Анри Кулев: Очаквам патриотите да помогнат на филма за Сръбско- българската война

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6991907 www.24chasa.bg

Анри Кулев е роден на 21 юли 1949 г. Завършва специалността “Рисуван филм” във ВГИК - Москва. От 1974 г. до 1993 г. работи в Студията за анимационни филми “София” като режисьор, художник и аниматор.

Режисирал повече от 70 анимационни, документални и игрални филми и реклами. Снима документални ленти за Йълдъз Ибрахимова, Иво Папазов, Семир Куртов и други известни личности. Режисьор е на игралните филми “Смъртта на заека”, “Госпожа Динозавър”, “Цахес”, на тв сериалите “Бащата на яйцето” и “Врабците през октомври” и на пълнометражния анимационен филм “Пук” по Валери Петров.

Завършен снимачно е най-новият му филм “Имало едно време една война”.

В главната женска роля е Луиза Григорова

Автор е и на множество карикатури и графики в пресата и многократно прави изложби в България и чужбина.

Иван Бърнев в кадър от филма. Не ви ли прилича на монумент от проф. Иван Лазаров?!

Женен е за Светла Ганева, кинооператор. Имат син, дъщеря, двама внуци - Павел и Максим, и внучка Андреа.

Кореспондентите: вдясно е Самуел Финци, зад него - Иван панев. Вляво е немският актьор Волфрам Кох, до него - Валери Марков.

Княз Александър Батенберг. В ролята е Владислав Виолинов

Това е тема, до която киното ни досега не се е докосвало, казва художникът- карикатурист, режисьор, професор по анимационна режисура в Нов български университет 

- Как през 1949 г., само пет години след деветосептемврийската революция, родителите ти в Шумен те кръстиха Анри - популярно име, но в буржоазна държава?

- Ако трябва да ти отговоря със същата терминология ще ти кажа, че прозорливите ми родители, знаейки, че част от живота ми ще премине в див капитализъм, при пазарна икономика, валутен борд, в чакалнята на еврото и в тотално чуждопоклонничество, са сметнали, че е по-добре да е засуканото Анри, отколкото библейското Андрей.

Както се казваше дядо ми и на когото всички твърдят, че съм кръстен. Бедният дядо Андрей! Освен скритата обида, че не са уважили името му, отнасял и подигравките в селската кръчма. От всички маси долитало :

“ Хенри, почерпи за

името!” И той черпел

А истината за моето име е, че майка ми, която и до ден днешен (на 92 години) продължава да чете книги със същата страст, както и през оная далечна 1949 г. прочела и много харесала името Анриета. Като се разбрало обаче какво е детето, тя с огромно съжаление задраскала последното “ета” и за мен останало по-простичкото Анри.

- Ти в Шумен ли си роден?

- Да. Баща ми беше военен и семейството в дълбокото ми детство се е местило от град на град. Било е най-удобно детето да се роди при бабите. Израснал съм в София, а Шумен ми е близък до сърцето - бабите, детството, спомените...

- А ти как се чувстваше като дете с това французко име?

- Страдах като малък, докато осъзная, че името ми има предимство - помни се лесно. Но съм се подписвал Андрей, викали са ми Андрей. Сега се чувствам малко гузен... Към името си... То е от малкото неща, за които нямаш избор: каквото - такова. Твоя работа е да го превърнеш в ИМЕ.

- На 21 юли направи първата крачка към своята 70-годишнина. Притеснено ли ти е, плаши ли те тази цифра?

- Какво да ти кажа, Пенчо, цифрата плаши. Баща ми си отиде млад - на 63 години, и днес с ужас разбирам,че съм със седем години по-стар от него. А иначе животът е пъстър. Може цял живот да го караш като 70-годишен, но може и като 20-годишен. Лошото е, че и без да се надигаш на пръсти, виждаш края на опашката и започваш да се приближаваш до финала. Важното е да гониш тези мисли и да го караш по-спокойно. И без това наоколо... не знам как е при другите, но аз усещам силен психологически натиск. Отвсякъде долитат гласове на “специалисти”, които искат да внушат,че животът е отминал напразно. Не се живее лесно, това искам да кажа.

- Разбрах, че за ЧРД си си подарил игрален филм. Кажи нещо повече за него.

- Подарък?!? Българският режисьор снима игрален филм средно на 10 години. Получаването на държавна субсидия е част от играта с хаоса - от случайност, условност, късмет.

Има малко пари, към които се стремят страшно много хора от три категории - млади, стари и талантливи. А като става дума за грантови пари, всеки има чувството, че той единствен ги заслужава. Така че да направиш филм, наистина е подарък, но подарък от съдбата.

- Все пак новият ти филм е почти готов, нали? С какъв отбор го направи?

- Събрахме се старите приятели, с които са минали годините ни в киното. Включиха се и много нови хора, получи се добър екип и всички заедно пребродихме тресавището, наречено снимачен период.

