Проф. Любен Тотев: Държавата да плаща за реализирани висшисти, не за приети студенти

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6982987 www.24chasa.bg

Ректори разкриват нови специалности, изкушени от кметове и депутати, казва ректорът на Минно-геоложкия университет и председател на Съвета на ректорите

- Проф. Тотев, комисията по образование в парламента прие на първо четене поправка в Закона за висшето образование, според която изявени специалисти ще преподават в университетите, защо е важно това да се случи?

- Това се прави от дълго време на много места в страната. В Минно-геоложкия университет например от 1999 г. един от най-изявените специалисти в метростроителството проф. Стоян Братоев чете лекции. Не съм чакал да питам парламента или някой друг. В МГУ четат лекции и други известни специалисти от областта на миннодобивната промишленост. Това за мен не е ново.

Хората от

практиката

са в час с това,

което се прави

Те дават знания на студентите и това е чудесно. Важен е контактът на специалистите от практиката с младите, с хората, които са бъдещите техни служители. Така и специалистите от практиката си сверяват пулса с младото поколение. Младите пък разбират какво се случва в живия живот и какво ще правят, когато напуснат лабораториите и аудиториите на университетите. Полезно е. Дори бих казал, че е малко закъсняло.

- Проф. Стати Статев каза, че и при него се прави.

- Разбира се, в УНСС канят специалисти. Много възпитаници на университета са били министри, зам.-министри, премиери. Те са лектори в УНСС.

- Трябва ли държавата да поръчва на висшите училища кадрите?

- Разбира се.

Защо трябва да

се плаща за

нещо, което

няма да се

ползва

Всеки един от универститетите заявява по-големи бройки за обучение, защото по този начин получаваме субсидията от държавата. Но ако се регулира по друг начин субсидията - да не е на бройка студент, а на това, което произвеждаме и се реализира на пазара на труда, би било отлично. Ние може да обучаваме десетки хиляди, но когато се реализират само малка част от тях, защо сме учили другите.

- И депутати, и ректори казват, че оценките на Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА) не са реалистични - всички са в горната част на скалата, а и няма отказана акредитация на университет, защо тогава никой не предприема нещо срещу тази практика?

- Отдавна съм против. Не може всички университети да сме с оценка между 8,5 и 10 или между 8,5 и 9,5. Има такива, които са по-напред и могат да бъдат около 10. Има обаче и други, които отговарят по-скоро на 6. Или скалата е невярна, или тези, които подреждат университетите, нямат реална представа или не го правят така, както трябва. Не може всички да сме еднакви. Онзиден получих сертификата на нашия университет за поредната акредитация. Естествено, оценката е много добра, но смея да кажа чистосърдечно, че е заслужено добра. И срещата със студентите, и срещата с работодателите, и това, което са видели в залите и лабораториите на университета, и практическото ни обучение в промишлеността - всичко е на ниво. Не мога да сравня нашия университет с някои други. Не искам да се обиждат, но и те влизат в 9 и 10. Не искам от НАОА да се обиждат. При тях отиват материали от експертните групи, които ходят на място и проверяват. Там

не се дават

реалните

преценки

Там се подготвят докладите с недотам вярно съдържание и може би е дошло време да се опреснят експертните групи с хора, които действително ще преценяват правилно. Това ще облекчи и председателя на НАОА, ще облекчи и акредитационния съвет. Смятам, че промяна в критериите за подбор на хора в експертните групи би допринесла много за разсейване на събраните в горната част на скалата оценки. Прочетох, че в пернишкия университет например са записани за обучение, а не са обучавани 170 студенти.

- Съгласен ли сте с идеята ректорът да сключва договор за управление с министъра?

- Министърът е политическа фигура. Представете си тази хипотеза: г-н министърът решава, че трябва да подаде оставка. Това означава ли, че аз като ректор трябва да подам оставка, защото съм сключил договор с този министър. Или идвайки друг министър, да ми каже: Слушай, ректоре, с теб не може да работим, ще назнача друг. Ето го конфликта. Много малко са ректорите, които имат нужда от такава подкрепа. Който желае, нека сключва, нека ползва защитата на министъра. Това е мое мнение, но и на голяма част от колегите.

