Открили са и повече психиатрични отделения в многопрофилните болници. У нас реформата стана непопулярна заради упоритото закриване на легла, без да се създадат дневни центрове. Авторите на тази политика бяха записали, че ще има дневни центрове, но това не стана.

- В резултат на всичко ненаправено катастрофа ли е в момента психиатричната система? Така изглежда, особено след всеки случай на насилие от страна на психично болни.

- Тези инциденти са повод да се замислим. Първото, което би трябвало да създава чувство за криза в очите на обикновените хора, следва да е

наличието на повече

бездомници по улиците -

често това е израз на

крайни форми

на боледуване

Те не са толкова фрапантни и не будят тревожна реакция в обществото, но са сериозен социален проблем. Много тревожен е и фактът, че имаме 400 психиатри на 50 000 пациенти, и то на възраст над 55 г. Всяка друга специалност се регенерира, годишно имат по 30 и повече специализанти, докато при нас са 5-10.

Системата вече е в остър дефицит, а до 10 г. ще се оголи огромен проблем. Интересът на младите се губи, щом се сблъскат с катастрофалните условия на работа и липсата на развитие.

- Ако отново не се постигне съгласие за реформата, какво следва?

- Единственият сценарий е да бъде наложена административно. Ако уцелим бюджетната година с един добър програмен документ, може да се очаква позитивна промяна след около 1,5 г. В момента има политическа воля за тази реформа. Тази седмица ще бъде направен опит за постигане на съгласие в гилдията.

- Реформа означава ли съкращение и закриване?

- Така мислят мнозина и това буди тревога. Перспективата в интерес на всички е да бъдат закрити големите психиатрии, като се пренасочат част от леглата към градските болници. Работещите в тях ще бъдат преназначени. Проблемът е тези хора, особено сестрите, които са от околността на тези извънградски болници, да бъдат мотивирани да пътуват до града.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,