Младите ще се завръщат в България - има ниши за бизнес, това привлича

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6975516 www.24chasa.bg

Променя се отношението към децата като смисъл на живота - кариерата и пътуванията стават по-важни

Трябва да преодолеем стигмата на пенсионирането като изваждане на човек от строя и загуба на компетентността му, казва социоложката от "Тренд" Евелина Славкова

- Не драматизираме ли прекалено прогнозата на НСИ, че към края на тази година българите ще паднат под 7 милиона? Застаряващото население е болест на цяла Европа, не само на България, нали?

- Нормално е да драматизираме. Българинът е особено чувствителен към демографските показатели. Забележете, все още се сравнява и коментира броят на населението преди 1989 г. и сега. Затова, като заговорим, че се топим, че младите бягат, че раждаемостта ни е ниска, а населението - застаряващо, в нас се появява едно специфично чувство за несправедливост и виновни за това винаги са ни политиците. Само че ниските нива на раждаемост и по-високата средна продължителност на живота променят формата на възрастовата пирамида не само в България, но и в цяла Европа. Така че, да,

имаме феномен,

но не е само

български и решението му съвсем не е лесно. И негативните прогнози допълнително драматизират проблема.

- Според шефа на НСИ България днес има сравнително висока раждаемост в сравнение с 1997 г., когато удари дъното. Това решава ли ни проблема със застаряващото население и изчезването на младите примерно след 20 г.?

- Според прогнозата на ООН през 2050 г. населението на България ще наброява 5,4 млн. души, а през 2100 г. - едва 3,8 млн. България е и сред държавите в ЕС с най-висок процент на смъртност в Европейския съюз. Според Евростат за 10-годишен период населението ни е намаляло с над 400 хил. души. На фона на тези стряскащи цифри промяната в демографската картина няма как да се случи с магическа пръчка.

Най-важният фактор за демографския спад обаче не е икономически, а културен. И далеч не става дума само за България. Най-богатите държави в света по правило са с най-ниска раждаемост. Необходимо е само да се погледне демографската структура на страните от Северна Европа и да се сравни с тази на най-бедните държави. Африка бележи демографски бум, Индия - също.

Днес може да не ни прави толкова голямо впечатление, но с годините ще се оформи и още една генерационна пропаст - промяната в отношението към децата като ценност и като смисъл на живот. Да се развиваш в кариерата, да пътуваш, се превръща в много по-голяма ценност от това да създадеш семейство и деца. Този процес вече тече в развитите държави, тук ще се случи на много по-късен етап, но не трябва да бъде подценяван.

За съжаление, смъртността и миграцията към момента имат много по-голяма тежест в сравнение с нивата на раждаемост.

- Погледнато социологически, какъв ефект има от това, че т. нар. средно поколение - 30-45-годишни, у нас се е стопило в годините на прехода?

- През 2012 г. излезе едно проучване на КТ “Подкрепа”, според което по време на прехода от страната са емигрирали между 1,2 и 1,6 млн. българи. Голяма част от тези хора са в активна трудоспособна възраст. Като си дадем сметка, много сфери в България бяха лишени от включването на тези хора. Този дефицит, комбиниран с всички останали фактори, които коментирахме, са отговорите на въпросите защо чувстваме тези проблеми днес.

- В момента за година имаме 25 хиляди завръщащи се българи, заселващи се в България чужденци и 35 хиляди напускащи я българи. В какви демографски сценарии ще участват в бъдеще?

- Аз имам малко специфично мнение по тази тема, с което навярно малцина ще се съгласят, а мнозина по-скоро ще помислят за екзотично. Но съм убедена, че в следващите години част от първите поколения емигранти ще започнат да се завръщат. Защото те са с построена концепция за връщане към България. Това са емигрантите с формулата - отиваме, работим, издържаме семействата си, образоваме децата си и се връщаме в България. По-голямата част от заминалите, които извършват нискоквалифициран труд, не се осигуряват в страните, в които живеят, и като достигнат пенсионна възраст, ще им е по-изгодно да се върнат в България.