- А какво смятате за предложението на Асоциацията на индустриалния капитал в България работодателите да поемат управлението на университетите?

- Смятам, че всеки трябва да върши работата, от която разбира. Те трябвало да кажат колко студенти да се приемат?! Те да кажат как да се субсидира висшето образование?! Предлагат несъвместими неща. Никой от ректорите не одобрява това.

- Какво мислите за идеята университети със сходни направления да се съюзяват в преподаването - като ТУ - София и ХТМУ например?

- Моите дълбоки уважения към двамата ми колеги и приятели. Няма нищо лошо в това, дори го приветствам. Никой обаче не ни е забранил да каним колеги от други университети да четат лекции при нас. Защо трябва да търсим разрешение. Нима аз не каня колеги от Университета по архитектура, строителство и геодезия. И в момента имам такъв човек, който чете хидравлика.

- Защо Съветът на ректорите наложи мораториум върху разкриването на университети, филиали, колежи и специалности?

- Знаете колко много се говори за броя на университетите в България. Не сме много като университети, но не бива и да се разрастваме повече.

Не бива да

разкриват нови

специалности,

за които нямат

подходящи

кадри,

които да преподават. Моите уважения, но университетът “Асен Златаров” в Бургас не може да обучава по медицина. Колегите ректори сме в много добри отношения, но понякога се налага да кажа тези неща. Не може също университети, които нямат капацитет, да обучават по национална сигурност. Правят го, защото парите за обучение на един студент са повече. Но това са недопустими неща. Понякога ректорите се изкушават под въздействието я на кмет, я на депутати от региона и хоп! - правят заявка пред НАОА. С цел да предпазим такива, които се поддават на това изкушение, взехме това решение. Аз твърдо искам това да се случи, а и целият Съвет на ректорите. Затова решихме да го предложим на парламента.

- Депутатите съгласиха ли се?

- Все още не. Решение беше взето на 21 октомври 2017 г. На 17 ноември го внесох при нашия министър. Сега е краят на юли 2018 г. Надявам се, че някой прекрасен ден и в парламента ще решат, че това, което сме предложили, е правилно, и ще бъде разгледано. Надявам се и на положително решение, защото това е само от полза. Така ще облекчим и работата на НАОА. Предложили сме и друго - един преподавател професор или доцент да участва в акредитацията само на един университет, където е на основен трудов договор. Тогава нещата ще си отидат на мястото. Тогава пернишкият университет няма да може да се акредитира.

- Не е ли твърде екстравагантна идеята ви за единен закон за висшето образование и науката?

- Знаете ли на колко места си противоречат Законът за висшето образование, Законът за развитие на академичния състав, Законът за БАН и Законът за Селскостопанската академия. Мисля, че с един закон за висшето образование и науката ще се избегнат някои противоречия. Ако не, непрекъснато ще правим поправки в старите закони.

CV

- Проф. д-р инж. Любен Тотев завършва специалност “Технология на минното производство” в Минно-геоложкия университет през 1980 г.

-  През 1986 г. защитава докторска дисертация, през 1988 г. е избран за главен асистент, през 1998 г. за доцент, през 2011 г. за професор

- Автор е на над 130 научни и научно-приложни разработки, статии, доклади, патенти, учебници и учебни помагала

- От 1999 г. е ръководител на катедра “Подземно строителство” към МГУ. Той е един от основателите на специалността и катедрата “Подземно строителство”

- От 1999 до 2003 г. е зам.-декан на Минно-технологичния факултет, от 2003 до 2011 г. – два мандата негов декан

- От ноември 2011 г. е избран за ректор на МГУ, а през ноември 2015 г. единодушно е преизбран за втори мандат

- На 31 март 2016 г. е избран за председател на Съвета на ректорите. На 13 април 2018 г. единодушно е преизбран

- Трети мандат заместник-председател на Българската минно-геоложка камара

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,