На магистрала “Струма” има една гробница и малка баня, които спокойно могат да бъдат преместени
Трябва да станем дестинация за културен туризъм, а не само за евтина пиячка
България с Италия и Гърция е в европейската тройка на страните с най-голямо археологическо наследство
Ние няма как да развиваме всички регистрирани 43 000 обекта
- Как върви археологическото лято, проф. Овчаров?
- Сезонът върви с пълно темпо. През тази година работя на два големи обекта. Разбира се - “перлата” Перперикон, но и също така и “северния Перперикон”. По този начин популярно нарекох античния и средновековен град Мисионис край Търговище. Причината е, че той има не по-малко потенциал от големия и важен скален град в Родопите.
Въпрос на време е
той да бъде развит
и показан
Именно там е първата великолепна находка за сезон 2018. Става дума за важния баптистерий (кръщелня) от V-VІI в., който през 60-те години на миналия век бе разкрит от моя баща, покойния проф. Димитър Овчаров. Тогава липсват условия за неговото запазване и затова археологът избира да го затрупа с пръст. Сега заедно с другия ръководител на разкопките Ангел Конаклиев ние намерихме средства за експонирането на баптистерия и го разкрихме отново. През есента той ще бъде реставриран и представен пред обществото.
- Но защо е толкова важен този баптистерий?
- Освен че е един от най-добре запазените примери от Балканския полуостров, той има огромно историческо значение. В него възрастните езичници са кръщавани от последователите на апостол Андрей Първозвани, комуто при жребия между учениците на Христос се пада да носи християнството в днешние земи на българския Североизток. На Мисионис култът към него е силно развит. При разкопките открихме оловен кръст с образите на главните апостоли Петър и Павел, както и с този на св. Андрей.
- Що се отнася до Перперикон...
- Там също кипи усилена работа. Разкриват се огромни части от Южния квартал край най-голямата открита до момента раннохристиянска базилика в Родопите. Там пък изследваме делото на друг християнски мисионер, покръстил непокорните планински траки - св. Никита Ремесиански.
- Има ли приоритетни или “привилегировани” обекти?
- Винаги съм казвал, че в България трябва да има приоритетни обекти. Не привилегировани, а приоритетни. Става дума за реалистична оценка на тяхната научна и икономическа стойност за страната. Именно икономическа, защото археологията е основен двигател на прохождащия у нас културно-исторически туризъм. А заедно с Италия и Гърция
България е в
европейската
тройка на страните
с най-голямо
археологическо
наследство
Ние обаче няма как да развиваме всички регистрирани 43 000 обекта. Ето защо държавата трябва да определя приоритетите на базата на интереса към тях и развитието на тяхната посещаемост. По тези критерии към тях ще се насочват необходимите средства.
- Какво мислите за находките по магистрала “Струма”? Има ли изход как да бъдат и запазени, но и пътят да мине? Откъде?
- Поредната
преекспонирана
“драма” у нас
Аз вече съм казвал мнението си, което е съгласувано с ръководителя на обекта доц. Здравко Димитров (дългогодишен зам.-ръководител на разкопките на Перперикон - б.а.). Става дума за интересно селище от римската епоха. Магистралата обаче минава в негэовата периферия и реално не унищожава някакви важни сгради. Там има една гробница и малка баня, които спокойно могат да бъдат преместени. Не е проблем, има достатъчно практика и така се прави на много места по света. Ще се номерират камък по камък и ще се възпроизведе точно обектът.
“Струма” минава
в периферията
на селището и
не унищожава
важни сгради
Магистралата е много важна и не може да бъде премествана. При теренните обхождания стана ясно, че селището се развива на хълма, който се намира встрани от магистралата и че разкриването на това селище тепърва предстои. След като бъде направена магистралата, при разкриването на основните сгради хората наистина ще има какво да видят. Наистина няма драма!
- Казвате, че културният туризъм ще ни спаси. Спасява ли ни?
- Абсолютно сигурен съм, че той е бъдещето за привличане на културни и богати туристи, а не любители на евтината пиячка и секса. За тази цел обаче трябва ефективно да се използват европейските фондове, но и да се влагат държавни средства. Културният туризъм е скъпо занимание, защото освен средствата за археологически проучвания трябва да се осигурят много повече за реставрация, инфраструктура и т. н. Разбира се, инвестирането в такива обекти трябва да става на базата на приоритетите, за които вече стана дума.
