Петър Кънев: БСП предлага нов модел за управление на България

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6973591 www.24chasa.bg
Петър Кънев

Изгубихме баланса между държавния и корпоративния интерес и е време да върнем този дебат, казва председателят на икономическата комисия в парламента и депутат от БСП

- БСП обяви икономическата програма за България. Опитайте да ѝ дадете обективна оценка, каква ще бъде тя?

- Като истинска визия за България. След 10 години членство в ЕС. Момент, в който е време да си дадем ясна сметка кои сме ние, какви сме, какво искаме и можем.

- Има ли в тази визия нещо, което се прави за първи път?

- Икономика и доходи са обединени в общ панел. За да покажем, че за да увеличаваш доходите, трябва най-напред да формираш фискалната си рамка за това.

- Всъщност това управленска програма ли е, или визия за България, уточнението е важно?

- Не е управленска програма. Визия означава рамкова група от въпроси и теми, която подлежи на дискусии и оценки. Въпросите и темите са подбрани и от вътрешни експерти, и от външни - например от учени в БАН. Трябваше да се сложат на масата.

- Защо точно те и защо да се дискутират?

- Защото в последно време покрай добрите икономически резултати, покрай европредседателството, нещата започнаха да изглеждат прекалено лъскави и красиви. Дебатът се изгуби. А той е важен. Изгуби се спорът например какъв е ръстът на икономиката.

- Какво влагате в това какъв е?

- Защо е само толкова, може ли да бъде по-висок. Струват ли ви се важни за дебат въпроси? А на какво се дължи той? Това са теми, по които ми се струва, че трябва да бъдем много по-сдържани, когато пеем бравурни маршове за високия ръст. Знаете данните на БНБ, знаете експертните оценки. Парите, които идват от чужбина са над 4 млрд. за година. Все пак, при БВП от почти 100 млрд. лв. 4 млрд. са над 4% ръст на икономиката.

- Тогава какво движи реалният ръст, тези пари ли?

- Тези 4 млрд.лв. са чисти пари, които директно влизат в потреблението. И доста повече от чуждите инвестиции. Това не е ли парадокс? Защо е така? По време на дебатите в събота цитирах бившия финансов министър Христина Вучева, която казва, че всеки има право на свое собствено мнение, но

никой няма право

на собствени факти

Затова такъв дебат е необходим. За да излязат на светло фактите. И от тях да не се произвеждат заблуди за заслуги, каквито няма.

- Повече държава в икономиката. От сега мога да изброя аргументите на скептиците. Знаете ли колко е държавният дял в икономиката?

- Скептиците нека не бързат с аргументите. А официалните институции дори не ги питайте колко е делът на държавната икономика - не го знаят. Защото се смесва държавна, общинска и смесена собственост. По някои от идеите аз лично съм скептичен, но в други държави те работят, което означава, че по тях трябва да се дебатира. Например темата за премахване на концесиите на плажовете. В Гърция тя работи прекрасно. И аз не виждам логика там, където плажовете не се оперират от собствениците на хотели, да не се дадат на общините.

- Тогава защо сте скептик?

- Защото чисто юридически не знам как това може да стане. Има вече подписани договори с концесионери за десетки години напред.

- Да се върнем към идеята за повече държава, защото е важна. Къде и как?

- Там, където това е необходимо. Това, между другото, е и една от препоръките на ЕК - да променим рязко управлението на държавните фирми. Не е тайна, че вече има термин “бордовак” - при всяка смяна на властта партийни функционери и партизани заемат топли места в бордове на държавни и общински фирми. Вече са прослойка, на хранилка. Най-силно е това в София. Навремето Даниела Бобева и Драгомир Стойнев изработиха проект на закон за нов подход на менажирането на държавната собственост. Ние сме готови да го внесем незабавно за обсъждане в парламента.

- Здравеопазването и образованието обвързвате ли с връщането на държавата и как?

- Защо не? Защо например старата дъвка “един учебник за един предмет” да не е изпълнима. Изпълнима е, но ако се реши, че не е важно кой ги пише, нито кой ги печата или продава, а кой държи авторските права и кой е издателят. Защото издателят, в лицето на МОН формира крайната цена. Ако издателят е държавата при нормален режим на обществени поръчки, правят се първите три откупки и първата се печата. В здравеопазването - ако твърдим, че държавата трябва да влезе, нека не се разбира като национализация. Може да изработи

механизъм при цените

на лекарствата

А при социалните услуги, от които напълно е абдикирала? Сигурен съм, че ако направим анализ за един град колко пари е давал за чистота преди 10 г. и сега, че ще видите съотношение 1 към 2 и дори 1 към 3 в полза на частните фирми, които сега го правят. Защо общината да не го прави?

