Гергана Паси: Децата не трябва да знаят самоцелно, а да мислят критично, да са аргументирани

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6973482 www.24chasa.bg

Връзката учител - родител - дете е нарушена, трябва комплекс от мерки, които да върнат авторитета на преподавателя

- Г-жо Паси, като родител какво смятате, че трябва да се промени в средното образование и в класната стая, която - както показахте - не се е променила през последните 100 г.?

- Всичко, но по умен начин. Класната стая и образованието не са пипани в последните 200, не 100 години. Ако вземем която и да е друга сфера, например транспорта, и се замислим какво се е случило там през последните 100-200 години – ще изброим десетки иновации – двигател с вътрешно горене, автомобила на Хенри Форд, съвременния железопътен транспорт, самолета, велосипеда, ако щете. Ако ви попитам какво ново виждате в класната стая от последните два века - ще се затрудните да ми отговорите.

Учебният процес

все още е лекционен,

учителят е пред дъската (няма значение дали е черна, бяла или интерактивна) и под формата на лекция си изнася материала, който после децата трябва да прочетат и издекламират. Това работеше по наше време, когато преподавателят беше ключарят към всички тези знания. Днес децата, още преди да тръгнат на училище, гледат National Geographic и Animal Planet и понякога знаят много повече и много по-интересни неща от нас, възрастните. Очевидно е, че има нужда от цялостна стратегия за адаптиране на образованието към съвременните изисквания. От промяна на учебните програми през техническо оборудване до обогатяване на уменията на учителите, така че училището да е далеч по-забавно, интересно и практично.

- Какви са впечатленията ви от учителите?

- Аз имам дълбоко уважение към учителя, което са изградили моите родители от най-ранна възраст. В моето семейство беше немислимо родителите да заемат моята страна при спор с учителя. Днес връзката учител-родител-дете е нарушена и често всеки един обвинява другия. При такива обстоятелства образованието трудно осъществява мисията си. Нужен е комплекс от мерки, които да върнат авторитета на учителя, като го направят много по-адаптивен и годен да образова и възпитава деца от нова епоха.

- Казвате, че трябва да се инвестира мощно в квалификацията им. Притежават ли уменията на модерния човек в дигитализиращия се свят?

- В по-голямата си част - не. Но това важи за всички ни. И мнозинството лекари, и мнозинството търговци, и архитектите - която и професия да докоснем, ще си дадем сметка, че технологиите са сварили човека неподготвен. Но при учителя - в много случаи липсата на съвременни умения го дискредитира пред децата, които нерядко знаят повече и учат по-бързо.

- Вашата Дигитална национална коалиция ще помага на учителите от Северозападна България да бъдат обучени как да внедрят технологичните иновации в методите си на образование, какво очаквате да се промени?

- Вече мина първата фаза, в която след национален конкурс избрахме 12 учители, аз ги наричам апостоли. На 12 септември те ще направят първите си практическии семинари – в Плевен, Ловеч, Видин, Монтана и Враца, оттам ще започнем обиколките из малките населени места. Искаме учителите, които вече правят уроците си интересни чрез технологиите,

да “заразят” колегите си

и да предизвикаме

верижна реакция

Специално благодаря на Нов български университет, на Русенския университет и на БАН, които също ни оказват безценна помощ. Ако това пилотно усилие успее, следващата година ще се борим да го направим национално.

- Успяват ли учителите да се справят с агресията между децата?

-Очевидно не, след като такъв голям процент ученици стават обект на агресивно поведение. И тук не говорим само за физически тормоз, а за все по-голямата заплаха на интернет пространството. И би било нечестно да стоварим целия товар върху плещите на училището. Родителите, медиите имат своя дял от отговорността за това, че се озовахме тук. Погледнете грубостта по улиците, вижте ролевите модели, които медиите предлагат. Вестник “24 часа” е едно голямо изключение. Знаете ли, че всяка сутрин Соломон вади страници от вестника, на които

пишете за деца,

спечелили олимпиади

или създали някоя иновация и отделяме специално време да разкажем за това на децата, да им покажем снимки. Не знам колко ни чуват, но все нещо остава в главичките им.