От друга страна, смятам, че някаква част от младите, които напускат, също ще се връщат тук. Тяхната концепция е по-различна - отиваме, учим, трупаме някакъв опит, капитал, контакти и се връщаме. А у нас има много неразработени бизнес ниши и възможности за добра работа. Това ще привлича. Дано прогнозата и наблюденията ми се окажат верни.

- Какви политики трябва да се приложат към множащата се група на пенсионерите - хора трудови, с професионален опит и капацитет, но които трудно си намират работа или се хващат на нискоквалифициран труд?

- Тези хора трябва да бъдат задържани на пазара на труда до този момент, до който се чувстват добре да работят. Виждаме пред какви проблеми ни изправя липсата на работна ръка. Трудно ще преодолеем дефицита на медицински сестри, лекари, учители, социални работници, специалисти в индустрията и т.н. Затова е необходимо насърчаване на бизнеса да наема такива хора. Трябва да бъде преодоляна стигмата на пенсионирането като изваждане на човек от строя, загуба на компетентността, на експертизата му. Така и пенсионерите, които имат желание да работят, и бизнесът, и държавата ще са доволни. Пенсионираните имат огромен опит и потенциал, който не трябва да бъде погубен.

- Наскоро четох прогноза, че през 2030 г. 30% от населението на България ще живее в София, а вероятно по-голямата част от българите ще са в големите градове. Какво ще стане със земеделието ни, със селото?

- Този процес е от доста време и нормален, защото структурата на българската икономика е променена. Например по времето на социализма делът на селското стопанство в България е бил няколко пъти по-голям от днешния. Днес

аграрният сектор

е 4% от БВП. 65%

от икономиката

ни е в сферата

на услугите

От друга страна, и вътрешната, и външната миграция са подхранвани от един основен аргумент - по-добър живот. Специфика на българското съзнание е, че на миграцията се гледа като на неуспех на обществото и най-вече на политиците. Рядко някой говори, че млади хора, които искат развитие, добро образование, забавления, не могат да намерят това в малките градове и селата. Времето, в което живеем, е различно. Но гледката на “изоставените къщи” ще тежи на колективната ни съвест още поне няколко поколения.

- Светлин Наков, съосновател и главен изпълнителен директор на Софтуерен университет (СофтУни), през 2030 г. очаква 85% от днешните работни места да не съществуват в този си вид. Според него нискоквалифицираните работници ще са заместени от роботи. Ще изчезнат професии (шофьор на такси, готвач и сервитьори), ще се появят нови - например треньор на роботи. Вероятно няма да има нужда и от министерство на труда, защото работа ще има само за висококвалифицираните работници, а хората без работа ще бъдат обслужвани от социалните системи, твърди той. Вярвате ли, че това ще се случи в България само след 12 години?

- Интересна прогноза, с която няма как да не се съглася. Мнението ми обаче е, че процес с такава драстична промяна само за 12 г. няма да се случи до 2030 г. в България. Нужно е доста повече време за трансформиране на бизнеса и много сериозни инвестиции в промяната на производствените процеси и роботизирането им, което да намали значението на живата работна ръка. Несъмнено промяна ще има в определени сфери, но пропускаме друго - че ние все още възприемаме развитието на технологиите като помощ в работата на хората, а не като начин те да бъдат заместени. Този дебат не е толкова елементарен, нито лесен.

 

CV

Евелина Славкова е родена през 1989 г. в Сапарева баня. Завършила е национална хуманитарна гимназия, бивша Солунска, в Благоевград през 2008 г.

В СУ “Св. Климент Охридски” завършва социология и политически мениджмънт

Работила е в екипите на големи социологически агенции

Съосновател е на изследователски център “Тренд” от 2016 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Щом има пропуск за цигарите, бързо да има и поправка

    Производството на нелегални цигари се оказа пропуснато от Наказателния кодекс.  Така - волно или неволно, заради тази дупка в българското законодателство държавата се е превърнала в нещо като стимулиращ фактор за производството и разпространението на контрабандни цигари. И се е стигнало дотам, че този бизнес да стане по-печеливш и от бизнеса с
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,