В средата на монтажа сме. Сценарият на филма е на Влади Киров, казва се “Имало едно време една война” и във филма се разказва за Сръбско-българската война от 1885 г. Тема, до която българското игрално кино не се е докосвало. Филмът е труден , защото е епоха, има много масовки, костюми, пиротехника, специални и визуални ефекти...

- За какво става дума в него?

- Филмът е разказ за времето, когато няколко млади и голи до кръста държави са се вкопчили в опияняваща борба

върху изтъркания

от немотия

балкански тепих

Време на разхождащите се във всички географски посоки държавни граници, преди умората да ги налегне, политиците да ги втвърдят и заклещят в менгемето на международните договори. За младия, а и за по-възрастния зрител това е непознато , отдавна забравено време.

Влади Киров го е нарекъл “роуд муви”. Едни хора пътуват към войната. Пътува група кореспонденти, английският вицеконсул в Пловдив, княз Батенберг. Пътуват и нашите герои - Жената, Сакатото, Андро, Андрешко, поп Данаил, Гани Сомов.

Както повечето от младите хора не знаят, а и не искат да знаят, след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, или така нареченото Пронунциаменто, българските войски са струпани на границата с Турция, очаквайки удар от юг. В този момент, подтиквана от Великите сили, Сърбия ни напада от запад.

Без пътища, транспорт, железница многохилядната армия се втурва тичешком и за два дни, спейки по пътя, докато тича, войската достига Сливница, за да спечели най-важното за младата държава сражение. Този подвиг е фон, на който се развива сюжетът на нашия филм.

- Кои актьори играят във филма?

- В главната женска роля е Луиза Григорова. Съпругът й е Иван Бърнев. В ролята на Сакатото е младият и талантлив Севар Иванов.

Участва Бен Крос

като английския

вицеконсул

Снимат се и двама от най-добрите актьори на Дойчес театър - Самуел Финци и Волфрам Кох, руската актриса София Ская. В чудесния актьорски състав, мечта за всеки режисьор, са и Цветан Алексиев, Любомир Петкашев, Емил Котев, Филип Аврамов, Сава Пиперов... Оператор е Светла Ганева, художник Наско Янакиев, художник костюми Марта Миронска, монтаж Бойка Попова, музиката е на Любомир Денев.

- Кога ще можем да видим филма?

- Би трябвало да е готов в края на януари догодина. Предстоят дълги разговори с разпространители.

- Нито един лев спонсорски ли не можа да добавиш към отпуснатите от Националния филмов център 850 хил. лева?

- Не. Опитах всичко възможно, продължавам да опитвам, силно се надявам, но за съжаление, само приказки.

БНТ се включи финансово като копродуцент, копродуценти са още “Доли филм”, “Меджикшоп”, “Ню Бояна филм”...

Трудно е, много е трудно. Темата на филма е такава,че външна копродукция е почти невъзможна . А в България,както знаеш, липсва фонд “Кино”... Разчитам, че при толкова патриотично говорещи хора все някой ще подкрепи финансово филма, защото държавната подкрепа е само 60 на сто. За да завършиш снимачния период на толкова труден филм, ти вкарваш пари от постпродукцията, но пък оголваш финансово нея...

- Някои твои колеги, предимно млади режисьори, искат да се правят повече нискобюджетни филми. Това изход ли е от ситуацията?

- Не е изход, а вход в нея. Можеш да направиш първи филм с приятели, с роднини, без пари. За втория филм обаче или си мъртъв, или тръгваш по познатата пътека в търсене на големи бюджети, защото кино не се прави без пари.

- Поради каква причина ти като “юноша бледен” се влюби в анимационното кино и отиде да го учиш чак в Москва?

- Най-напред беше карикатурата, после разбрах, че тя може да се движи,

и това се оказа

анимационното кино

Хубавото беше, че всичко започна много рано. Бях в 6-и клас, когато отпечатаха първата ми картинка в “Средношколско знаме”.

- Помниш ли сюжета й?

- Бях нарисувал как една космическа ракета пробива телевизора и излита. Тогава времето беше такова - ракетно и телевизорно...

- Започваш от карикатурата - как я раздивижи, за да стане анимация?

- Раздвижи я една случайна среща с Доньо Донев в редакцията на “Народна младеж”. Не знаех, че е той, седеше зад едно бюро и ме попита: “Ти ли си Анри? Виждал съм ти картинките”. Тогава Доньо беше институция и неговите думи ми подействаха като електрошок на оскубан бройлер - подхвръкнах... И това подхвръкване се нарича анимация.

- А защо отиде във ВГИК - Москва?

- Защото беше единият от двата варианта. Куклена анимация в Прага, рисувана в Москва. Години след това Доньо и Тодор Динов откриха дисциплината и във ВИТИЗ.

- Трудно ли беше в Москва?

