Добре е, че Ловчанският митрополит Гавриил иска да даде надежда с молебена срещу наводненията. Но само молитви няма да са достатъчни. Свлачищата, срутените пътища, отнесените мостове, бедственото положение в едно или друго населено място заради пороите и рекордните количества дъжд напоследък стават ежедневие. И точно това трябва да е сигнал за всички кметове и областни управи. Те най-добре знаят къде са критичните точки, какво е рисково за инфраструктурата, къде нещата са оставени на самотек и честна дума да не се случи бедата.
Колкото и да се успокояваме, че Господ е българин, дори и че ни е опазил от ужасните жеги, все пак трябва и ние сами да се погрижим да живеем нормално. Климатът очевидно се променя и държавата трябва да вземе мерки за последствията. Нека експертите да кажат къде да се чистят реките, да се укрепват ли и как свлачищата. Всичко, което се направи, преди да е станала белята, ще струва много по-малко, отколкото ако се търси спасение след това.