Какво Тръмп може да получи от Москва и какво ще иска Путин в замяна

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6967074 www.24chasa.bg

Да не би някой да е прошепнал на Тръмп, че както през 1972 г. Америка изигра срещу Москва "китайската карта", днес е възможно да се опита срещу Пекин да разиграе "руската карта"

Ако оставим настрана аргументите за предполагаема зависимост на Доналд Тръмп от върха на Кремъл и за намесата на руските служби в президентските избори, които Тръмп спечели, остава въпросът какво очаква стопанинът на Белия дом да получи от Владимир Путин и какво последният очаква да получи в замяна.

Тръмп очевидно има нужда от сделка с Путин по ситуацията и перспективите на войната в Сирия, и преди всичко - сделка за възможната изолация и изтласкване на Иран от баланса на силите в Сирия. Ключовите съюзници на Вашингтон в Близкия изток - Израел и Саудитска Арабия - са непримирими противници на Техеран. Израел - заради опасностите, които носи ядрената програма на Иран и заради де факто прекия достъп на иранските въоръжени сили до границата между Сирия и Израел. Саудитска Арабия разглежда себе си като лидер на сунитския ислям и е в дългосрочно съперничество с шиитски Иран, който заедно с иракските шиити, с Хизбула и с режима в Дамаск гради "шиитска дъга" между Техеран и Бейрут, целяща ограничаване, ако не изолация на сунитския контрол върху Близкия изток. Не е ясно доколко Путин може реално да ограничи или маргинализира иранското присъствие в Сирия, но нищо не му пречи поне да обещае нещо подобно.

Тръмп очевидно се стреми към международен ред, в който Америка ще има възможност да формира отношенията си със света страна по страна, за да получи максималния бонус на американската сила и хегемония. Конгломерати от съюзници като ЕС са препятствие пред тази цел поради съвкупната си - в случая с Европа - търговска сила. Затова Европа е противник. Противник е и Китай - заради търговското си съперничество с Америка и заради все по-откровената си амбиция да се превърне в глобална свръхсила. Може ли Китай да бъде сдържан в своите търговски и геополитически амбиции? Да не би някой мъдър геополитик на преклонна възраст да е прошепнал на Тръмп, че така както през 1972 г. Америка изигра срещу Москва "китайската карта", днес е възможно да се опита срещу Пекин да разиграе "руската карта"? Най-малкото, струва си да се помечтае... Москва и Пекин са партньори и -евентуално - съюзници изцяло на тактическа основа. Дългосрочните интереси на двата гиганта не са съвместими и това е очевидно от пръв поглед върху географската карта. Ако прибавим към това уравнение и общия интерес между Москва и Вашингтон от сдържане на ислямския радикализъм, базата за дългосрочно сътрудничество се задълбочава. Какво значение тук има някаква си Европа, която и без това е вдигнала бялото знаме и безпомощно гледа как на Стария континент нахлуват все по-големи вълни мюсюлмани от Африка и Близкия изток?

Какво Тръмп би могъл да получи от Москва е горе долу ясно - независимо от това, че няма да го получи. Въпросът е какво Путин би поискал срещу това и готов ли е Тръмп да му го предостави? Динамиката на отношенията между Москва и Вашингтон следва ясна и очевидна логика от десетилетия насам. След като получи максималните бонуси от детант-а през 70-те години, Кремъл решително наруши поетите ангажименти да респектира "баланса на силите" и влезе мощно в Африка (след португалската деколонизация) и в Централна Америка, поставяйки под контрол печеливши левичарски популистки движения. Апетитът растеше с яденето и по Коледа1979 г. Брежнев схруска Афганистан. Освен, че счупи зъбите си там, Москва предизвика края на детант-а и възобновяването на Студената война в последния й цикъл начело с Роналд Рейгън. Много години по-късно Джордж Буш младши видя душата в очите на Владимир Путин. Душата на офицера от КГБ се оказа, разбира се, мираж, а цената за този мираж бе войната в Грузия от 2008 г. С тази война Русия се завърна в ролята си на агресор спрямо своите съседи - роля, практикувана от руската империя в продължение на столетия. През 2009 г. нетърпеливият експерт по Русия на президента Обама - Майкъл Макфол - побърза да предложи на Кремъл безусловно "презареждане" - re-set - което трябваше да открие нова ера на сътрудничество и партньорство. Путин взе всичко, което му се предлагаше и по стар руски обичай окупира Крим и започна гражданска война в Донбас. Оправданието - Америка иска да откъсне Украйна от Русия и да я вкара в НАТО. Истината? Украйна искаше да стане част от европейското икономическо пространство в рамките на Източното партньорство с ЕС. Путин наложи вето. Украинците излязоха на майдана - те очевидно смятаха, че не принадлежат на Путин, а на себе си.

Днес в Хелзинки изглежда, че Доналд Тръмп подписа нов празен чек на Владимир Путин. Международната легитимация, която тази среща даде на Путин е достатъчен, дори и ако е единствения бонус от нея. Следствието - моралното отпадане на изолацията и статута на агресор - нарушител на международното право. Но дали това наистина е единствения бонус? Всяка нова администрация в Белия дом учи от начало уроците за договаряне с Москва. Тръмп изглежда свръхуверен в своя капацитет да се справи. Хубаво, но кой ще плати сметката на новото безусловно приятелство от Хелзинки, където се срещнаха и припознаха душите на еквилибриста Тръмп и кагебиста Путин? Отговорът на този въпрос няма да закъснее дълго във времето. Още повече, че вече живеем в свят, в който - оказва се - Европа е противник на Америка на Тръмп, Близкият изток е кървяща рана след експериментите на "демократизацията", Арабската пролет и легитимацията на радикалния ислям в измислената роля на "умерен ислямизъм". А международните полюси на силата и геополитическата власт се разбягват в посока на доскорошни маловажни периферии от "третия" свят.

Сътрудничеството между Америка и Русия е ключов фактор за стабилността и мира в света. Но предпоставките за това сътрудничество са по-различни от просто изразеното желание лидерите да си надничат в душите на официални срещи, подкрепени от шумен ПР. През 90-те години обединеният Запад - Америка и Европа - изгради предпоставките за въвличане на Русия като пълноценен партньор в една обща сфера на сигурност и сътрудничество. Предпоставките за това бяха прости - да не се остави на Москва друга привлекателна възможност за геополитическа проекция, освен сътрудничеството със Запада. Но след 11 септември 2001 г., след затъването на Америка в Ирак, след безусловното оттегляне на американските войски от Ирак ... Путин напълно разумно видя и избра друг вариант на завръщане на международната сцена - вариантът на съперничеството със Запада. Дали Западът все още съществува днес в представите на Доналд Тръмп за света? И как смята той да си партнира с Путин, пред когото се отварят все повече благоприятни възможности - преди всичко за ... съперничество? Сложни въпроси, на които дори и Джон Болтън ще се затрудни да отговори...

А свидетелствата и аргументите за предполагаемата руска намеса в изборите за президент на САЩ от 2016 г. изглеждат все по-сериозни... Каквото и да означава това.

(От фейсбук. Заглавията са на редакцията)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,