- Какъв пътеводител бихте написали - може би за Родопите?
- Аз съм написал десетки пътеводители. Ако става въпрос за Перперикон и въобще за Източните Родопи, то те там трябва да се подменят на две-три години поради интензивните проучвания. Ето например само преди две години аз пуснах много добър пътеводител с карта и той вече е остарял след излизането на огромната базилика в Южния квартал. Същото се отнася и за бурно развиващата се туристическа дестинация Кърджали-Златоград, по която непрекъснато се появяват нови и нови открития.
- Кой е вашият маршрут, по който бихте повели ваши гости от чужбина?
- Именно този. Бих ги повел от Кърджали през великия Перперикон. После те ще посетят чудесния музей в областния град, а след това – прекрасния възстановен средновековен манастир “Св. Йоан Предтеча” в кв. “Веселчане” на Кърджали.
След това са храмът на Великата богиня майка и светилището на Орфей при Татул, Момчилградско. Продължаваме на запад край една от най-запазените средновековни крепости - Устра край Джебел. Така накрая
стигаме до чудния
Златоград, където се
пренасяш в обстановка
отпреди два века
А оттам на час път е Средиземно море с великолепните си плажове. И цялото това удоволствие е разположено на разстояние от стотина километра.
- С голям успех се продават книги за “неизвестната България”. Какво трябва да ни е известно?
- България вече отдавна не е толкова неизвестна. Ето само преди няколко дни завършихме поредния филм за Перперикон, този път за “Дискавъри Ченъл”.
Стига сме се оплаквали -
от нас зависи каква
реклама ще правим на
нашата култура
- Къде ви се пътува пак? Какво ви се пише?
- Току-що излезе седмата ми пътеписна книга. Името ѝ е “Кипър. Островът на Афродита”. Ясно е, че става дума за едно от най-красивите кътчета в Средиземно море. Моите пътувания най-често са свързани с работа и задължения към държавата. Така например през март - май заедно с проф. Пламен Павлов направихме прочутата “Мисия България”, която беше отчетена за най-успешното мероприятие в културния план на българското европредседателство. За два месеца ние посетихме 10 страни, за да разказваме за българското културно наследство. Бяхме в Армения и Кавказ, ходихме зад Урал в Екатеринбург на минус 28 градуса, стигнахме до Пекин и Великата китайска стена. Сега съм на разкопки, но през ноември подготвям голямо пътуване по дирите на древните маи в Мексико, Хондурас и Гватемала. Живот и здраве да е!
- Какво ви се искате да откриете, завиждате ли на нечия находка?
- Аз разкривам планомерно големи древни градове, а не търся находки самоцелно. Заедно с баща ми посветихме 30 години на Симеоновата столица Велики Преслав, Перперикон, Мисионис, Урвич край София. Няма на кого да завиждам, защото съм постигнал всичко.
- Как се работи с министъра на културата Боил Банов, намери ли се по-добра формула за финансиране на обектите?
- Отлично. Вече две години съм негов съветник, а преди това бях на Вежди Рашидов. Боил Банов има огромен административен опит, това много му се удава. А да бъдеш министър на културата никак не е лесно. Парите никоф
га не стигат, а претенциите винаги са много.
- Как бихте подредили един “свой” музей?
- Вече казах, че нямам някакъв специален афинитет към археологическите находки освен като възможност за развитие на науката и културно-историческия туризъм. Но ако говорим за музей, нещо такова съм си създал в Златоград, където имам къща, която след две години ще празнува своето 140-летие. Там съм запазил максимално всичко старо, а по стените са снимките на моите предци. А когато имам и най-малка възможност, отивам там сам или с моята съпруга Ирина, дъщерите ми Петя и Анна-Мария, а напоследък с прекрасната ми внучка Никол.
Кой е той?
- Роден е през 1957 г. във Велико Търново
- Завършил е история в СУ “Св. Климент Охридски”
- Син на прочутия археолог проф. Димитър Овчаров
- Майка му Мария е човекът, направил делото на карикатуриста Тодор Цонев известно на обществеността
- Доктор на историческите науки
- Професор в Московския славянски институт и доцент в НАИМ-БАН
- Носител на орден “Св. св. Кирил и Методий” огърлие и на “Златен век”
- Почетен гражданин на Кърджали, Търговище и Златоград.
- Автор на 60 книги и повече от 300 публикации