Ирина Бокова: След ЮНЕСКО получих много покани за проекти и сега имам дълъг списък с ангажименти

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6984654 www.24chasa.bg

На този етап българската политика не ме изкушава, казва бившата генерална директорка на организацията на ООН

- Г-жо Бокова, в коя точка на света ви намирам?

- В Париж. Тук съм след участия в две конференции. Едната беше в Португалия заедно с Барак Обама и бе посветена на климатичните промени. Моята тема бе за това как климатичните проблеми влияят върху културното наследство, тъй като, както се очертава напоследък, те са най-голямата заплаха за опазването на културните паметници. Беше много приятно отново да си стиснем ръцете и да се видим с президента Обама.

А втората конференция беше в Ирландия на тема “Глобализация и комуникации”. Тя се проведе на много интересно място - на остров Валентия, където преди повече от 160 г. е установен първият кабел, свързващ стария и новия континент по дъното на Атлантическия океан. Основното, което се обсъждаше, беше ролята на новите технологии, за комуникациите и беше изключително интересно събитие.

- След толкова години в ЮНЕСКО какво ви липсва най-много сега от работата там?

- Това бяха наистина 8 напрегнати години с много радост, с успехи, но беше и сложен период в света - с кризи, променяща се геополитика, конфликти. Много от нещата, които се случваха, без съмнение се отразиха на организацията.

Може би ми липсва

до известна степен

динамизма,

който ЮНЕСКО притежава. Но темите, по които работя сега, са толкова свързани с работата в ЮНЕСКО, че от тази гледна точка не съм усетила никаква празнота.

- С какво заменихте този динамизъм, след като миналия ноември излязохте от организацията?

- Много хора ме питаха: Какво ще правите, като напуснете? Моят отговор беше: Искам да защитавам каузи. Защото, като се замисли човек, мандатът на ЮНЕСКО е кауза. Това не е просто една от организациите на ООН, не е някаква техническа институция, която решава технически проблеми, а е тясно свързана с развитието на човека и неговата духовност и с човешкото достойнство. Ако един човек е грамотен, ако е образован и има възможност да се развива, ако усеща, че неговите култура и идентичност са уважавани, ако има свободата да ги изразява - ето това са аспекти от дейността на ЮНЕСКО, които са във висша степен хуманистични. И затова мисля, че човек може да защитава такива каузи не само ако е вътре в организацията. Аз се опитвам, възползвайки се от опита, от идеите и вдъхновението, които тя ми е дала, да продължа да работя по същите теми - за опазване на културното наследство, за климата и неговото отражение, за конфликтите и равенството на жените, за образованието...

- Би ли могло да се каже, че днес сте на нещо като свободна практика, но с много ангажименти?

- Може би. След като напуснах, наистина получих много предложения за участие в проекти и в консултативни съвети. В началото даже с лека ръка приех всичките тези предложения и сега имам дълъг списък с теми, по които работя, организации, с които съм свързана, и конференции, на които съм канена, университети, с които съм ангажирана. Но аз съм много доволна от това всекидневие, защото не си представях, че след 8 г. в ЮНЕСКО мога да престана да правя това, в което съм вярвала.

Живея пълноценно

и от тази гледна

точка съм

щастлив човек

- Тук се писа първо, че влизате в борда на Колизея, и особено, че сте в управителния съвет на руската химическа фирма гигант “ФосАгро”...

- Да, аз съм в управителния съвет на Колизея, както и в управителния съвет на една нова фондация, която създаде бившият генерален секретар на ООН Бан Ки Мун. Тя се нарича “Бан Ки Мун център за глобалното общество”. В нея той е съпредседател заедно с бившия австрийски президент Хайнц Фишер, като седалището е във Виена и в Сеул. Тази фондация бе лансирана на една голяма конференция в Сеул преди Зимната олимпиада, а в края на август ще сме във Виена по време на австрийското европредседателство.

В управителния съвет съм и на една друга хуманитарна организация, базирана в Женева, която се казва “Призивът на Женева” и работи за защита на гражданското население при конфликти. Във Франция

бившият премиер Жан-Пиер

Рафарен ме покани да

участвам в неговата

неправителствена

организация

“Лидери за мир”. Там сме 25 души от цял свят. Г-н Рафарен е много уважавана личност, аз го познавам от времето, когато бях посланик във Франция и бях много поласкана от поканата му.

Колкото до компанията “ФосАгро”, която е един от световните производители на фосфати, с нея съм работила още в ЮНЕСКО. 2011 г. беше година на химията и те бяха сред компаниите от частния сектор, които подкрепиха тази инициатива. След това създадохме с тях през 2012 г. програма за зелена химия.

Посредством ЮНЕСКО “ФосАгро” предоставя стипендии на млади учени от развиващите се страни и освен това бяха домакини на научния съвет на Бан Ки Мун за връзката между политиката и устойчивото развитие. Те продължават да сътрудничат не само с ЮНЕСКО, но и с икономическия форум в Давос, с ООН, с организацията за прехрана.

Председател на борда на “ФосАгро” е Свен Омбудсвет, който от 2010 до 2017 г. е изпълнителен директор на най-големия производител на хартия в Норвегия, “Норске Скодиндустриер”, а членове са още известният американски бизнесмен Джим Роджърс, Маркъс Роудс, независим британски одитор, и Ксавие Боле, доскорошен директор на Лондонската борса. Там аз допринасям за това фирмата да има един поглед, обърнат към устойчивото развитие и към дневния ред на ООН до 2030 г.

Член съм и на консултативния съвет на един от големите проекти в Саудитска Арабия, която в момента се променя и се отваря към света. Проектът е под егидата на престолонаследника принц Мохамед бин Салман. Често пътувам до Рияд по тази линия.

