Кристиан Георгиев: Нашите учители по математика са почти на нивото на американските

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6990275 www.24chasa.bg
Кристиан Георгиев

Българите сме в топ 3 на олимпиадите по математическа лингвистика

Кристиан Георгиев е рoдeн в Монтана през 1997 г. Завършва математическата гимназия в Пловдив, а след това заминава за САЩ, за да учи в Масачузетския технологичен институт 

- С какво ти и математиката сте свързани?

- Започнах да се занимавам по-сериозно с математика като малък, във 2-и клас. Учителката ми Албена Симеонова ни водеше целия клас по състезания и се запалих. В началото ми харесваха самите състезания, защото печелех. Затова реших да отида да уча в “Образцова математическа гимназия” в Пловдив в 5-и клас. После и самата математика ми стана интересна, има много приложения, а и е красива.

В 9-и клас започнах да се занимавам повече с изследователска математика. При тези състезания имаш един по-голям проблем и няколко седмици да работиш по него и да представиш доклад.

Явявах се на повечето национални изследователски конкурси. При олимпиадите първо трябва да минеш общински и областен кръг, след това национален, за да отидеш на международната олимпиада. Докато при конкурсите започваш от национален и ако там те изберат, те допускат на международен. Аз успях да се класирам на пет международни форума.

- Колко пъти спечели челно място?

- В Москва, Русия, взех

първо място

за проект по

теоретична математика

Успях да се класирам и за два други изследователски проекта в САЩ и в Милано, но не взех призово място.

Но съм печелил конкурси и по математическа лингвистика. При нея задачите са логически, нещо като начално ниво по теоретична лингвистика. Стреми се да запали учениците по тази дисциплина, но се нарича математическа, защото задачите са така направени, че няма нужда да имаш познания по различни езици, а се изисква само логика. Но трябва да си доста бърз, защото имаш малко време. Когато бях 12-и клас, взех два медала на международната олимпиада, което тогава се проведе в Индия. Предишната година в Санкт Петербург, Русия, взех сребърен медал.

- Как се справят участниците от България в сравнение с другите държави?

- Като цяло се представяме много добре, особено по информатика и лингвистика България е една от най-добрите държави. По лингвистика в момента сме трети по медали, като само САЩ и Русия са пред нас. Първите олимпиади изобщо и по лингвистика, и по информатика са били в България. По математика също сме добри, но в момента не сме в топ 3. Те винаги са САЩ, Русия и Китай.

- По твои наблюдения защо сме толкова добри?

- Едно от главните неща е образователната ни система. Тя е много подходяща за състезатели, понеже имаш много свободно време извън училище. Мисля, че ние

имаме сравнително

задълбочено

изучаване

на математиката

в сравнение с другите държави, а в същото време, ако имаш достатъчно мотивация, можеш да се подготвяш отделно за състезания. Освен това почти няма материал, който да ни трябва за състезанията и който да не сме учили в училище. Дори и самите състезания обикновено вървят ръка за ръка с училищната програма. Но трудността идва не от това, че може да дадат на осмокласник да интегрира - нещо, което не е учил, а защото самите задачи са добре измислени. Дори и някой възрастен математик би се затруднил, защото задачите са хитри.

- Колко време е нужно за подготовката за едно състезание?

- Различно е за всеки. Лично аз имах отделни интензивни периоди особено за изследователските проекти. Тогава работех върху само един проблем в продължение на 3-4 седмици. За състезанията отделях седмица-две преди състезанието, но не решавах задачи ежедневно. Обичам да си мисля, че

не сме толкова

задръстени

и не учим постоянно. На самите състезания например се забавлявахме доста.

- Какво учиш в момента в САЩ и как реши да заминеш толкова далеч?

- В момента уча математика и компютърни науки в Масачузетския технологичен институт. В 12-и клас взех изпита SAT, който съдържа и английски, и математика. Отделно имаше стандартни изпити за кандидатстване по математика и физика, писах есета, провеждахме интервюта. Кандидатствах два пъти там, първия път не успях и учих една година математика в Софийския университет. Но после пробвах пак и стана.

Насочих се към Масачузетския технологичен институт, защото лятото след 11-и клас бях там на програма, за която бяхме избрани само двама българи - един с математика и един с информатика. Заедно с докторанти разработвахме проекти, които обикновено се публикуват. Имах възможността на място да добия впечатления и много ми хареса, допадна ми обстановката.

- Можеш ли да направиш сравнение между СУ и Масачузетския технологичен институт?

- Вече съм изкарал по една година и в двата. Чисто откъм ниво на преподаватели мисля, че е учудващо близко. Мисля, че в Масачузетския все пак е по-добре, но престоят ми в СУ също беше много позитивен, имах възможността да общувам доста често с няколко професори и те бяха наистина на много високо ниво. Но системите са различни - в София още отначало почнахме директно с математика с фокус върху теорията, докато в Щатите задължително трябва да вземем курсове по природни науки като физика, както и по хуманитарни предмети - общо 4-5 предмета, които са извън нашата специалност. Отделно много от курсовете наблягат повече на съвременни приложения на изучавания материал.

- Каква реализация в тази сфера можеш да получиш, ти вече ориентирал ли си се?

- Освен учител или учен има и по-приложна реализация. Аз съм се насочил по-скоро в тази насока. В момента карам стаж в Берлин, който е

свързан с

изкуствен интелект

Един вид съм програмист, но все пак работата ми е свързана с по-малко писане на код и повече математика. Опитваме се чрез различни модели да предвиждаме какво ще се случи за клиентите ни - големи компании в здравния сектор. Ако предвидим добре какво ще стане в близкото бъдеще, те ще успеят да спестят доста средства. Използваме статистически алгоритми, обикновено се ползват вече известни такива, но е интересно, когато ни се наложи да разработим нещо сами.

Фирмата, в която съм в момента, попринцип е американска, но избрах да дойда в Германия, защото ми е по-близко до дома. След като завърша в Щатите, мога да остана една година със студентската виза, но след това е по-сложно.

-Искаш ли да се върнеш в България, след като завършиш? Какви перспективи имаш у нас?

- След като завършва, предпочитам да се върна в Европа, по възможност в България. Според мен е по-хубаво за живеене, при еквивалентно заплащане в Европа и дори в България можеш да имаш по-добър стандарт за живот. Америка в момента е донякъде в по-преден план в технологичното развитие, но и

България не е толкова

назад, колкото

си мислим

- Как се виждаш след 10 години?

- Като завърша, бих искал да си намеря работа, която да е с добро заплащане дори ако се налага да работя много. Бих се задържал на такава работа 5-10 години и след това да се върна в България и може би да стана учител, без да се притеснявам за финансовото си положение. Според мен учителската професия е много приятна. Миналата година, докато бях в България, имах школа, в която подготвях гимназисти за състезания по математическа лингвистика, и наистина ми хареса.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Ако имаш присъда, как раздаваш правосъдие?

    Нещо куца в системата на българските съдилища, щом магистрат, осъден, след като е хванат да шофира пиян, продължава да правораздава. През 2010 г. той получил присъда 6 месеца пробация. А през 2018 г. дава условна присъда на шофьор, причинил смърт по непредпазливост на 2-ма пешеходци. По “онази” процедура за съкратено съдебно следствие,
  • Време е да спрат гаврите с разследващата журналистика

    Който е решил да влиза в политиката - да го направи. Но не стъпвайки по телата на колегите си. За близо 30 години в журналистиката, от които поне 20 с основно занимание разследвания, си мислех че съм видял и търпял много. Няма, като някои съвременни "герои", да изброявам колко пъти съм съден, малтретиран, заплашван и т.н.