Орлин Горанов: Първи ме поканиха за българското представление на "Мама миа"

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6984652 www.24chasa.bg

Певецът няма да се разделя дълго със сцената това лято. Ще участва в мюзикъла “Човекът от Ла Манча” и ще бъде част от турнето “Вечните песни на България”

Още от малък проявява музикалната си дарба, благодарение на която не напуска сцената повече от 40 г.

Горанов е възпитаник на хор “Бодра смяна”, с който има концерти из различни страни още от дете.

Той е изпълнил едни от най-хубавите български песни, сред които “Светът е за двама”, “Спомен”, “Огледало” и др.

Играе в българската версия на хитовия мюзикъл “Мама миа”

- Г-н Горанов, бяхте поканен от акад. Пламен Карталов в световния мюзикъл, адаптиран за българска сцена “Мама миа”. Как стана това?

- Може би бях първият човек, на когото се обади още миналата година. Сподели ми, че има възможност да се вземат авторските права на мюзикъла и да се постави в България. Това беше огромна чест за мен. Затова се опитах да му бъда полезен с каквото мога като опит и идеи за това как да се реализира спектакълът. Мисля, че нашата дългогодишна дружба и познанство изигра много ползотворна роля.

- Какъв е образът ви в мюзикъла?

- Предполагам, че повечето от хората са гледали филма и знаят, че героят ми се казва Сам. Той е архитект, който може би е първият запознал се с Дона и е един от вероятните бащи на нейната дъщеря. Сам е човек, който 21 години не е спрял да мисли за тази своя любов и се връща след толкова време, за да се опита да съживи връзката си и да заживее с жената, която обича.

- Колко часа дневно прекарвахте в репетиции?

- Доста, почти целия ден бяхме в операта, защото концепцията на режисьора акад. Пламен Карталов е доста по-различна от това, което знаем от мюзикъла и филма. Опитахме се да направим още по-голям театър в театъра, да акцентираме на текста, който за радост е на народен език. Целта е хората да разберат абсолютно всичко. Съответно

всяка една песен става

малка история, която

разказва за човешките

отношения и живота

- По време на натоварените репетиции имаше ли време за шеги?

- Имаше уникална енергия у целия състав. Това е много важно, за да се получи спектакълът от сърце. Заслугата в голяма степен е на трупата, която е много готина. Личи си, че всеки работи с огромно желание и ентусиазъм.

- Усещахте ли напрежението от наближаващата премиера по време на последната ви репетиция? 

- Последната репетиция мина много спокойно, защото всички детайли, които акад. Карталов е заложил в спектакъла, трябваше да бъдат изпълнени максимално добре и публиката да разбере посланието, което искахме да отправим. А то, естествено, е облечено с прекрасната музика на АББА. “Мама миа” е уникален като замисъл и като емоция.

- Кое е най-голямото предизвикателство, пред което се изправихте, подготвяйки премиерата на “Мама миа”?

- Не бих казал, че е имало нещо, което да ми е било чуждо, тъй като имам доста постановки зад гърба си както оперни, така и театрални. Опитах се да бъда полезен във всеки един аспект от реализацията на постановката, въпреки че самата концепция е уникална, а сценографията е много интересна, много красива и много мобилна. Затова мисля, че

нашият спектакъл не

отстъпва по нищо на

световните образци

Напротив, има нещо уникално в него.

- Вече няколко пъти сте излизали на сцената в ролята на Сам, какви са реакциите на публиката?

- Това трябва да питате нея, но мисля, че са меко казано задоволителни. След първите две премиери хората 15-20 мин ни ръкопляскаха, станали на крака. Бяха изключително доволни. Излъчваха голяма радост, граничеща с щастие. Така че се надявам този спектакъл да зареди с много положителни емоции всички, които ще дойдат да го гледат.

- Предполагам, че ваши познати и приятели вече са гледали мюзикъла. Поздравяват ли ви за резултата? 

- Не искам да бъда максималист, но засега още не съм чул негативни отзиви, което ме плаши. (Смее се.) Мисля, че едва оттук нататък ще търпи развитие и доошлайфане. Знаете, че на премиерата винаги е по-нервно. Чудиш се дали ще можеш да изпълниш всички задачи, които са ти поставени. С времето, както се казва, спектакалът започва да уляга и всичко да си идва на мястото. Минава сякаш на един дъх. След три часа в операта хората си казват: “О, за жалост свърши, няма ли още?”