- Адекватен ли е учебният материал на възрастта на учениците?

- Какво значи един учебен материал или учебна програма да са адекватни. За мен те биха били адекватни, ако, след като напуснем училище, си спомняме и използваме тези знания в реалния живот. Например колко пъти елементите на Менделеевата таблица или размножаването на едноклетъчните, които поне по наше време и днес изучаваме подробно, влизат в употреба в моя или вашия живот? Че на мен книгата “Седемте навика на високоефективните хора” ми е помогнала много повече, отколкото една немалка част от знанията, които съвестно съм научила в училище. Това, от което нашите деца се нуждаят, е не да знаят самоцелно, а да умеят практично – например да могат да мислят критично, да са креативни, да могат да се аргументират, да знаят какъв въпрос да зададат, включително кога, да общуват пълноценно, да уважават семейството си, да могат да решават конфликти, да общуват добре, да извършват полезни неща с наученото в училище и т.н. Докато не опредметим образованието с конкретни полезни умения, които ни позволяват да се реализираме ефективно в живота и в избраната професия, децата няма да разбират защо точно ходят на училище.

- Какво трябва да се промени във връзката семейство-училище? Достатъчно активни ли са родителите в училищния живот?

- Семейството и училището са двете страни на една и съща монета - изграждането на добри, способни и адаптивни млади хора. Технологиите не могат да научат младите на емпатия, на съпричастност, на уважение, на благодарност, да ги мотивират да се учат през целия живот. Това може да стане само с чисто човешката мотивация, която детето получава у дома и в училище. И аз имам много случаи в собствената си родителска практика, когато в координирани действия с учителите сме се справяли бързо с разнообразни предизвикателства. Това, което смятам, че трябва да се промени в отношението семейство-училище, е да имаме жива връзка, която да се изгражда превантивно, а не когато вече се е натрупала планина от проблеми.

- Как бизнесът трябва да се включи в училище - с лекции на изявени специалисти от практиката, с помощ при написване на програмите или със стипендии и практики?

-С всичко това като комплекс от мерки. Има толкова добри инициативи на терен - трябва просто да бъде разказано за тях. Сещам се за ТУЕС (Технологичното училище “Елекронни системи”) - това е училище, което работи заедно с Техническия университет, т.е. голяма част от преподавателите са професори в университета и най-успешните директно влизат в университета, а паралелно - в него преподават специалисти от водещи IT компании. Каква по-добра синергия от това. Представете си подобни училища (може и да съществуват), но в други сектори - хранителен, туризъм, строителство и пр. Едно време такива импровизации щяха да са санкционирани от МОН, днес динамиката на времето, в което живеем, ни кара да ги търсим и да ги разширяваме. Виждаме, че целият преход от учене към работа е затруднен, младежката безработица е значително по-голяма от общата безработица,

бизнесът се оплаква,

че не може да намери

качествени специалисти, а повечето завършили си намират работа в области, различни от образованието им. Очевидно системата е счупена и се нуждае от спешни решения.

Гергана Паси е общественик, бивш министър по европейските въпроси и майка на 4 деца. След напускането на политиката тя и съпругът ѝ Соломон Паси се посветиха на редица обществени проекти, част от които се обявиха за първи път от страниците на “24 часа” и по-късно станаха европейски политики – например единното зарядно устройство за GSM телефони и универсалния достъп до WiFi на публични европейски места.

В качеството си на посланик на новите технологии и председател на Дигиталната национална коалиция Гергана Паси и нейният екип развиват серия от проекти през последните години, насочени към подготовка на българското общество за новите предизвикателства на дигиталната революция (e-start@school, CoderDojo България, coding4all, Rail Girls, DigiGirlz, Кампания за разпознаване на фалшиви новини и т.н.). Всички тези проекти се финансират от частни донори и разчитат основно на усилията на мрежа от доброволци.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,