Защо елитът на прехода тотално се размина с щастието

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6993667 www.24chasa.bg

Не научи важен урок - за да е добре, трябва

и останалите граждани да живеят добре

Преди доста години на един гръцки плаж барман в престижен софийски хотел ми сподели своята житейска философия: “Аз съм добре, даже много добре. Но това не ми стига, искам и останалите хора да са добре, тогава наистина животът ми ще е хубав.”

Ноември 1989 г. Гражданите на митинг в очакване на новия елит. Преходът предстои. СНИМКА: “24 ЧАСА”

Беше времето на късния Живков, до свалянето му оставаха буквално броени месеци, но ние още не го знаехме. Запомних обаче тези думи на софийския барман. И си ги припомних тези дни, когато един червен депутат се оплака надлъж и нашир (баба ми казваше: Орева орталъка), че са го обрали, докато спи със семейството си. При това за втори път, да не говорим, че и за първия обир още няма никакъв резултат -

не са намерили

крадците, за

наказание

не говорим

“И това се случва с мен, депутата, какво остава за обикновения гражданин”, обясняваше разпалено народният представител. Той, разбира се, влагаше и опозиционен плам - че, виждате ли, сега правителството не си върши добре работата, та затова и крадците върлуват из държавата. Е, преди две-три правителства крадците въобще не обираха, ама никак... Това депутатът удобно го пропусна.

Гадно е да те оберат, два пъти по-ужасно е, когато си вкъщи. А и толкова малко от кражбите се разкриват, че на хората отдавна им е писнало да викат полиция. Защото омазват цялата къща с един черен прах за откриване на пръстови отпечатъци и май това е всичко, което родната полиция може да направи по въпроса.

Но по-същественото е друго - че този депутат, както и по-голямата част от българския елит на прехода не е разбрал онова, което беше разбрал и осмислил моят познат - барманът. Не разбраха тези хора, че не е достатъчно те да са добре, за да живеят щастливо. Не е гаранция, че ако си купиш половината квартал около Докторската градина, това ще ти гарантира хубав живот. Не е сигурно, че ако е осигурил за себе си и семейството си едни милиони (дали са спестени от закуски, дали от приватизационни сделки, или само от комисионите по тях, или пък от други по-едри и по-дребни далаверки - е без значение), това съвсем не означава, че ще е добре.

Да, привидно изглежда така, дори мнозина ти завиждат, че и шапка ти свалят, защото си от Голямотодобрутро. Но

на втори прочит

животът все

с нещо ги

опровергава

Дали когато от ъгъла снайперист отстреля този или онзи виден член на елита, дали когато им взривяват колите, или им вадят офшорните сметки. Или съвсем елементарното - вземат, та сбъркат крадците и нахлуят в собствения ти дом. Както нахлуват безнаказано денем и нощем в домовете на хиляди българи. И не само ги ограбват, но ги и пребиват - често за пет-десет лева. Но когато си в парламента, животът сякаш ти прощава, спестява ти подобни изпитания. Е, както се видя, невинаги...

Но истинската драма настава, когато децата на хората от елита тръгнат на училище. Тогава все ще се намери някой агресивен простак да им развали разкоша.

Защото ако не друго, то в прехода си отгледахме простаци и простащина в гигантски размери, та няма как да се разминат без тях.

 Друг е въпросът, че простащината беше специално и нарочно култивирана в обществото, така че населението (обикновеният човек - както го нарича депутатът) да бъде държано в постоянен страх.

 Страх за кожата, страх за децата,

 страх за имуществото,

 страх за заплатата.

А уплашеният човек няма нито време, нито сили да следи какво прави елитът - колко и какво краде, как управлява държавичката, кога я води към пропаст. И така има няма - ето ти ги 30 години!

Не че и предишният елит не крадеше и не лъжеше, макар и да се опитваше да го прави скрито-покрито. Но този елит - елитът на прехода, сгреши не на шега, като си въобрази, че когато той е добре, нищо друго няма значение. Е, животът показва друго - няма как да е добре, ще се размине тотално с щастието, ако и останалите, така наречените обикновени българи, не започнат да живеят прилично. Постижимо е, стига някой да беше усвоил простата житейска максима на един софийски барман.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,