- Вие имате голям сценичен опит не само в операта, но и в театъра. Има ли го още притеснението, когато излезете пред публиката особено в роля, която досега не сте играли?

- Естествено. Няма ли тръпка и сценична треска преди всеки спектакъл, по-добре да не я работя тази професия, защото рутината е лош съветник не само за актьора, но и за човека, който стъпва на сцената. Всеки спектакъл е уникален. Той се случва само веднъж и никога повече не се повтаря. Следващият може да бъде със същата програма, но ще бъде по-различен. Публиката и енергията ще бъдат други. Затова всеки път трябва да сме максимално подготвени и концентрирани.

- Как се справяте с притеснението и сценичната треска?

- Всеки актьор има свои тънкости, които прави преди да излезе на сцената - концентрация, успокояване по някакъв начин, шеги или разпейки, отделяне и самовглъбяване и т.н.

- Ако можете да избирате, в кой мюзикъл бихте участвали?

- Не знам, има много. Въпросът е кой ще бъде най-добре адаптиран за българската сцена. Мюзикълът по принцип третира много локални проблеми. “Уестсайдска история” например засяга проблемите между латиноамериканското общество и американците. Понякога пък се заимстват горе-долу познати истории, независимо дали вземете за пример “Ромео и Жулиета”, “Отело”, “Бохеми” или друга позната класическа трагедия. В “Мама миа” историята е измислена много хубаво - за едно момиченце, което израства само с майка си. Има трима вероятни бащи и иска да намерия своя. Всъщност за какво иска да го намери, не знае и самата тя. Има толкова много хора и различни съдби по света, че винаги може да се измисли интересна история, която да се облече в музика.

- Искам да ви върна малко назад във времето, когато сте участвали в първия си мюзикъл. Как стана това?

- Първият истински мюзикъл, който направихме, беше преди около 4 години с екипа на Пловдивската опера под режисурата на Борис Панкин. С Мариан Бачев и Елена Атанасова представихме “Човекът от Ла Манча”. Това също е световен образец, който българската публика помни от телевизионния му вариант с Коста Цонев и Жоржета Чакърова. Трябваше да изиграя три роли - на Сервантес, на Дон Кихот и на неговия прототип Алонсо Кехана. Имахме над 20 хил. посетители. За жалост, ни изтече времето за авторските права. Сега играм постановката с екипа на Русенската опера. Да сме живи и здрави,

началото на септември

ще го реализираме

на Царевец

Щастлив съм да бъда част от екипа на този жанр. Това е моя стара мечта, която най-накрая реализирах.

- Как се роди тази ваша мечта?

- Мюзикълът като изкуство е сумарен жанр между театъра, операта, комедията... всичко. Виждаме, че имаме потенциал, а и не ни липсват артисти. Могат да участват напълно драматични актьори, кукловоди, колеги от музикалния театър, операта и такива като мен. (Смее се.) Досега имаше вакуум, който лека-полека се пълни. Мисля, че всичко тръгва по правилния път.

- Значи в днешно време има повече интерес към мюзикълите?

- Определено има много по-голям интерес, защото чисто информационно вече няма абсолютно никакви ограничения. Както се казва, може да влезете в интернет или в ютюб и да гледате спектакли от всички световни сцени. Въпросът е да адаптираш спектакъла за българската сцена, да може зрителят да е съпричастен към живото изпълнение. Едно е да го гледаш по телевизията или да ти разказва някой, а

съвсем друго е да

влезеш в залата и да

бъдеш част от това шоу

Енергията е съвсем друга, а усещането незабравимо.

- Феновете ви ще могат ли да ви видят на сцената това лято? 

- С мюзикъла “Пея под дъжда” имаме няколко спектакъла по летни театри август месец - във Варна, Бургас, Добрич. Може би началото на декември ще дойдем и в София да го изиграем на сцената на Музикалния театър.

- През лятото ще участвате в турнето “Вечните песни на България”. Как съчетавате подготовката за него с театъра и почивката?

- Съчетавам ги с много любов. (Смее се.) Радостен съм, че ще се случи това минитурне. Ще обиколим няколко града в началото на август с моите колеги, които много обичам. Ще се радвам залите да бъдат пълни и публиката да се весели заедно с нас. Всеки ще изпее най-популярните си песни, така че хората ще могат да пеят заедно с нас, за да си направим лятото още по-хубаво.

