Защо Стив Банън иска да срути Европа?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6995262 www.24chasa.bg

Бившият съветник на Тръмп

мечтае да е десният Сорос

Бившият стратег на Доналд Тръмп – Стив Банън, обяви, че ще създаде коалиция от крайнодесни и популисти, за да срути ЕС отвътре. Примерът му, колкото и странно да звучи, е оплюваният от крайнодесните унгарски милиардер Джордж Сорос.

Банън планира до месец май 2019 г., когато ще се проведат следващите избори за Европарламент, да обедини всички евроскептици и десни популисти в коалиция, която да разруши основите на ЕС такъв, какъвто го познаваме.

Брюксел трябва

да бъде

парализиран

и властта да бъде върната обратно към националните държави.

Каква е причината Банън да иска това? Вижданията му съвпадат и с тези на бившия му началник и де факто негово творение – Доналд Тръмп. За тях ЕС е вреден, тъй като обединен, представлява конкурентна икономическа сила. САЩ се чувстват използвани от европейците, като покриват голямата част от разноските за общата военна защита, а икономически се чувстват вечно измамени от своя партньор. Въпреки че, ако погледнем реално, повечето военни мисии на НАТО са такива, които отговарят изцяло на интересите на американците. Пример за това е отговорът на атаката на “Ал Кайда” през 2001 г. Член 5 на военния пакт, който задължава всички членки на НАТО да се включат в защитата на застрашен партньор, бе задействан след 11 септември и терористичната атака срещу САЩ. Оттогава в Афганистан има войски на всички членки на съюза. Друга важна подробност, която убягва на Тръмп и Банън, е, че ЕС е един от най-важните търговски партньори на САЩ именно заради силата и големината си. Поотделно нито една държава в Европа не би била чак от такъв голям интерес за Щатите.

Банън вероятно си дава сметка, че глобализирането е от интерес на богатите държави като САЩ, но въпреки това представя световния конфликт на интереси като битка между “партията Давос”, както той нарича елита, събиращ се ежегодно в Швейцария, и националните държави.

Защо тогава продължава да води тази битка? Стратегията на Банън и фалшивите новини в неговия сайт “Брайтбанд” вероятно са много по-важна причина за победата на президентските избори на Доналд Тръмп от подозренията за руска хакерска намеса. Заедно с Тръмп в Белия дом като главен стратег влезе и самият той – но победата му не бе дълга. Миналата година президентът го освободи в станалата вече обичайна въртележка на кадри в екипа му.

Банън явно е амбициран да покаже, че

има силата да

създава и руши

световния ред

и да го подрежда след това по свое усмотрение. Стратегът е убеден, че ЕС вече е тръгнал по наклонената плоскост, и вярва, че може с минимални средства да го срути окончателно. Неслучайно от неговите съвети се ползваха някои от най-големите привърженици на националната идея като Марин льо Пен във Франция. Тя обаче не спечели изборите и дори загуби доста от влиянието в партията си.

Идеите на Банън всъщност не се радват на 100-процентово одобрение сред самите европейски популисти. Неслучайно враговете на ЕС в сегашния му вид нямат нищо против да са евродепутати в Страсбург и да се възползват от иначе презрените от тях субсидии. Дори германската “Алтернатива за Германия” не застава плътно зад Банън – на голяма част от членовете им е ясно, че ЕС в този му вид е от най-голяма полза за германската икономика и не смятат да правят резки промени, застрашавайки просперитета на страната си. Банън обаче смята да спечели влияние по друг начин – обединявайки популистите в коалиция в създаденото миналата година от белгийския адвокат Мишел Модрикамен “Движението” – фондация, която има за цел да се превърне в огледален образ на “Отворено общество” на Сорос. Фондацията настоява за засилване на суверенитета на националните държави, осигуряването на границите, борбата срещу радикалния ислям и защитата на Израел. За разлика от Сорос, Банън обаче не разполага с милиарди, които да инвестира в граждански проекти, и затова смята да дава съвети как се печелят избори. Това според него ще е достатъчно за превземане на ЕС отвътре. Това, което засега той премълчава или не вижда, е, че европейските националисти, популисти и крайни или несистемни партии и движения всъщност се различават много в политическите си виждания и дори не принадлежат към един политически спектър, нито пък има голямо съвпадение в националните интереси, които преследват.

Какво се случва при сблъсък на две иначе приятелски настроени партии, опитващи се да печелят електорат с популизъм и национални идеи, се видя миналия месец.

Добрите партньори – австрийският канцлер Себастиан Курц и лидерът на баварския Християнсоциален съюз Хорст Зеехофер, дълго време действаха единно в критиките си срещу политиката на Ангела Меркел, но когато Зеехофер пристъпи към изпълнение на обещанията си и поиска връщане на всички нелегални бежанци в Австрия, Курц смени ракурса и призова за общоевропейско, а не национално решение на проблема с миграцията.

Дали европейските крайно десни ще се съгласят да зарежат различията си и да се обединят зад един антиевропейски настроен американец, засега не изглежда твърде вероятно. Освен ако не използват опита му, за да вземат властта. Но поне досега европейският опит е показал, че дори и най-гръмогласните антиевропейци започват да следват малко или много европейската политика, притиснати от реалността, когато се озоват облечени с власт.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Да му мислят местните дерибеи и наглите апаши

    Да му мислят местните дерибеи и наглите апаши

    Бог високо, цар далеко и така от десетилетия хората в селата и малките градчета не могат да вдигнат глава и да живеят спокойно. Защото разни по-едри и дребни риби, с една дума местни дерибеи, се разпореждат със съдбите им, ограбват имотите им. Други - обикновени нагли обирджии и насилници, пък за 20 лева и човек убиват, тормозят възрастни хора
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност