"Никога няма да забравим онези, които приеха безпринципен подход и подкрепиха пучистите, избягали от нашата страна". За това предупреди турският президент Реджеп Тайип Ердоган, обръщайки се към множеството от хиляди хора, които се бяха събрали край Моста на Босфора, за да отбележат втората годишнина от осуетения опит за преврат през юли 2016 г.
Атмосферата бе емоционално заредена. Станах свидетел на това лично, от място при сцената и можах да видя изражението на Ердоган и реакциите на хората. Беше емоционално по напълно човешки причини, заради жертвите, но също и защото турският президент превърна събитието в ден, в който бе отпразнувана "новата Република Турция".
"Превратът ни показа кои са нашите приятели в трудни времена. Ние имаме добра памет. Може да не говорим много често за това, през което преминахме, но никога няма да го забравим! То ни показа лицемерието", каза той.
"Ние знаем кои се молиха онази нощ за нас и кои се молиха за успеха на движението на Гюлен", каза още Ердоган, имайки предвид Фетхуллах Гюлен, мюсюлмански духовник, живеещ в САЩ, когото Анкара обвинява за организирането на преврата. "В крайна сметка ние ще запомним мълчанието на онези, които смятахме за приятели. Онези, които изоставиха страната ни, никога няма да бъдат изтрити от нашата памет".
Определени страни - големи и малки - не искат Ердоган на власт и действително желаеха да го видят свален в онази нощ. Ние знаем това и което е по-важно, той го знае. Дали те са прави да не го искат на власт си е тяхна работа, субективен въпрос, те имат своите основания, своите аргументи, но това не важи в случая с Гърция.
Защо Гърция да не иска Ердоган на власт до такава степен, че да подкрепи преврат срещу него? Да не би ние да мислим, че кемалистките съперници на Ердоган или лидерката на "Добра партия" Мерал Акшенер, наричана "вълчицата", са по-дружелюбни към нашата страна? Не бяха ли те онези, които обвиниха Ердоган, че отстъпва егейски острови на Гърция и които го призоваха да си ги върне с военни средства?
Не, Гърция не подкрепи преврата и не "прие с отворени обятия" турските военни, които избягаха. Всъщност както правителството, така и опозицията бяха притеснени или ядосани от пристигането на "осемте", както са наричани.
"Казвам го ясно, знаем кой какъв подход следваше и кога го направи. И осъзнахме кой с кого сътрудничи", заяви турският лидер в неделя.
Ако той наистина знае това, тогава знае и какъв подход е имала Гърция. И ако Алексис Ципрас го е уверил през първите дни след опита за преврат, че пучистите ще бъдат върнати, това е било грешка, защото никой премиер на Гърция или на демократична страна от ЕС, не може да наруши европейските принципи и международното право и да промени съдебни решения, дори да го иска - камо ли в този случай, който привлече вниманието на цялата международна общност.
Вярно е, че Ердоган има множество реални проблеми, вариращи от икономиката, която е пред рухване, до кюрдския проблем и бича на тероризма.
Той обаче допуска голяма грешка, като налива масло в огъня и покачва напрежението с Гърция, съсед, съюзник от НАТО и единствената членка на ЕС, която действително искрено подкрепя възможно най-силните връзки между Анкара и Брюксел. Той трябва да осъзнае, че нормализирането на гръцко-турските отношения служи на стратегическите интереси на Турция, и да се държи както подобава.
(БТА)