Да заживееш на село е престижно и проява на суета

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6977675 www.24chasa.bg
Ани Владимирова

Дауншифтингът е станал в контекста на тази мода с био, еко, органик и т.н. Това всъщност се превърна в идея за престижност. Колкото и да изглежда, че като Жан-Жак Русо “назад към природата” се връщат, в цялата работа има известна суета, защото ако погледнем най-скъпите щандове в магазина, са биохраните. На такива места могат да отидат хора, които са си го надвили на масрафа и могат да си го позволят финансово. Това, което прави впечатление е, че те го заявяват като някаква форма на еволюция. “Ние можем да оцелеем в системата, но сме си избрали живота на село, защото можем да си го позволим”, казват те.

Правят се на много земни,

ходят като хипстъри боси

и небръснати, а жените с

хамаци с бебета

по гърбовете

В магазин съм виждала майка с 2 деца, увита с африкански шалове и купила 4-5 неща от щанда за биопродукти, които са на големи цени. Изведнъж се оказва, че не ѝ стига точно един лев и за да не блокира касата, човекът зад нея ѝ дава 1 лв. Тя излиза и се качва в суперскъп джип. Те са против съвременни свят, но са готови да дадат луди пари за скъпи продукти.

От практиката ми и тази на моите колеги се забелязва, че тези хора са със свободна професия и могат да работят отвсякъде. В по-голямата степен те печелят благодарение на технологиите. Правят сайтове например и могат чрез сравнително малко инвестирано време да изкарват големи пари. Това им дава възможност да направят тази “еволюция”. Другият момент е, че тези хора са във възрастова група 30+, а от работата ми в кабинета знаем, че това поколение има доста големи проблеми с идентичността. Те отричат моделите на успех и постижение, които налага съвременният свят като ценности, но в същото време са още в процес на търсене на себе си. Във възрастовата психология това се случва между 14 и 20 г., но заради времето, в което живя поколението на 30-годишните, те сега търсят себе си.

Знаят какво не искат, но не знаят кои са. Затова, отивайки на село, в голяма степен се опитват да се открият. Малко като тези жени, които искат да забременеят, за да останат вкъщи. Резултатът от това търсене ще стане ясен след 4-5 години от началото на престоя. Дали обаче ще останат и ще се адаптират, или ще искат да се върнат? Аз подозирам, че

една част от тях ще са си

изкарали една казарма,

бягство

от действителността

и ще се върнат

Освен с тази нужда за откриване на себе си си обяснявам желанието на хората да се върнат на село и заради райските примери, които дадоха много западняци с високи пенсии, които си купиха къщи в българските села.

А какво ще се случи с децата, които сега се отглеждат на село, ми е трудно да си представя. Имаше едно поколение, което в късния социализъм се гледаше до първи клас на село. Тогава работех в училище и ги виждах. Тези деца бяха по-здрави физически, но бяха много по-незрели социално. Имаха много проблеми със самодисциплината и бяха неадекватни спрямо нахитрелите си връстници. Децата от малки социални групи винаги имат този проблем.

Детството е периодът, който те подготвя за времето, когато пораснеш. Затова въпросът е

закъде те подготвя

това детство на село

За града с връстниците с подобни проблеми? Да, те са с телефоните и таблетите в ръце, но са в мрежа, общуват и съзряват заедно. За едно дете най-важното е в детството си да бъде в среда на други деца. Колко връстници може да има едно дете на село? Но в крайна сметка от практиката си съм видяла, че щастливите деца са тези с щастливите родители.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,