И разбира се, една голяма част от ангажиментите ми са свързани с университетите, те заемат най-много от времето ми, но ми е изключително интересно. Свързана съм с един от големите частни университети в Южна Корея, той е известен като Университета на мира.

Аз съм почетен

декан на техния

факултет по хуманистика,

почетен професор

Освен това съм в борда на една друга инициатива, която е съвместна между университета в Женева и университета “Чинхуа” в Пекин и през есента ще прекарам доста време в Женева, където ще съм ангажирана с тази програма със студентите.

През зимата пък прекарах известно време в Университета в Пенсилвания, във Филаделфия (UPenn), където съм патрон на програма за лидерство на жените.

- А чувствате ли някакво облекчение, че вече не сте под светлините на прожекторите, че медиите не следят под лупа действията ви и личния ви живот?

- Бих казала, че се диша по-леко. Но тъй като в България съм била и в политиката, и в дипломацията - във Външно министерство и като посланик във Франция, винаги съм била отговорна към това, което правя. Все пак възможността да си изказваш мнението по-свободно, че ангажираш само себе си, а не и институцията, която представляваш, е известно облекчение. Освен това сега мога да избирам това, което искам да правя, и правя това, което смятам, че има смисъл.

- Остава ли ви повече време за близките?

- За съжаление, не толкова, колкото бих искала. Но след края на мандата ми в ЮНЕСКО имаше 6-7 месеца на преходен период, все още си организирах всекидневието и ангажиментите, които исках да поема. Да не говорим, че нови ангажименти се появяват непрекъснато. Бих искала малко повече време да имам, наистина. Ето това ми липсва.

- Сега, когато, предполагам, вече емоциите са позатихнали, какви поуки извлякохте от случая с дублирането на вашата кандидатура за ООН, когато в последния момент България пусна втори кандидат в надпревара за генерален секретар?

- Може би се предоверих, може би, ако знаех как ще се развият нещата, нямаше да бъда кандидат. Цялата ситуация беше доста нелепа. Може би за първи път в живота си попаднах в такава нелепа ситуация. Нямах друг изход, освен да остана в надпреварата, защото не виждах причини да се откажа. Но аз съм оставила този епизод зад гърба си, сложила съм точка.

- А какви отношения поддържате с Антонио Гутериш, който тогава ви беше съперник, а сега е шеф на ООН?

- С всички кандидати имах тогава добри отношения. С някои днес поддържам по-близки връзки, като например Хелън Кларк, с която работим заедно, пишем си. Много добри отношения имам с Мирослав Лайчак, който е председател на Общото събрание на ООН в момента. Той ме покани в съветническия екип, който създаде, ние се събирахме няколко пъти, сега предстои среща през септември в Ню Йорк. Разбира се, с генералния секретар Гутериш винаги сме били в много добри отношения. По принцип аз не смятах кандидатстването за поста като междуличностно съперничество, а като открито състезание на хора, които имат идеи, с които да допринесат за ООН. Със Сузана Малкора, бившата шефка на кабинета на Бан Ки Мун, също се виждам често, защото и тя е в съветническия екип на Лайчак. Уважавам тези хора и мисля, че това бе период на много открити дебати.

- Наскоро пък се събрахте заедно трима генерални директори на ЮНЕСКО - сегашният Одре Азуле, на която предадохте щафетата, вие и вашият предшественик Коичиро Мацура. Какъв беше поводът?

- Това беше през май, когато празнувахме 80-годишнината на Мацура. Много мило тържество. С Мацура сме добри приятели, през всичките 8 години, докато бях генерален директор, съм поддържала контакт с него, искала съм му съвети. В един период го изпратих като мой спецпратеник в Югоизточна Азия, когато Камбоджа и Тайланд имаха доста сериозни противоречия и даже военни сблъсъци по границата по повод на включване в списъка на ЮНЕСКО на един храм.

Мисля, че е много важно

да има приемственост и

уважение между

генералните директори,

тъй като това дава много добър сигнал към страните членки, че организацията се развива.

- Като човек с широк поглед върху световните събития какво най-много ви тревожи в момента?

- Притеснява ме подкопаването на мултилатерализма, това, че отиваме към период на правото на силата, а не на правото на разума, на преговорите, на диалога. Това ме тревожи изключително. Винаги съм смятала, че светът върви към по-добро, че големите и малките трябва да решават заедно проблемите. Периодът е опасен, защото като че ли международните организации имат все по-малко влияние. Това е много лош знак за света в един момент на пренареждане и изграждане на нов ред, но не виждам към какво добро води този нов ред.

- А кое събитие привлече силно внимането ви напоследък?

- Много са. Но тъй като прекарвам много време в Корея поради моите ангажименти с университета там, без съмнение следя с интерес това, което се случва на Корейския полуостров. Той е далече от България, но това е последният остатък от студената война, а може би е по-точно да се каже от горещата война, тъй като там все още няма мирен договор. Безспорно срещата на Тръмп и Ким Чен Ун беше едно от събитията, които, надявам се, ще променят радикално тази част на света. Когато през февруари заминах за Сеул, всички ме питаха дали не ме е страх да отида, ядрените заплахи тогава бяха в разгара си. А само няколко месеца по-късно виждам една голяма динамика във вътрешнокорейските отношения, което е нещо много позитивно.

- Не сте ли изкушена от българската политика?

- Не, на този етап не съм. Аз, както казах, вече съм била в политиката, тя без съмнение е много важна и интересна. Даже бих казала, че с този международен опит, който вече имам, още по-добре разбирам колко сериозно нещо е политиката. Но в момента всекидневието ми е много заето, много интересно, имам много ангажименти в близко време, така че по-скоро бих казала не.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,