В родината се развиват много фирми за програмиране и за създаване на изкуствен интелект
- Какви са успехите ти по състезателна математика?
- Ходя на състезания по математика още от първи клас, а от втори клас са първите ми призови места. Имам успехи и на международно ниво. Най-големият ми успех е на състезание в Хонконг, когато взех бронзов медал. Тогава бях в 6-и клас. Друг голям успех е участието ми в Принстън на отборно състезание. Там взехме среброто.
С математика съм се занимавал основно през ученическите си години, а сега избрах да се насоча към програмирането.
- Как се подготвяше за всяко състезание?
- Имахме школа по математика в училище. Всяка седмица карахме по 2 учебни чаша в решаване на задачи, а отделно преди всяко голямо състезание правихме лагер-школа. Което представляваше да отидем някъде в планината и да се отдадем на математиката. Обикновено ходехме в Юндола. В рамките на седмица-две решавахме задачи, като канеха едни от най-добрите лектори в България да ни подготвят.
- Като ученик математиката беше ли всекидневие за теб?
- Преди състезание всеки ден се решаваха задачи. След училище, събота, неделя - просто трябваше да се подготвя добре. Дори тогава ме освобождаваха от часове, за да мога да се отдам на подготовката си.
- Срещу кои националности ти е било най-трудно да се състезаваш?
- Останал съм с впечатлението, че
китайците са
най-добрите математици
Но веоятно това е така, защото са и най-много. (Смее се.) Особено на състезанието в Хонконг всички призови места отидоха за китайците.
- Какво те запали по решаването на задачи?
- Запали ме най-вече това, че бях добър в решаването им. Когато решавах трудна задача, това ми носеше истинско удоволствие. Освен това майка ми беше начална учителка и още от 5-годишен ме занимаваше.
Преди всичко математиката ми разви логическото мисленето. Освен това те учи на търпение.
Да се главоблъскаш по
една задача, те учи много
на търпение,
а това се оказа много ценно и за програмирането. За да подкараш една програма, са нужни доста работа и търпение.
- Математиката те е отвела до програмирането, което вече си завършил, но каква е перспективата за теб в България?
- Вече работя по специалността си в една българска фирма. В тази сфера в родината има голямо поле за развитие. Познавам доста успели хора в тази област. Имам колеги, които са работили и стажували в големи корпорации като “Гугъл” и “Фейсбук” в чужбина, но все пак са се върнали в България.
- Колебаел ли си се някога да заминеш за чужбина?
- Мислил съм си след гимназията какво би било, ако замина, защото много мои приятели отидоха в чужбина. Сестра ми е 4 години по-голяма от мен. Тя също е състезателка по математика и също завърши програмиране. Така че вече беше минала по този път и беше доволна от образованието си и от реализацията си. Затова аз нямах толкова силни колебания дали да остана, или да замина.
- А съжалявал ли си някога, за това, че въпреки възможностите си остана в България?
- В нито един момент.
Напълно съм доволен
от образованието тук
Определено в базата за обучение на Софийския университет има какво да се подобри. Не мисля, че това е основното. Да, че повиши качеството на образованието, но не е голяма пречка особено за програмирането. На програмиста са му нужени просто един компютър и интернет.
- Много деца след гимназията заминават за САЩ и Великобритания. Могат ли математиците да се развият добре и на родна почва?
- Ако си наистина добър, със сигурност ще се реализираш.
- Магистратурата ти е в областта на изкуствения интелект. Сравнително нова специалност. Има ли бъдеще тя в България?
- Има фирми в България, които работят в тази сфера. Имам познати, които се занимават с разработването на изкуствен интелект. На мен специалността ми е много интересна и като нова наука не спират да се правят нови открития в нея. В математиката например е много трудно да направиш ново откритие. Просто е стара наука.
Едно от нещата, които ме привлякоха, е, че
за момента в Софийския
университет тя е
една от най-престижните
специалности
Най-труден е приемът. Всяка година влизат само 20 човека.
- Как виждаш себе си след 10 години?
- Със сигурност ще съм все още в България. Най-вероятно ще се занимавам с програмиране, а дали ще е в областта на изкуствения интелект, не се знае. Може да е даже някаква нова наука. За момента съм много доволен от фирмата, в която работя. Тя е един добър пример за това, че младите могат да се развиват в България. Фирмата е основана от българи. Основният офис е тук, но има офиси и в САЩ и Япония. 80% от програмистите са българи.
Наскоро
фирмата получи “Оскар”
за технологични постижения
в киното
Тези награди се дават веднъж на няколко години. Нашият софтуер подпомага развитието на киното. Създадохме софтуер за 3D визуализация. Много холивудски филми са го използвали, за да направят специалните си ефекти.
- Да разбираш от математика, е сложно, но и престижно. Какви доходи може да си докара един математик в днешно време?
- Със сигурност, ако е добър, един математик може да получава доста добри пари особено за програмирането. Стартовата заплата за един начинаещ програмист без никакъв опит е 1000 лв., а оттам нататък може да расте до 4-5 хил. лв.
Стоян Ефтимов е на 24 години. Родом е от Бургас, където учи в математическата гимназия “Акад. Никола Обрешков”. След половин година завършва магистратурата си по “Изкуствен интелект” в Софийския университет. Преди това става бакалавър по “Компютърни науки”.