Какво Тръмп може да получи от Москва и какво ще иска Путин в замяна

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6967074 www.24chasa.bg

Да не би някой да е прошепнал на Тръмп, че както през 1972 г. Америка изигра срещу Москва "китайската карта", днес е възможно да се опита срещу Пекин да разиграе "руската карта"

Ако оставим настрана аргументите за предполагаема зависимост на Доналд Тръмп от върха на Кремъл и за намесата на руските служби в президентските избори, които Тръмп спечели, остава въпросът какво очаква стопанинът на Белия дом да получи от Владимир Путин и какво последният очаква да получи в замяна.

Тръмп очевидно има нужда от сделка с Путин по ситуацията и перспективите на войната в Сирия, и преди всичко - сделка за възможната изолация и изтласкване на Иран от баланса на силите в Сирия. Ключовите съюзници на Вашингтон в Близкия изток - Израел и Саудитска Арабия - са непримирими противници на Техеран. Израел - заради опасностите, които носи ядрената програма на Иран и заради де факто прекия достъп на иранските въоръжени сили до границата между Сирия и Израел. Саудитска Арабия разглежда себе си като лидер на сунитския ислям и е в дългосрочно съперничество с шиитски Иран, който заедно с иракските шиити, с Хизбула и с режима в Дамаск гради "шиитска дъга" между Техеран и Бейрут, целяща ограничаване, ако не изолация на сунитския контрол върху Близкия изток. Не е ясно доколко Путин може реално да ограничи или маргинализира иранското присъствие в Сирия, но нищо не му пречи поне да обещае нещо подобно.

Тръмп очевидно се стреми към международен ред, в който Америка ще има възможност да формира отношенията си със света страна по страна, за да получи максималния бонус на американската сила и хегемония. Конгломерати от съюзници като ЕС са препятствие пред тази цел поради съвкупната си - в случая с Европа - търговска сила. Затова Европа е противник. Противник е и Китай - заради търговското си съперничество с Америка и заради все по-откровената си амбиция да се превърне в глобална свръхсила. Може ли Китай да бъде сдържан в своите търговски и геополитически амбиции? Да не би някой мъдър геополитик на преклонна възраст да е прошепнал на Тръмп, че така както през 1972 г. Америка изигра срещу Москва "китайската карта", днес е възможно да се опита срещу Пекин да разиграе "руската карта"? Най-малкото, струва си да се помечтае... Москва и Пекин са партньори и -евентуално - съюзници изцяло на тактическа основа. Дългосрочните интереси на двата гиганта не са съвместими и това е очевидно от пръв поглед върху географската карта. Ако прибавим към това уравнение и общия интерес между Москва и Вашингтон от сдържане на ислямския радикализъм, базата за дългосрочно сътрудничество се задълбочава. Какво значение тук има някаква си Европа, която и без това е вдигнала бялото знаме и безпомощно гледа как на Стария континент нахлуват все по-големи вълни мюсюлмани от Африка и Близкия изток?

Какво Тръмп би могъл да получи от Москва е горе долу ясно - независимо от това, че няма да го получи. Въпросът е какво Путин би поискал срещу това и готов ли е Тръмп да му го предостави? Динамиката на отношенията между Москва и Вашингтон следва ясна и очевидна логика от десетилетия насам. След като получи максималните бонуси от детант-а през 70-те години, Кремъл решително наруши поетите ангажименти да респектира "баланса на силите" и влезе мощно в Африка (след португалската деколонизация) и в Централна Америка, поставяйки под контрол печеливши левичарски популистки движения. Апетитът растеше с яденето и по Коледа1979 г. Брежнев схруска Афганистан. Освен, че счупи зъбите си там, Москва предизвика края на детант-а и възобновяването на Студената война в последния й цикъл начело с Роналд Рейгън. Много години по-късно Джордж Буш младши видя душата в очите на Владимир Путин. Душата на офицера от КГБ се оказа, разбира се, мираж, а цената за този мираж бе войната в Грузия от 2008 г. С тази война Русия се завърна в ролята си на агресор спрямо своите съседи - роля, практикувана от руската империя в продължение на столетия. През 2009 г. нетърпеливият експерт по Русия на президента Обама - Майкъл Макфол - побърза да предложи на Кремъл безусловно "презареждане" - re-set - което трябваше да открие нова ера на сътрудничество и партньорство. Путин взе всичко, което му се предлагаше и по стар руски обичай окупира Крим и започна гражданска война в Донбас. Оправданието - Америка иска да откъсне Украйна от Русия и да я вкара в НАТО. Истината? Украйна искаше да стане част от европейското икономическо пространство в рамките на Източното партньорство с ЕС. Путин наложи вето. Украинците излязоха на майдана - те очевидно смятаха, че не принадлежат на Путин, а на себе си.

Днес в Хелзинки изглежда, че Доналд Тръмп подписа нов празен чек на Владимир Путин. Международната легитимация, която тази среща даде на Путин е достатъчен, дори и ако е единствения бонус от нея. Следствието - моралното отпадане на изолацията и статута на агресор - нарушител на международното право. Но дали това наистина е единствения бонус? Всяка нова администрация в Белия дом учи от начало уроците за договаряне с Москва. Тръмп изглежда свръхуверен в своя капацитет да се справи. Хубаво, но кой ще плати сметката на новото безусловно приятелство от Хелзинки, където се срещнаха и припознаха душите на еквилибриста Тръмп и кагебиста Путин? Отговорът на този въпрос няма да закъснее дълго във времето. Още повече, че вече живеем в свят, в който - оказва се - Европа е противник на Америка на Тръмп, Близкият изток е кървяща рана след експериментите на "демократизацията", Арабската пролет и легитимацията на радикалния ислям в измислената роля на "умерен ислямизъм". А международните полюси на силата и геополитическата власт се разбягват в посока на доскорошни маловажни периферии от "третия" свят.

Сътрудничеството между Америка и Русия е ключов фактор за стабилността и мира в света. Но предпоставките за това сътрудничество са по-различни от просто изразеното желание лидерите да си надничат в душите на официални срещи, подкрепени от шумен ПР. През 90-те години обединеният Запад - Америка и Европа - изгради предпоставките за въвличане на Русия като пълноценен партньор в една обща сфера на сигурност и сътрудничество. Предпоставките за това бяха прости - да не се остави на Москва друга привлекателна възможност за геополитическа проекция, освен сътрудничеството със Запада. Но след 11 септември 2001 г., след затъването на Америка в Ирак, след безусловното оттегляне на американските войски от Ирак ... Путин напълно разумно видя и избра друг вариант на завръщане на международната сцена - вариантът на съперничеството със Запада. Дали Западът все още съществува днес в представите на Доналд Тръмп за света? И как смята той да си партнира с Путин, пред когото се отварят все повече благоприятни възможности - преди всичко за ... съперничество? Сложни въпроси, на които дори и Джон Болтън ще се затрудни да отговори...

А свидетелствата и аргументите за предполагаемата руска намеса в изборите за президент на САЩ от 2016 г. изглеждат все по-сериозни... Каквото и да означава това.

(От фейсбук. Заглавията са на редакцията)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,