Журналистът от “Канал 3” Любо Огнянов направи изключителен журналистически удар, когато в предаването си “Офанзива” в събота се срещна с избягалия от затвора в София Цветан Чарлов. В интервюто, направено в Милано, Чарлов разказва как през 2011 г. лежал в ИСУЛ, а полицай го охранявал. Осъденият на 3,5 г. затвор заради контрабанда мъж спечелил доверието му и го помолил да отиде до тоалетна. Полицаят не го придружил и Чарлов духнал.
- Г-н Огнянов, как се стигна до предаването ви с избягалия преди 7 г. от затвора Цветан Чарлов?
- Разбирате, че не мога да кажа как стигнах до контакт с него и как го намерих. Около 2 месеца ни бяха разговорите. Идеята ми дойде след бягството на Владимир Пелов. И преди съм правил криминални предавания, някои посветени на Шатката и Хосе, които избягаха от затвора. Преди съм снимал хора зад решетките, затова реших сега да направим с такъв, който, както е модерната дума, се е “отклонил”.
Говорихме 2 месеца и решихме да се видим по средата. Той няма никакви документи, но има гръцки, френски, швейцарски, всичките фалшиви. Живее във Франция и затова се срещнахме по средата - в Италия. Той я познава много добре, тъй като е живял години там.
Бягал е често и
през Гърция към
Италия
Лежал е и в италиански затвори. От един от затворите е успял да избяга, но от друг - не. Затворът в Милано е в центъра на града, като в София. Там обаче охраната е доста сериозна и вероятността някой да избяга през централния вход въоръжен е нищожна.
- А откъде е успял да избяга?
- От затвор на остров Сардиния. Помагали са му местни. Там присъди изтърпяват членове на различни мафиотски огранизации. Нашият човек доста добре се е вписал в обстановката, извършвал е много услуги на съкилийниците си, имал е телефон, от който те са се обаждали.
Това в България е нещо обичайно, но в Италия е невъзможно. Там да имаш телефон, е невероятно постижение, но нашият човек го е постигнал. Благодарение на него е създал контакти и мафиоти са му помогнали да избяга от затвора. От Сардиния стига до България. Преминава няколко граници, бягайки от италиански затвор. Удивителна история!
- Той трудно ли се съгласи на интервюто?
- От 2013 г. се занимавам по-сериозно с криминални теми, когато бях автор на “Жега” по ТВ7. Има 2 категории според мен престъпници. Едните са от старата школа, над 50 г., те имат един странен кодекс на честта. Всъщност не е толкова странен, те са тези, за които някои пеят в песните си.
Младите бандитчета
крият под
анаболни
мускулчета
пилешки сърца
Младите момчета, които в момента си играят на бандитчета по улиците, носейки бухалки, размахвайки пистолети, всъщност до голяма степен не са такива, каквито са батковиците. Те излизат спокойно и говорят с лицето си. Зрителите в коментарите в социалните мрежи определиха Цветан като “голям пич”. Разбира се, той не може да бъде пример за децата, но начинът му на поведение е, да кажем, симпатичен. Не беше толкова трудно да го уговоря за интервюто.
- А как се издържа този човек?
- В момента работи напълно легално в казино и отговаря за сигурността. Той следи да не се броят карти, да не се източват машините със софтуер. Всъщност помага на казиното да не се губят пари. Това е една огромна ирония на съдбата - човек, издирван от Интерпол и Европол, да работи в сферата на сигурността.
Всъщност интересното е, че докато е лежал в затвора за контрабандата, се оказва, че е издирван от Интерпол за същото престъпление. Това е една огромна комедия, нещо куца. Не само при нас, явно има нещо гнило и в Дания, щом излежаващ присъдата си седи в Интерпол.
- Това ли е най-големият ви журналистически удар?
- Аз започнах като журналист през 1996 г., когато бяха протестите и Жан Виденов подаде оставка. Не ги класирам ударите. Не искам да звуча високопарно, но да, удар е да снимаш издирван от Интерпол и той да ти разкаже всичко за себе си. В българските медии досега се знаеше, че той е рецидивист, но нямаше подробности, знаеше се само, че е избягал от ИСУЛ. Не се знаеше, че първата му присъда е през 1976 г. за телесна повреда, че е откраднал милиционерска волга под носа на униформените.
- Всъщност той я краде, защото са му се подигравали и са го питали кога е излязъл от затвора. Като че ли с а засегнали чувството му за чест.
- Да, малко на инат. Излязло му е през носа, защото е прекарал година в запечатка. Тогава не е имало Хелзински комитет, а милиционерите са пипали здраво. Днес няма запечатки, но тогава това е значело да си затворен на гола бетонна клетка без осветление. Той прекарал там година заради лукса да открадне милиционерска волга, да я покара, че и даже да я строши.
Що се отнася до журналистическите удари, то трябва да благодаря и на “Канал 3”, с които работим от 2,5 г, и ми позволяват да обикалям Европа. Аз не търся нищо друго, освен да представям истината. Емил Милев-Крокодила даде първото си интервю за “Офанзива”, след като успях да спечеля доверието му. В началото имахме задочен конфликт. Преди да го снимам, той ме беше обвинил, че едва ли не съм предизвикал
здравословни
проблеми на
майка му
и го нямаше доверието. Казвам го, защото някои хора дават интервюта пред мен за първи път, защото аз не манипулирам. Аз не отивам там нито за да го съдя, нито за да го оправдая. Не търся друг ефект, освен журналистическия. Крокодила даде интервю за първата “Офанзива”.
- А по-любопитни истории извън криминалните?
- Реших да следя една седмица депутати от всички парламентарни групи как шофират личните си коли. Тогава трябва да спазват закона, защото личните им автомобили не се ползват с привилегии. Хванах Елена Йончева 3 пъти да мине на червено за 7 мин. Ама така, сериозно. Не на дълго жълто, а на чисто червено. Димитър Гемишев, който беше в ГЕРБ и подаде оставка, превиши скоростта с 40 км. Той е съден за катастрофа, при която причини смърт. От “Обединени патриоти” имаше депутат, който караше със 110 км/ч там, където трябваше да кара с 50 км/ч.
В ТВ 2 събрах в студиото ултраси на “Левски”, ЦСКА и “Ботев”. Предаването свърши, отворих вратите и видях в 2 реда 60 полицаи с щитове, каски. Някой от МВР беше гледал предаването и вдигнал жандармерията. Спомням си, че шофьорът на автобуса на феновете на “Ботев” беше избягал. Добре, че Дучето намери автобус, да ги извозят.