Да заживееш на село е престижно и проява на суета

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6977675 www.24chasa.bg
Ани Владимирова

Дауншифтингът е станал в контекста на тази мода с био, еко, органик и т.н. Това всъщност се превърна в идея за престижност. Колкото и да изглежда, че като Жан-Жак Русо “назад към природата” се връщат, в цялата работа има известна суета, защото ако погледнем най-скъпите щандове в магазина, са биохраните. На такива места могат да отидат хора, които са си го надвили на масрафа и могат да си го позволят финансово. Това, което прави впечатление е, че те го заявяват като някаква форма на еволюция. “Ние можем да оцелеем в системата, но сме си избрали живота на село, защото можем да си го позволим”, казват те.

Правят се на много земни,

ходят като хипстъри боси

и небръснати, а жените с

хамаци с бебета

по гърбовете

В магазин съм виждала майка с 2 деца, увита с африкански шалове и купила 4-5 неща от щанда за биопродукти, които са на големи цени. Изведнъж се оказва, че не ѝ стига точно един лев и за да не блокира касата, човекът зад нея ѝ дава 1 лв. Тя излиза и се качва в суперскъп джип. Те са против съвременни свят, но са готови да дадат луди пари за скъпи продукти.

От практиката ми и тази на моите колеги се забелязва, че тези хора са със свободна професия и могат да работят отвсякъде. В по-голямата степен те печелят благодарение на технологиите. Правят сайтове например и могат чрез сравнително малко инвестирано време да изкарват големи пари. Това им дава възможност да направят тази “еволюция”. Другият момент е, че тези хора са във възрастова група 30+, а от работата ми в кабинета знаем, че това поколение има доста големи проблеми с идентичността. Те отричат моделите на успех и постижение, които налага съвременният свят като ценности, но в същото време са още в процес на търсене на себе си. Във възрастовата психология това се случва между 14 и 20 г., но заради времето, в което живя поколението на 30-годишните, те сега търсят себе си.

Знаят какво не искат, но не знаят кои са. Затова, отивайки на село, в голяма степен се опитват да се открият. Малко като тези жени, които искат да забременеят, за да останат вкъщи. Резултатът от това търсене ще стане ясен след 4-5 години от началото на престоя. Дали обаче ще останат и ще се адаптират, или ще искат да се върнат? Аз подозирам, че

една част от тях ще са си

изкарали една казарма,

бягство

от действителността

и ще се върнат

Освен с тази нужда за откриване на себе си си обяснявам желанието на хората да се върнат на село и заради райските примери, които дадоха много западняци с високи пенсии, които си купиха къщи в българските села.

А какво ще се случи с децата, които сега се отглеждат на село, ми е трудно да си представя. Имаше едно поколение, което в късния социализъм се гледаше до първи клас на село. Тогава работех в училище и ги виждах. Тези деца бяха по-здрави физически, но бяха много по-незрели социално. Имаха много проблеми със самодисциплината и бяха неадекватни спрямо нахитрелите си връстници. Децата от малки социални групи винаги имат този проблем.

Детството е периодът, който те подготвя за времето, когато пораснеш. Затова въпросът е

закъде те подготвя

това детство на село

За града с връстниците с подобни проблеми? Да, те са с телефоните и таблетите в ръце, но са в мрежа, общуват и съзряват заедно. За едно дете най-важното е в детството си да бъде в среда на други деца. Колко връстници може да има едно дете на село? Но в крайна сметка от практиката си съм видяла, че щастливите деца са тези с щастливите родители.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 250 км гонка - за хвалба ли е, или долу КАТ?

    Ранното утро на четвъртък ни споходи с някакви невероятни хвалби за полицейска гонка на пежо с дрогиран шофьор и двамата му спътници.  Цели пет патрулки от две области - Стара Загора и Пловдив, в продължение на 250 километра са преследвали колата нарушител. Да спрат кола за проверка си е рутинна работа на КАТ.
  • Защо арабите - 5% от населението на света, са половината от бежанците

    Петродоларовите икономики вече не изглеждат толкова впечатляващи РЕДИЦА промени настъпиха в арабския регион през изминалите десетилетия, за съжаление, не с положителен знак. Днес петродоларовите икономики, които доскоро се къпеха в златен дъжд, заделяйки огромни средства за инфраструктурни проекти, не изглеждат вече така впечатляващи.