Щом частникът печели,

защо тя да не може?

Изгубихме напълно баланса между държавния и корпоративния интерес. Трябва да върнем дебата там.

- Поставяте ли за дебат и работещи решения за малките и средни фирми?

- Аз идвам от бизнеса, втори мандат съм председател на икономическата комисия в парламента. Малките и средните фирми са сред най-използваните политически дъвки. Правителството уж все обещава да ги улесни, а реално се случва обратното. Може ли от семейни фирми само инспекцията по труда да иска 28 документа! Може ли години да не се придвижваме напред, а да изпадаме все по надолу в класацията на Световната банка за правене на бизнес? Вижте колко време трябва само за да си пуснат тока в семейното магазинче.

- Приемат се закони и наредби за облекчаване на административната тежест…

- Основно се изричат мантри. Само от Нова година досега парламентът прие няколко закона, които нищо не облекчават, а дори обратното - натоварват бизнеса. Като започнете от закона за авторското право с регистрацията на телевизорите в общината, минете през закона за частната охранителна дейност и стигнете до абсурдната промяна в Наказателния кодекс за криминализиране отношенията между частните фирми. А, да, забравих- и за новия закон за личните данни.

- Повечето промени са евроизисквания. Или поне така се твърди.

- Личното ми усещане е, че прекалено сляпо следваме такива изисквания. А не бива да сме такива папагали. Брюксел е показал, че имаш ли разумни аргументи, че приема искания за дерогации. Защо не ги използваме?

- Общото послание към бизнеса и хората какво е от визията на БСП?

- Посланието е - няма нищо революционно. В икономиката всякакви

революции гонят птичето

и на нашия, и на

чуждия инвеститор.

Има за дискусия и по известни, неизвестни и подценявани досега идеи- семейното подоходно облагане например. Ние сме една от малкото държави в ЕС, която не го прилага. Диференцирани ставки по ДДС за детски храни и лекарства- също. Защо не го правим? Обясняват ни, че липсвал административен капацитет. А другите държави защо го имат?

- Смяна на модела, на системата, какво преследва програмата?

- Всички ние, политиците - и предишни, и сегашни, стигнахме дотам, че хората не вярват на никого. Има дефицит на доверие. Системата, която българският политически елит създаде, трябва да се реновира. Напълно.

- Как ще се справите с неравенството. Корнелия Нинова казва, че ще разговаряте за това и с бедните, и с богатите. Брюксел ни каза, че има осем пъти разлика в доходите им и това е взривоопасно.

- Неоспорим факт. “Неравенството е опасно за демокрацията”- цитирам ви нобеловия лауруеат Джоузеф Стиглиц. Трябва да погледнем към него сериозно и внимателно, а да не се обръщаме настрани, защото така режем клона, на който седим.

- Доверието в институциите е сринато, това ли бе причина за огромните вълнения при убийството на животни в Странджа?

- Историята, или истерията, в Странджа е финалът на сриването. Случаят там е по-различен, проблемите в региона са не финансово икономически, а геопополитически. На всеки 3-4 години там се евтаназира, както сега се казва добитък, хората спират да се занимават с животновъдство, следва мигриране и освобождаване на цели райони. Зоната там има по 8 човека на кв.километър - тя е най-слабо населената зона у нас. Изоставена е тотално и като инвестиции в пътища, преференции за бизнес, работни заплати в държавни структури.

Циганизирането на

тази територия може

да доведе

до сериозни политически проблеми.

- Права ли е Нинова в това, че корупцията вече не е просто “взел-дал”, а е заложена в правилата, т.е. в законите?

- Преценете сами. Мисля, че и последните месеци дадохме примери за подобна практика

- Задават ли се предсрочни избори?

- Никой не може да прогнозира. Нормално е опозицията да е крайна и яростна, дори агресивна и да говори. Това е нейната роля. Преди бяхме 39 човека в парламента и не успявахме да направим много. Сега ситуацията е коренно различна. Не знам до колко нови избори ще разместят пластовете.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,