- Трудно, защото в големите държави има силна конкуренция и малкото хора, които успяват, са суперпрофесионалисти . Трудностите се компенсираха със срещите. Срещнах хора с изключителни характери, които ми вдъхнаха сили за цял живот.

- Някой от тях стана ли много голям и известен?

- Не и в киното, защото съдбата е странно нещо. Жестока е конкуренцията там. Ти можеш да завършиш ВГИК, да си блестящ художник и режисьор, но много трудно можеш да пробиеш в киното.

- А ти как проби в българското анимационно кино?

- Пробивът може би

дойде с филма

“Хипотеза”

Тук беше приет с безразличие и дори с омраза. Но се върна с две награди от Германия и нещата се промениха. По същия начин, по който и сега продължава да се робува: “Боже! Нас ни оцениха в чужбина!” Анимацията тогава беше една абсолютно свободна територия. Затова сега се дразня от хора, които нямат и понятие от онази свобода, но се опитват сега със стара дата, чисто идеологически и поръчково да набутат несвободата си в чужди обувки.

- Анимационната гледна точка помагаше ли ти, или ти пречеше, когато се престраши и започна да снимаш игрални филми?

- Анимацията е силна визия и в това си качество помага и на игралното, и на документалното кино. Обединяващото тук е човекът, режисьорът, който може да прехвърли пластичните решения от един вид кино в друг. Така че анимацията само ми е помагала.

Друг е въпросът, че

като гротескно

настроен човек

през карикатурата трудно приемам спокойното повествователно игрално кино -скучно ми е.

- Ти си дългогодишен автор на “24 часа”, рисуваш едни многопластови сатирични политически картинки на страниците му. Защо го правиш?

- Правя го, защото това е Моят живот. На всичко отгоре харесва ми да рисувам... Трябва да се родиш карикатурист и след дълъг живот работа, разочарования, открития, натрупан житейски опит накрая, ако Господ ти позволи, можеш да станеш художник, но това са редки изключения, обикновено не позволява.

Карикатурата е велико изкуство, но не плоската, посредствената политическа карикатура, а рисунката на намека, на интелигентното откритие, на препратката, опряна на чувството за хумор и ирония на съпричастния зрител, на зрителя ценител, колекционер на духовни открития. Това е смисълът на истинската карикатура, както впрочем и на всяко изкуство.

- Не ти ли е достатъчно киното, което снимаш, защо са ти другите неща, с които се занимаваш?

- Видимо не, Пенчо... А ако знаеш само с още колко безумни неща се занимавам. Всичко това е част от мен. Ако излъчвам енергия някъде, значи имам запаси там.

Затова казвам, че видовете кино за автора са неделимо нещо. Документалните филми, които направихме с Борис Христов, игралните, анимационното кино, рисунките в “24 часа”, театърът, Варненският фестивал... цяло безумие, което влача след себе си...

Напоследък започвам да се паникьосвам от ужас, че в този обем, защото това са огромни обеми, изпускам огромно количество рефлекси, които не съм усетил, разгадал...

За мен бяха изключително ценни срещите с Митко Гочев в немския театър. 10 години правех сценография в най-големите германски театри, работейки в неговите пиеси.

Ако това не са професионален опит и професионална енергия, здраве му кажи. Картинките, които съм рисувал за “24 часа”, за в. “Култура” и за други вестници, нещата, които съм правел през цялото време,

всичко това е

вътрешна енергия

Човек или я има, или я няма. Не можеш да си кажеш от днес съм нов човек, ще бъда много различен и активен човек, ще ме видите вие мене...

- Как се живее в такова суперкинаджийско семейство - Бинка Желязкова, Христо Ганев, жена ти Светла, ти, синът Андрей, дъщерята...

- В семейния живот понякога е спокойно, понякога - не. Когато имаме обща работа, разговаряме понякога спокойно, понякога - не. На терен е същото. Караме един обикновен, нормален човешки живот, където и конфликтите, и караниците, и неразбирането е точно такъв процент, колкото във всички семейства. В зависимост и от алкохола.

- Синът ти Андрей също тръгна по семейния път...

- Андрей отдавна е утвърден професионалист. Заедно с жена си Ася са художници, аниматори, рисувачи. Неговият син и мой внук Павел е студент втори курс анимация в Нов български университет.

Дъщеря ми Бинка и зет ми Адриан работят в Би Ти Ви. От тях мам двама внуци. Максим е на 11 години, а Андреа - на 8.

И двамата работят анимация, ей така за хоби, по един филм на ден! Те са от най-новото поколение, които подминават всичко в крачка и питат за какво става дума...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Има ли чума, или не, думата да е на експертите

    Кажи-речи половината лято мина под знака на чумата по козите и овцете в Странджа. Броженията дойдоха преди всичко от една група хора, които се втурнаха да защитаваг козите на баба Дори, включиха се дори и политическите опоненти на правителството. Направи се внушението, че властта не мисли за народа,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,