- “Вечните песни на България” не се състои за първи път. Имате ли любим момент от миналогодишно негово издание?

- Всеки концерт е уникален сам по себе си. Често се смеем с колегите, че ние почти нищо не пеем, вместо нас го прави публиката. (Смее се.) Няма по-хубаво от това цялата зала да пее заедно с теб.

- Една от любимите песни на няколко поколения българи е “Светът е за двама”. Повечето хора реагират емоционално на нея. Как реагирахте вие?

- Хубавите неща стават случайно. Просто случайно бях поканен да направя тази песен. Влязах в студиото, записах я, както се казва от раз, и за 40 мин бяхме готови.

Нямах представа, че

ще остане в историята,

защото тогава бях и в

началото на кариерата си,

едва на двайсет и няколко години. Ако имаше рецепта как се правят шлагери, всяка песен щеше да е хит. (Смее се.)

- “Светът е за двама” не е единствената ви песен, която е успяла да преодолее теста на времето. Имате и няколко прекрани дуета с Кристина Димитрова. Как се запознахте с нея?

- Запознахме се още миналия век, и то пак случайно, благодарение на Агент Тенев, който тогава дойде при мен да ми предложи песен за коледен конкурс на радиото, която да изпълня с Кристина Димитрова. Някак се стиковахме в работата, затова решихме да направим още няколко опита. Така 30-40 дуета вече са зад гърба ни.

- Още от малък с детски хор “Бодра смяна” имате участия из цял свят. От комика Венци Мартинов знам, че сте се губили из улиците на Москва?

- Е, не сме се губили, просто изпуснахме групата и се прибрахме спокойно в хотела, докато те са ни търсили 2 часа из Москва. (Смее се.) Това не беше много положително за нас, защото диригентката ни каза, че двамата повече турне няма да видим, щом сме такива непослушковци. Изядохме по един шамар и това е. Сега си давам сметка на какво притеснение е била подложена, защото ние бяхме на 9-10 години. (Смее се.)

- Имали ли сте други подобни случки по време на пътуване с “Бодра смяна”?

- Не, този случай ми стана обица на ухото. Човек започва да внимава, когато веднъж му се случат такива неща.

- Непослушен ли сте били като малък?

- Не мога да кажа. Може би... Бях палав като другите деца, но не е имало неща, с които съм прекрачвал границата. Мисля, че възпитанието, което са ми дали моите родители, ми помага.

Основният принцип

при него е: “Не прави това,

което не искаш да ти

бъде правено на теб”

Останалото са морално-етичните норми в живота, защото, както казваше татко: “Ако не се съобразяваш с диалектиката, тя те бие по главата”. (Смее се.)

- Когато имате концерт в чужбина, как реагира публиката? 

- За радост, много положително, защото съм имал възможност да пея не само пред българи. Навсякъде са ме приемали много любезно и с уважение. Никога не са ме питали кой съм, с какво се занимавам, имам ли кариера и т.н. Ако публиката е доволна, ме аплодира, ако не е, не ме. (Смее се.) Засега се опитвам да си върша работата максимално добре. Най-хубавото е, че музиката няма граници. Тя е универсиалният език на всички хора.

- Накъде смятате, че отива българската музика?

- Дай боже към добро. Все пак ние сме малък пазар. Нямаме такова производство, че да можем да отсеем бисери, които да бъдат конкурентоспособни на световния пазар. От време на време се появяват бели лястовички. Ще дойде моментът, когато големите музикални компании ще започнат да обръщат повече внимание към нас. Нашата музика е уникална и ако бъде по-силно базирана върху фолклора ни, ще има огромен успех. С това бихме могли да бъдем интересни на световния музикален пазар.

- Някои чуждестранни изпълнители вече се възползват от това и вкарват мотиви от българския фоклор в песните си.

- Така е, англичани и американци използват нашия фолклор, а ние се правим на тях. Но нищо, такава е модата. За жалост, исторически погледнато, винаги сме били чуждопоклонници, което не е за предпочитане, но такъв е светът. Въпреки това съм оптимист. Ще се оправят нещата и всичко ще си дойде на мястото.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Гъвкавост за горивата

    Горивата през зимата да са без биодобавка - така може да поевтинеят на дребно с близо 10 ст. Това са обсъждали на среща вицепремиерът Томислав Дончев и компаниите от Българската петролна и газова асоциация. Когато поскъпването на горивата се превръща в проблем, явно трябва гъвкавост. Но по какъв начин?
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,